Шок! Мистериозна скарида превзема Дунав

Мистерия с появата й 

Месоядна е, атакува малки риби и популацията на попчета вече е намаляла 

Хищна скарида мистериозно се засели във водите на Дунав. Реката не е традиционно място за живот на плуващото ракообразно, което наложи спешно екип от учени от Пловдив да отпътуват на север, за да проучат откритието и да разберат откъде е дошла злата скарида.

Преди дни русенски рибар хваща непознат за Дунав животински вид и започват съмнения, че може да е опасен за екосистемата на реката.

"Това е нов вид и тепърва ще установим дали ще донесе драстични промени на живота в Дунав. Със сигурност знаем, че е устойчив, тъй като изследвахме един голям екземпляр и 7-8 малки, т.е. вече създава поколение. От публикации на наши колеги в Румъния става ясно, че популацията на скаридата е установена преди време, а сега вече е локализирана и в българския участък", коментира пред "България Днес" Кристиян Владов, главен уредник в Регионалния природонаучен музей в Пловдив.

По негови думи става въпрос за източноазиатска скарида, която е сладководна. През 80-те години на миналия век видът е вкаран в Украйна за хранене, размножаване и продажба. "Скаридите се изпускат, като не се контролират условията, и един малък период на нехайство и те започват да се разселват. Скаридата достига на дължина до 11-12 сантиметра и се храни с малки животни до 5 сантиметра. Месоядните хищници могат да доведат до промени в живота на някои риби. Например в момента се отчита спад в популацията на попчетата, но тепърва ще се установи дали това е свързано с появата на скаридата. Всеки вид, който не е характерен за реката, е притеснителен, тъй като може да потисне друг местен вид, да накара неговата популация да намалее или да изчезне. Получава се ефектът на доминото - едно нещо изчезне ли, то ще повлияе на друго, а накрая ще достигне до хората", каза още пред вестника Владов.

Главният уредник в Регионалния природонаучен музей в Пловдив разкрива, че скаридите в Дунав вече са започнали да променят и външния си вид. Ракообразните стават все по-дълги и по-тъмни, за да се приспособят към новото си местообитание.