Представиха филм за самоубилия се Йосиф Шамли
Актьорът бил разочарован от отношението на държавата към театъра
Той обичаше да си купува стари и грозни коли, казва Юлиан Вергов
"Йоско обичаше да си купува стари и грозни коли", казва Юлиан Вергов в документалната лента за своя покоен колега от Народния театър Йосиф Шамли - актьора, за когото Касиел Ноа Ашер направи третия си документален филм "Войник на съдбата".
С него се откри "София филм фест", а на премиерата присъстваха освен неговата режисьорка, сценаристка и Владо Пенев и култовият режисьор Явор Гърдев. В лентата те също разказват за Шамли, който избира да напусне този свят през пролетта на 2019 г. "Сега той ни гледа от небесните селения", обърна се към публиката актрисата, която приживе е била най-близката приятелка на Йосиф Шамли. Освен нея за самоубилия се актьор от трупата на Народния си спомнят Роберт Янакиев, Стоян Радев, Гаро Кешишян, сестрата на Шамли - актрисата Мила Банкова.
"Беше странно, че веднъж си купи кафе машина за 700 лева. Аз му казах: "Йоско, защо ти е, много е скъпа...", спомня си в лентата друг колега и приятел на самоубилия се актьор - Владимир Карамазов. Той разкри още, че финансовото състояние на Шамли през последните години от живота му не е било никак розово, затова такава покупка му се е сторила изключително неподходяща. По думите на Карамазов във филма неговият колега е имал три дъщери, а заплатите в Народния са били на равнището на екзистенц минимума.
"Имаше си едно тефтерче, в което отбелязваше от кого е взел назаем. Страшно много хора бяха. Винаги ги връщаше", добави секссимволът на Народния.
"Йоско работеше в някакво бясно темпо. Не можех да си представя, че човек може да издържи такова нещо", призна Юлиан Вергов, който също е бил в близкото обкръжение на отишлия си без време актьор.
Особен щрих в лентата е участието и на пеещата писателка Ваня Щерева. Тя си припомня как Касил Ноа Ашер се опитала "да я сватоса" за Шамли, но в крайна сметка на един неин рожден ден той се запознал с бъдещата си съпруга Полина и романът между двамата приключил, без изобщо да е започвал.
"В "Под прикритие" аз като един от сценаристите пишех репликите на полицаите, общо взето, скучни персонажи, а Йоско играеше един от тях. И аз пишех специално за него повече реплики", довери Щерева.
"Ако знаех, че той вече е решил, щях да направя нещо, но на последната ни среща Йоско не ми сподели какво е намислил", каза актьорът Христо Петков. Във филма той не може да овладее мъката си от загубата на своя приятел и в една от финалните сцени ридае в прегръдките на Касиел Ноа Ашер.
Хореографката Мила Искренова е може би най-искрена за причините, довели според нея до решението на Йосиф Шамли да избере смъртта. Тя изтъква незаинтересоваността на държавата в лицето на Министерството на културата от актьорското съсловие, което е "особено незащитено", от мизерните доходи, от липсата на достатъчно финансиране...
Продуцентката Галина Тонева пък разкри, че е сключила договор за участие в продукция с Шамли и е издействала на него да му бъде платена "невероятната" според нея сума от 400 лева. "И това се случи само защото негови колеги се отказаха от хонорарите си и останаха пари. Помня, че той ми вдигна страшен скандал. Опитах се да му обясня, че специално за него правим това изключение, но напразно", разказва Тонева.
Режисьорът Гаро Кешишян доверява, че преди да се раздели с живота, актьорът е бил кълбо от нерви и в съсловието започнало да се говори, че е "конфликтен характер". Сега на нас това определение ни звучи като римейк от соца, но явно то още е определящо за нравите в гилдията. "Беше скандален, затова често не го взимаха", потвърждава думите на режисьора и Юлиан Вергов. Въпреки това Шамли упорито е продължавал да отстоява своите принципи и виждания за театъра и не е искал да се превърне в приспособленец. Оттам и огромното му разочарование от своите колеги и приятели, в много от които е започнал да вижда точно такива приспособленци. "В един момент спря да обича хората", признава вдовицата му Полина.
Особено екзотично звучи на фона на драматичните разкази на всички участници в лентата споменът на актьора Стоян Радев. "Когато влязох в залата на Народния, където бе положен ковчегът с Йоско, се засмях. Адски се засрамих, но си помислих, че той е разиграл тази сцена, режисирал е самата си смърт", поясни култовият актьор.