Илиян Илиев, който загуби двете си деца и родителите си в катастрофа: 9 г. затвор за 4 живота? Държавата ме предаде!

Издирват подсъдимия украинец Виктор Кулчу, духнал въпреки забрана за напускане на страната

Борислав РАДОСЛАВОВ

"Чувствам се предаден от държавата и правосъдието."

Така Илиян Илиев коментира присъдата от 9 години затвор на Виктор Кулчу, която 35-годишният украинец получи на 13 октомври т.г. на първа инстанция от Окръжния съд в Стара Загора. Наказанието е за брутална касапница на пътя, в която мъжът губи цялото си семейство само за миг.

В жестока катастрофа край Хаинбоаз на 4 октомври 2019 г. издъхват родителите на Илиян Илиев - Николай и Татяна Славови, както и двете му дечица - Николай на 15 г. и дъщеричка Йоанна на 6 г. Малкото подбалканско градче Шивачево е потресено от жестоката трагедия.

Четиримата пътуват в лек автомобил "Ауди" от Лясковец към Шивачево. Зад волана е дядото - бивш миньор, тогава пенсионер. Съпругата му седи до него - бивша магазинерка и също пенсионерка. Внучетата пътуват на задната седалка в колата.

Бащата и майката на децата живеят разделено от известно време. При майката в Лясковец остава 6-годишното момиченце, а 15-годишният й батко живее при баща си в Шивачево, който е шофьор на тир. Той пътува често в чужбина и момчето остава на грижите на баба и дядо.

Въпреки раздялата на родителите отношенията между двамата са добри и децата често се събират заедно за почивните дни. Така се случва и във фаталния петък - дядото и бабата отиват в Лясковец, за да вземат внучката си за уикенда.

За нещастие стигнат само на 2 км преди Гурково в прохода Хаинбоаз. Там насреща им полита БМВ, управлявано от 35-годишния украинец Виктор Кулчу. Той пребивава временно в България като работник в местен завод в Гурково, а после се мести като шофьор в близкото Николаево. Следва ужасяващ сблъсък.

В Шивачево говорят, че украинецът карал в прохода Хаинбоаз със 180 км/ч и влачил около 200 метра колата ковчег на семейството от подбалканското градче, преди тя да избухне в пламъци. Съдът приема, че действително Кулчу е натиснал газта далеч над разрешените 60 км/ч, но без да уточнява в присъдата с колко точно.

Покойните баба, дядо и внучета са погребани заедно - така, както са посрещнали последните си мигове от живота.

"Откакто започна войната в Украйна, подсъдимия го няма. Доведоха го у нас чрез външно министерство в края на октомври 2024. Няколко дни по-късно съдът му наложи забрана да напуска страната до следващото заседание. Още в същия ден през Русе излиза и не се знае къде е. С двойно българско-украинско гражданство е, а се издирва само у нас и в Украйна. А може да е навсякъде в Европейския съюз. Ни вест, ни кост от него. Не вярвам, че ще бъде открит някога, но имам мъничка надежда това да се случи", споделя Илиян пред "България Днес".

Това далеч не е прецедент за Виктор Кулчу.

"Вече веднъж е напускал страната. Два дни преди да започне войната в Украйна, си е заминал за родината. Изтъкваше причина, че не го пуска държавата да дойде на заседание по делото. Използва войната като алиби. Не се знае дали е бил мобилизиран и дали е участвал във войната. Предполагаме, че е жив", посочва още Илиев.

Украинецът Кулчу също работи като шофьор, както Илиян. По време на трагедията има дете, а след кръвопролитието на пътя му се ражда второ.

Когато става трагедията, Илиян има бебе Богдан на 5 месеца от новата му съпруга, който следващата есен ще бъде първокласник. Момчето прилича на покойните си брат и сестра - по визия на баткото, а по характер на сестричката.

"То ми дава сила. Най-много ме крепи семейството, с което живеем. И надеждата, която все още не е угаснала да открият Виктор Кулчу и да го доведат да лежи наказанието си. На този етап не искам да го виждам", изповядва на финала Илиян Илиев.

"България Днес" се свърза и с адвокат Ана Станкова, която защитава в съда Виктор Кулчу. "Не искам да коментирам", единствено каза юристът и побърза да затвори телефона.

И така - 6 години след жестоката трагедия в Хаинбоаз, когато за миг Илиян губи цялото си семейство, държавата не знае къде е подсъдимият и продължава да го издирва, давайки му 9-годишна присъда при възможни максимум 15 за "причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице". Делото отива на втора инстанция в Апелативния съд в Пловдив, а един почернен баща продължава да търси справедливост, чувствайки се предаден от държавата и правосъдието.