Боксовата легенда Александър Христов: Набедиха ме за бунтар

Не исках да ходя в Атланта

Инициаторът на бунта се скри

Кой е той

Александър Христов е уникален боксьор, който няма загуба от кубински боксьор. Побеждавал е олимпийски шампиони. Печелил е световна и европейска титла. Във финалния етап от неговата кариера се случва нещо, което има огромни последствия. Пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес" разкрива житейската си история.

- Г-н Христов, след тежка травма успявате да си върнете формата през 91-ва година. През 1992-ра вече сте готов в Барселона да атакувате олимпийската титла.

- След операцията прекъснах и 90-а година започнах всичко наново. Трябваше да вляза в категорията. Стигнах дотам, че три-четири състезания ги бих почти всичките. Върнах си категорията, но Серафим тогава беше световен шампион. Беше взел квота за олимпиадата в Барселона. След това трябваше да играе на Световна купа в Щатите. Не замина и му дадоха забрана две години или нещо такова. Фактически на него му дадохме в последния момент разрешение да играе на олимпиадата. Той загуби още първия мач.

- Вие също заминавате за Барселона, ако се случи нещо с него, да влезете веднага.

- Да, като се има предвид, че аз ги биех почти всички на 54 категорията. Бяхме в Германия на лагер. Бяха се събрали кубинци, руснаци, германците. Доста силен лагера. От тях всичките станаха медалисти, а аз почти ги биех там.

- Тогава със Серафим не е имало как да правите спаринг кой да отиде, защото той си е извоювал квотата.

- Да, той е взел квотата и няма смисъл да направя спаринг с него. Зависеше и от треньорите.

- Бяхте ли много разочарован?

- Е, разбира се. При положение че си бил в добра форма, което е най-неприятното. Ако си нещо болен, както и да е. Те самите ми го казваха: "Сашо, ти най-малко до финала ще идеш." Не само треньорите, но и хората от федерацията. Те виждаха. Бях много добре.

- Щом са го виждали треньорите, защо не са ви пуснали вас?

- Това няма да го кажа. По принцип винаги гледам напред. Не гледам назад. Това ми е на мен от зодията Лъв. Никога не се предавам. Вървя си напред и това е.

- Само година по-късно на световното първенство стигате финал и играете срещу олимпийски шампион от Барселона Джоел Касамайор.

- Аз играх с него и в Германия, когато бяхме на лагер. Също с най-добрия на германците и руснакът. Всички съм ги бил там.

- А какво помните от мача с Касамайор на финала? Искахте допълнително да се докажете?

- Не, не. Нямах такова чувство. За такива неща въобще не мислех. Когато бяхме в Германия, той игра с мен по съвсем друг начин. На световното беше друг стил. Кубинците имат доста големи специалисти, които само като те погледнат и ти дават точната оценка. Нормално е първият рунд да има проучване - да видиш как е, що е, къде са му слабите страни. Аз винаги така играя първите една-две минути. В крайна сметка видях, че има доста слаби места.

- Как се почувствахте, след като го победихте? Това е световна титла.

- Не е като на олимпиадата, но и това е нещо велико. Това е световно. Олимпиадата нищо общо няма нито с европейското, ни със световното. Това е нещо велико. Само участие на олимпиадата е нещо велико.

- Започвате добре трети олимпийски цикъл за вас. Мислите ви бяха ли насочени към игрите в Атланта?

- Не, просто исках да докажа, че мога да стигна до финала. Тогава обстоятелствата бяха съвсем други. Проблемът беше със самата федерация.

- Какъв беше той? Вие в крайна сметка отивате на олимпийските игри в Атланта. Имало е някакъв бунт през 1995 г.

- Аз не бях инициаторът на този бунт. Беше съвсем друг. Няма да му кажа името, защото не съм такъв човек просто.

- Какви бяха последиците от този бунт специално за вас?

- Само за мен бяха отрицателни последиците. За другите не.

- Как така? Вас ли са набедили, че сте организатор?

- Те знаят кой и бате Геле знаеше. Но нали трябва да се изкорени това нещо и посочиха мен. Малко като в комунизма. Някой трябва винаги да е виновен.

- Какви бяха последиците за вас?

- Направо рухваш психически. Когато не си виновен за дадено нещо, е тежко. Обаче аз никога не съм отишъл да им кажа: "Този човек е виновен!". Не съм такъв. Ако имаше доблестта даденият човек - все пак ние сме мъже - щеше да иде да каже: "Аз съм инициатор на бунта". Той се скри. Както и да е. Аз съм затворил тази част.

- Но явно ви се е отразило това. Точно когато сте набрали скорост.

- Даже на бат' Геле му казах: "По-добре да иде някой друг на моето място, защото аз няма да мога да направя нищо. Не искам да ида "Балкантурист". Обясних му, че не съм добре. Как ще си добре, като цяла година постоянно те наклеветяват за неща, които не съм направил. Никога не съм ламтял за пари. Не съм от тези хора. Даже човек излезе по БНТ и ме посочи мен. Аз съм бил инициатор на бунта и съм бил рекетьор. Изнудил съм федерацията за пари, което не е вярно. А можеше да излезе даденият човек и да каже, че не е вярно. Мъжката да беше постъпил или бат' Геле да беше излязъл и да беше казал. Просто не е мъжката. Аз съм го изчерпал това нещо. Пак се виждам с тях. Все едно че нищо не е станало.

- Но се усеща, че ви е тъжно.

- Как няма да ми е тъжно? Това е твоят труд и толкова години си хвърлил и в крайна сметка за някаква глупост... Това ми беше последната олимпиада.

- Това ли е най-слабият турнир, който сте правили?

- Да, да. Те ме разбиха психически. Разбиха ме отвсякъде. Абе, човек, наближава олимпиадата. Остави ме на мира да си тренирам спокойно, да се подготвям и за какво трябва да създаваш такива проблеми на спортистите? И то само на мен, не на другите. За какво? След Атланта се отказах. Нямаше смисъл. Тогава станах старши треньор на "Локомотив". Потръгна ми. Но на мен мечтата ми беше да си направя една спортна база, да си създам клуб. Да си работя с името. По принцип съм постигнал почти всичките си желания, които съм мечтал като състезател. Много съм благодарен, че че съм се хванал с бокса, защото много неща взех от него. Е, вярно е и много дадох. Създадох си боксов клуб "Сашо Христов" и още си работя. Направил съм европейски, световни и олимпийски участници. Три пъти имам участник на олимпийски игри.

- Има ли други сега при вас? Ходите ли по състезания, или вече сте се ориентирали повече към любители?

- Последно беше преди четири години. Бях треньор в националния отбор на мъжете с Жоел. С него нямам никакви проблеми, никакви ядове, никакви. Той е готин пич. Работихме много. Обаче в крайна сметка се стигна дотам, че трябваше да се откажа от националния отбор. Започнах да си работя тук. Отворих си заличката. Тя не е много голяма. Мога да събера 20-30 човека. Работя спокойно. Гледам си семейството, имам внуци. Откакто се отказах от от националния отбор, карам много спокоен живот. Като спрях с треньорска работа, въобще нямам проблем.