Ванга: Виждам Гунди как гори!

Пророчицата проговаря пред близки на Аспарухов

Свещеник от Троянския манастир имал видение за трагедията, но не успял да предупреди футболиста, казва братовчедката на легендата Мария Ташкова

"Виждам го как гори. Казват, че не е изгорял, а? Ето, виждам го как гори и пита за златния часовник. Какъв е този златен часовник?"

С тези думи Ванга, феноменалната пророчица от Петрич, посреща близки от рода на футболната легенда Георги Аспарухов няколко години след трагедията на Витиня.

Гунди и Никола Котков загиват в жестока автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. в прохода "Витиня". Ужасяваща драма се разиграва на 52-рия километър от София около 11,30 ч. На път за Враца колата им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата. Стотици хиляди се стичат на погребението на Гунди и Котков, а след това из цяла България започват да се носят всякакви абсурдни слухове, включително и мълва, че двамата всъщност са живи.

Горчивата истина за съжаление е съвсем различна, въпреки че преди катастрофата е имало и свръхестествени знаци за предстоящата трагедия. Това става ясно от откровения разказ на Мария Ташкова, първа братовчедка на Гунди, която избра единствено "България Днес", за да разкрие неизвестни подробности за живота и смъртта на своя прочут родственик. Бащата на Мария – Михаил, и майката на Гунди са брат и сестра.

"При баба Ванга ходихме няколко години след катастрофата, при която загина Гоги, ние в родата така го наричахме - споделя Мария Ташкова. - В съзнанието си ясновидката сякаш възстанови всичко, което се е случило в последните мигове от живота на Гунди и Котков. Затова казваше: "Виждам го как гори..." Ванга разкри, че единственото, което е останало от него, е златният му часовник. Георги наистина е носил златен часовник в деня на смъртта си. Нещо, което пророчицата нямаше как да знае без свръхестествената си дарба."

Малко известен факт е, че Аспарухов е обичал да ходи в Троянския манастир, където става близък с един от свещениците. В годините на социализма не е препоръчително да се говори за вяра и религия, въпреки че посещаването на свети места не е официално забранено.

"Свещеникът, с когото Гунди е станал приятел, имал съновидение и силно предчувствие, че нещо непоправимо може да се случи на братовчед ми по време на път - разказва Мария Ташкова. - Духовникът дори е тръгнал от Троян към София, за да предупреди Георги никъде да не ходи с колата. Не успява да стигне навреме и научава страшната вест за катастрофата на "Витиня", преди да може да каже на Гунди какво е сънувал."

Черният ден на погребението на Георги Аспарухов и Никола Котков е 2 юли 1971 г. Мария Ташкова отива да изпрати своя братовчед. Майката на Гунди също носи името Мария.

"Леля е била натъпкана с успокоителни, за да може да издържи погребението на сина си - разказва братовчедката на Аспарухов Мария Ташкова. - Когато излиза от дома си в квартал "Редута", майката на Георги вижда пред себе си хора с черни знамена и ленти в ръцете. Пътували са часове наред от Варна, за да пристигнат за траурната церемония. При вида на покрусената от скръб ми леля всички падат на колене в краката й. На гробищата беше нещо невиждано! Помня инвалид, който едва вървеше сред тълпата от хора. Някак успял да намери транспорт и цяла нощ прекарал в пътуване до София. Видях жена, която кърмеше бебето си на гробището. И тя дошла да си вземе сбогом с Гунди и Котков.

Нищо не може да спре смъртта, но обичта към тези двама големи българи ще остане завинаги. Моля се на Бог да съм жива и здрава, за да мога през пролетта на следващата година да отбележим подобаващо 80 години от рождението на моя обичан братовчед Георги Аспарухов. Той го заслужава" - казва братовчедката на легендата.