Доктор Борис Александров, син на личния лекар на монарха: Знам от какво умря цар Борис III

Починал е от инфаркт на миокарда, няма никакви съмнения за това

Кой е той

Доктор Драгомир Александров е личен лекар на цар Борис III и негов близък приятел. Изключителен ерудит, завършил във Виена, лекарят успява да се докосне до кътчета в душата на монарха, достъпни само за най-близкото му обкръжение.
Драгомир Александров е до смъртното легло на цар Борис III в дните преди да си отиде от този свят и веднага след това. На своя син Борис, който също е доктор, личният лекар на царя завещава истината за смъртта на монарха.
Борис Александров я описва в книгата си "Истината - Личният лекар на цар Борис III за смъртта му". Пред "България Днес" той споделя лични спомени на своя баща за едни от най-драматичните години в новата ни история.

- Г-н Александров, вашият труд хвърля светлина върху събития от българската история, които се оказват съдбоносни за държавата и разбулват мистерията около смъртта на цар Борис III. Но нека започнем от самото начало. Как вашият баща, доктор Драгомир Александров, става личен лекар на монарха?
- Баща ми завършва във Виенския медицински факултет, а цар Борис III, както и неговото семейство, по това време са пациенти на професор Ханс Епингер, който е светило в столицата на Австрия. Тогава татко е специализант и доброволен асистент при Епингер. При една среща на професора с царя моят баща присъства и така се запознава с Борис III. Двамата водят дълъг разговор. Царят прави всичко възможно да убеди баща ми, че след като завърши, негов дълг е като всеки българин да се върне в родината и да приложи наученото във Виена. Патриотизмът е много характерен за онова време. Много мъже са се връщали от чужбина само за да се запишат доброволци, да участват във войните, които страната ни води, и да умрат за родината. Години по-късно баща ми сподели с мен: "Царят ми повлия да се върна в България".

- След като доктор Александров се завръща в България, той отново се среща с цар Борис III. При какви обстоятелства се случва това?
- За това помага професор Васил Моллов, който е гений на световната медицина. Той също е завършил във Виена и след това се връща да работи в София. В България баща ми става доброволен асистент и специализант при проф. Васил Моллов в Първа вътрешна клиника на Медицинския факултет. По-късно татко започва работа в Клементинската болница, където завежда вътрешното отделение. Това е елитна клиника и царят, както и неговото семейство са обслужвани от специалисти, работещи в нея. Цар Борис III е бил изключително наблюдателен. Забелязва качествата на баща ми и го кани за личен лекар. Но татко не е дворцов доктор. Той продължава и работата си в Клементинската болница. Царят е казвал: "Дори и да кихна, доктор Александров трябва да знае". Между баща ми и Борис III се развиват приятелски чувства.

- Какъв е бил цар Борис III извън битието му на монарх?
- Ще споделя една история, която много ме впечатли и мисля, че отговаря на вашия въпрос. При една среща в двореца присъстват професор Александър Балабанов, Елин Пелин, там е и моят баща. От двамата големи в българската литература цар Борис III иска съвет за едно важно нещо. Как да се направи така, че в езика ни думата "народ" да бъде наложена като водеща. Навсякъде да се пише и изговаря: "Народ и цар", а не обратното. Народ и правителство... Тази дума трябва да ентусиазира. Да създава усещането на българина, че не е случаен. Че е голям. Иначе в официални случаи царят се е държал строго. Все пак е монарх. Но в лични разговори с баща ми коренно се е променял. Приказвали са на най-различни теми.

- Много се говори за това, че княз Кирил, братът на цар Борис III, е бил бохем. Твърди се, че е обичал нощния живот и дори е имал извънбрачни деца. Така ли е?
- От баща ми знам, че княз Кирил не е бил от онези, които тогава са ги наричали хаймани. Княз Кирил желязно е спазвал няколко правила: Да не нарушава спокойствието на брат си и най-вече неговия авторитет. От там вадя заключение, че княз Кирил не може да е бил прахосник. За Иван Вазов също се говорят легенди за похожденията му сред жените. Но от близък човек до неговото семейство знам, че това не е вярно. Ние, българите, обичаме да приказваме...
- Във вашата книга пишете и за българите, записали името си в историята на онези вълнуващи години. Сред тях е и банкерът Атанас Буров, който бил много близък на княз Кирил. Какво не знаят българите за големия Буров?
- Буров от дете се развивал като изключително надарена личност. Много бързо е надраснал останалите. Той се е отличавал. Буров е една звезда, която е нямало как да не бъде забелязана. Обичал е да казва: "Не пречете на хората да се развиват. Нищо лошо няма в това по-способният да бъде преди вас. Ако той е добре, ще бъдете и вие добре".
- Петър Дънов-Учителя също е имал досег с цар Борис III, основно чрез съветника на монарха Любомир Лулчев. Доколко връзката между цар Борис III, Петър Дънов и Любомир Лулчев е била определяща за събитията, белязали историята на България в онези години?
- Цар Борис III e близък с Кольо Золотович и Георги Томалевски, колоритни личности и дъновисти. Те разнасят достойно името на Дънов, който го заслужава. Думите и делата на Дънов са добри и не може да не ги уважаваш. Относно Лулчев, нещата са малко по-различни. Той се е опитвал да наложи своето мнение по различни въпроси. Но цар Борис III e притежавал едно невероятно качество. Винаги изслушва внимателно, но не позволява преценката му да бъде напълно повлияна от мнението на събеседника. Който и да е той. Царят е разговаря с всеки, но не е взимал всичко от всеки.
- Връщайки се към цар Борис III и неговата загадъчна смърт, какво точно се случва през август 1943 г., когато българският монарх си отива от този свят?
- Причината за смъртта е категорична: инфаркт на миокарда! Доказана е и патоанатомично. До смъртното му легло, преди и след като царят умира, са били светила в медицината. Като Ханс Епингер, Рудолф Зайц... Зайц е признат за основател на съвременната кардиология. Силните емоциите и тревогите на цар Борис III за съдбата на България и българите са основната причина за смъртта му. Моят баща ми завеща истината за кончината на Борис III и я казвам такава, каквато я знам от него. Царят умря от мъка по своя народ. Защото не успя да му помогне по начина, по който искаше.
- Една от най-популярните версии за смъртта на цар Борис III е, че е бил отровен от Адолф Хитлер при посещението си в Германия през август 1943 г. Какво мислите за нея?
- Това са спекулации. Подобни версии не почиват на никаква логика.
- Какво се случва с баща ви след преврата на 9 септември 1944 г.?
- Това бяха едни много, много тъжни години. По това време бях едно малко, невръстно дете, което започна да не се смее, а след това започна дори и да не плаче. Тежки времена, бях 5-6-годишен. Баща ми непрекъснато беше арестуван. В София край улица "Оборище" и булевард "Евлоги и Христо Георгиева" имаше една къща, която я наричаха "кървавата". Там такива като баща ми ги прибираха и много трудно излизаха... Държаха ги в едни мазета. В "кървавата къща" се избиваха хора. Веднъж баща ми го прибраха. Колата му, той имаше мерцедес, я запалиха. Всичко това ме беляза завинаги. Когато една детска психика се нарани, лечение няма. Остава си наранена цял живот. Един човек с добро сърце, политкомисар на партизанска дружина "Чавдар", измъкна баща ми. Името му е генерал Стоян Пенчев. Татко беше лекувал и него, и семейството му. Пенчев го измъкна, иначе щяха да го ликвидират. А баща ми нямаше никаква политическа принадлежност.

- След това вашият баща започна ли отново да работи като лекар?
- Забраниха му да упражнява професията си в рамките на София. Работи в Трън и в Перник. Благодарен съм на Перник. Хората там бяха изключително състрадателни. Аз бях едно натъжено дете и един пациент на баща ми ме съжали. В плетена кошница ми донесе два гълъба. От тогава до ден днешен съм запленен от това хоби.
- Какво най-силно ви удиви, докато четяхте архивите на вашия баща за цар Борис III и за живота в България по време на неговото управление?
- Вдъхнови ме добрината на българите от онова време и стремежа им към образование. Един от най-важните завети, които баща ми ми е оставил, звучи така: "Свободен човек може да бъде само грамотният човек". Вярвам в това и до ден днешен всеки ден чета. Защото, ако един лекар не чете дори само ден, на другия ще бъде по-малко лекар.