Заради котката Калинка осъден доживот отказва по-лек режим

*Заменят му наказанието с 30 г., но не го пускат предсрочно

*Камен Горанов се грижел за писаната и тя отказвала да яде, когато го няма

Котка, родена между стените на затвора, става причина осъден доживот да откаже да напусне отряда си под специален надзор и да мине в обща група! Това става ясно от съдебни документи за съдбата на Камен Горанов, научи "България Днес".

Той получава най-тежкото наказание заради заложена бомба във видеокасета. Случаят е от края на '90-те години, когато Камен лежи в панделата за наръган опонент. През това време жена му си хванала любовници. Според обвинението от ревност затворникът сложил тротила в касетата. Тя попаднала в дома на любовника, но при взрива пострадал фатално познатият на Камен - Тихомир, който също обитавал жилището.

"По некомпетентност съм сложил толкова много тротил. Другия човек исках да го нараня, но не и да го убия, а в крайна сметка загина това младо момче. Не съм очаквал такава мощност на бомбата. Мислех, че бомбата само ще нанесе леки поражения, не беше целта да убива", признава подсъдимият.

Магистратите признават бомбаджията за виновен и му дават доживотен затвор. Той попаднал в Първа група в каторгата, където осъдените на решетки до гроб са на специален режим. Там работил като бакар, но бил сам в килия, пускали го по 1 час навън и 1 час във фитнеса. Междувременно приел религията и участвал в беседи на религиозни теми с пастори капелани.

По време на престоя си Камен участвал в разкриване на престъпление и помогнал на най-младия доживотник, записал се да учи в първи клас. На първолака му било много трудно със смятането и писането на буквите, а бомбаджията го насърчавал да се справи със задачите. Освен това Камен отделял от личните си пари и 7 пъти дарявал по 60 лева за подкрепа на Украйна във войната с Русия.

За душевността му може да прецените от отношението към домашния любимец, отбелязва защитникът му. Камен отлагал преместването на по-лек режим заради котката Калинка, която отгледал сам в килията си. Писаната не била свикнала с други хора и с условията навън и отказвала да се храни и се криела от всички, когато стопанинът й отсъствал по заседания. Той искал да се увери, че Калинка ще е в добри ръце и ще бъде гледана съвестно. Чак когато я поверил на майка си, се съгласил да бъде преместен в Пета група на общ режим. Тогава започва и да работи.

След като прекарал повече от 20 г. на топло, Темида му заменя наказанието на 30 г. лишаване от свобода. Така Камен Горанов придобива право да се пробва за условно предсрочно освобождаване понеже е излежал по-голямата част от присъдата си.

Наскоро Софийският градски съд решава да го пусне на свобода. Съдия Мила Лазарова оценява положителните характеристики на пандизчията и смята, че той се е поправил. От съдебния акт се разбира, че Горанов вече се е издигнал до отговорник по спорта и оглавява група от 56 души. Отличава се с добро поведение, а рискът от рецидив при него спаднал от 83 на 41 точки. Справка показва, че затворникът е излежал повече от 22 г., остават му още 7 г. и 3 месеца.

Прокуратурата се запъва за предсрочното му озоваване на свобода. От държавното обвинение изтъкват, че 7 г. е голям остатък. Припомнят и че преди Горанов е имал търкания с администрацията на затвора в Ловеч, заради което се е наложило да бъде преместен в Централния софийски затвор. Тъй като не е съгласна с пускането на бомбаджията, прокуратурата протестира решението.

Апелативните магистрати посочват, че първата инстанция е взела предвид само положителните елементи от доклада на социалния работник, но не и мнението на администрацията. Изтъква се, че лишеният от свобода работи отскоро, както и че липсват доказателства той да е критичен към престъплението. Служителите на Темида смятат, че Горанов само формално твърди, че е преосмислил факторите за осъждането си. Затова отменят решението и окончателно го оставят в килията. Бомбаджията ще може да се пробва пак за свобода след 6 месеца.

Подкрепа

Две деца и внуци има Камен Горанов. Децата му живеят в чужбина, но го подкрепят и му ходят на свиждане. Неочаквана подкрепа каторжникът среща дори от близките на жертвата си.

"Дядо му на Тихомир е много добър човек, баща му и чичо му починаха във времето, но тези хора ме подкрепяха, дори чичо му ми е пращал цигари в затвора, дядо му ми е пращал сирене. Аз не съм ги лъгал за нищо. Преди да починат, те много ме насърчаваха да се опитам да взема по-малка присъда", разкрива бомбаджията, затрил човек погрешка.