Средната Бирма спасява авоари за над 1 милион

• Няма разминавания в доходите му, за които КПКОНПИ иска конфискация
• Антон Станоев инвестирал в стопанства и взел над 350 бона от ДФЗ като земеделски производител

Авоари за над 1 милион лева спасява Антон Станоев - Средната Бирма! Това става ясно от решение на Софийския апелативен съд, научи "България Днес".

През 2018 г. Антон е обявен за издирване с червена бюлетина на Интерпол заради разследване на закритата вече спецпрокуратура. Подпукан е за участие в престъпна група за разпространение на цигари без бандерол и пране на пари. За част от бандата са обявени баща му Евлоги, бившата съпруга на Евлоги - Лидия Станоева, известна като Лидка Скалата, брат му Георги Станоев - Малката Бирма, който по-късно умира, както и още петима.

От държавното обвинение уведомяват комисия "Антимафия" за разследването. КПКОНПИ започва да търси над 1 млн. лв. от Антон Станоев, фирмите му "Джи Пи Груп - 2010" и "Фишленд България" и от половинката му Анна Стойчева и нейната компания "Веджитейбълс". Антон и Анна съжителстват от години и имат три деца.

За да проверят дали има несъответствие в доходите им, от комисията изискват редица справки от банки и институции. Твърди се, че откритото разминаване е 1 087 864, 44лв. Затова се иска конфискация на дружествени дялове, имоти, возила и пари по сметки.

Антон Станоев обяснява, че не са взети предвид редица негови доходи. От 2008 до 2010 г. той и близките му са разполагали със сумата от 400 хил. лв., която не е влязла в сметките. Освен това колите, които си е купувал, са на по-ниска стойност от пазарната, а апартамент в Разлог, с който се е сдобил, бил взет с лихвоточки.

През 2015 г. продал возило за 55 бона, което не било включено към доходите му. През следващата година купил недвижим имот за 78 хилядарки, но той бил на едно от дружествата му.

Не са взети предвид разпределени дивиденти от над 93 бона за 2017 г. и 200 бона за 2018 г. Имало изтеглена сума от над 128 хил. лв. от взет заем.

По случая са направени оценителни експертизи на колите и имотите, както и счетоводна експертиза на движенията по сметки.

Проверяващите установяват, че Средната Бирма е купил имот в село Мрамор, а също и апартамент в Разлог - двата за над 40 бона. Освен това се е сдобил със стопански двор с краварник в свиленградското село Дервишка могила за над 30 хилядарки. При друга сделка е договорил хамбар с метален навес в селото за 1600 лв.

Оказва се, че краварникът е изваден от сметките, защото не съществувал по време на проверките. Такава е съдбата и на друг краварник с обор за юници, който Средната Бирма взел в същото село за 1500 лв.

Станоев се опитвал да гледа прасета и купил свинарник в село Студена за 12 бона. Взел и барака, склад за химически торове и препарати, сеновал, навес за слама, склад за зърнени храни в селото чрез фирмата си. Те също са изключени от анализите, защото не съществували.

Инвестирал е още в кантар, общежитие за работници, склад, работилница, мелници и етаж от сграда, предназначена за кметство, читалище и библиотека. Едно от дружествата купило и четири овощни градини в село Върбен.

Земеделската си земя Станоев давал под наем. Той бил регистриран като земеделски стопанин в община Свиленград и участвал в схеми и мерки на Държавен фонд "Земеделие", от които е получил над 352 бона.

Средната Бирма бил горд собственик на няколко стари брички, които били дерегистрирани или откраднати, както и на два мерцедеса и джип "Ауди A8". Лъскавите возила били за над 200 бона по пазарни цени.

Счетоводителят дава три варианта на това какво може да се е случило с авоарите на Станоев. Съдът приема, че приходите са 885 бона, а придобитото имущество - 546 хил. лв. Това прави положителна разлика от 339 хилядарки, а не несъответствие.

Така апелативните магистрати от София потвърждават решението на първата инстанция - Окръжния съд в Благоевград, и отхвърлят иска на КПКОНПИ заради липсата на разминаване, а и защото няма налични суми по сметките.

За КПКОНПИ и данъкоплатците остава да платят разходите на Станоев по делото от над 50 бона, както и разноските на съда от над 43 бона. Решението може да се обжалва пред върховните магистрати.