ВКС: 60 бона са изключително малко за смърта на Деница на ул. "Алабин"

• Александрина Ченишева иска 300 бона обезщетение за бавно правосъдие - надз
• Деница и Петрина загиват на място, разследването се точи 10 години, а вече са минали над 20 г. 

60 бона е малко обезщетение за майката на загиналата при срутването на сградата на столичната ул. "Алабин" Деница Ченишева. Това казват магистратите от Върховния касационен съд, които ще разгледат искането на почернената майка Александрина.

Майката на Деница иска 300 бона обезщетение за бавното, мудно, безхаберно и безотговорно разследване от прокуратурата на гибелта на дъщеря й през 2006 г., когато сграда на централната столична улица се срути и уби на място Деница и приятелката й Петрина Христова.

Отказът на разследващите и прокуратурата да търсят и открият виновните за срутената сграда на ул. "Алабин" през 2006 г., под която загинаха двете момичета, ще струва на държавното обвинение /на данъкоплатеца/ доста повече от 60 бона, каквото обезщетение бе присъдено на една от майките от Апелативния съд в София (виж карето).

Върховните магистрати допускат за касационно обжалване делото срещу прокуратурата, заведено от майката на загиналата Деница Ченишева - Александрина. ВКС сметна обаче, че ще допусне обжалването само по отношение на жалбата на майката на Деница Ченишева. Според съдиите е възможно апелативният съд да не е взел предвид всички вреди от неразумно продължилото дело, когато е определял размера на обезщетението.

"В случая е възможно да не са оценени в пълна степен реално причинените вреди както в социално-битово отношение, така и в психологическо и емоционално", смятат върховните магистрати.

Преди две години Александрина Ченишева предяви иск за 300 бона за неимуществени вреди, като една от причините бе нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Трагедията се случи на 19 септември 2006 г. около 18 часа, когато сградата на ул. "Алабин" в столицата рухна. Това става, докато по улицата с автомобил преминават 26-годишната Деница Ченишева и близката й приятелка Петрина Христова, на 24 г. Колата им е смазана от рухнала сграда, а двете момичета издъхват на място.

Тогава започва и едно от най-дългите разследвания у нас, а причината е съвсем проста - никой не разследва.

Прокуратурата се тутка 10 години и делото започна на първа инстанция чак през 2016 г. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение", и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо", срещу когото делото беше гледано задочно, защото се укри в чужбина.

Процесът започна, но пречките не стихнаха. На два пъти делото беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването. Накрая каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар. Тогава Софийският градски съд моментално отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи точка на съдебната сага.

След края на дългогодишните мъки по съдилища майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а миналата година Софийският градски съд й присъди обезщетение само от 15 бона, след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото й дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.

Впоследствие въззивните съдии придадоха много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване. Апелативните съдии назначиха съдебно-психологическа експертиза, която заключи, че майката е щяла да бъде травмирана дори и при осъдителна присъда, но забавянето на процеса удължава агонията на всеки родител, загубил детето си.

Тогава Темида припомни, че основна причина за бавното разследване, което в крайна сметка не доведе до осъдителни присъда, е това, че още на следващия ден след срутването местопроизшествието е било разчистено. То не е заснето и не са извършени процесуално-следствените действия за запазване на доказателства. В решението се посочваше, че през повечето години разследващите са бездействали, например за една година е направена една експертиза или са разпитани няколко свидетели, а прокуратурата не е изпълнила дадените от съда указания за ускоряване на разследването. Крайният извод на САС беше, че забавянето от близо 15 години се дължи не толкова на сложността на делото, колкото на нежеланието за работа.

Предстои ВКС да се произнесе догодина, като се очаква обезщетението за почернената майка да бъде доста по-солидно.