Осъденият доживот Пламен Йоргов: Предпочитам смъртта пред решетките

"Честно казано по-добре да бяха изпълнили смъртната ми присъда. Няма човек - няма проблеми."

Това разказа осъденият на доживотен затвор Пламен Йоргов в предаването "Ничия земя" по Нова телевизия. Преди 36 години мъжът хладнокръвно отнема живота на три невинни дечица от ромски произход.

"Много тежко престъпление. Не мога да си обясня защо. Бяха на 8, 10 и 12 години. Роднините на децата са мои приятели", спомня си обвиняемият.

През юли 1989 г. Йоргов качва подрастващите в камиона си, за да се разходят. Излизането им обаче завършва по особено трагичен начин - Пламен изнасилва едно от момиченцата, убива го, а след това отнема животите и на останалите две, за да не се разбере. След престъплението се опитва да избяга зад граница, но го залавят на Калотина.

"Зарових ги в плитки гробове. Не е за приказване. Погубих не само животи им, а и на всички мои и техни роднини.", разкайва се престъпникът.

Пламен прави пълни самопризнания пред властите и през 1990 г. е осъден на смърт. Близо 10 години той живее в пълна изолация, чакайки заветния ден, в който земният му път ще приключи.

"По-късно ме преместиха в затвора в Плевен, където прекарах още време напълно сам. Само с 1 час на ден, в който можех да се разходя. Това са 15 години изолация. Килията ми беше без легло, спяхме на дюшеме. Нуждите си ги вършехме в кофа. Парно нямаше. Така беше за всички осъдени на смърт. Докато чакахме, надзирателите тропаха на врата, че ще ни стрелят. Психически тормоз", категоричен е Йоргов.

10 години след осъждането му, присъдата на Пламен е заменена с доживотен затвор без право на замяна.

"Единствената ми алтернатива е да изпратя писмо за помилване до вицепрезидента. Досега съм написал 21 молби - без резултат. Лежал съм 35 години и 4 месеца, с работата стават 40 лета и 6 месеца. По-голямата част от живота ми е там. Обвинявам се, това е клеймо за цял живот.", казва с тъга Йоргов.

Случаят на Пламен поражда редица въпроси за ефективността на присъдите в България и за дилемата дали жестокостта трябва да се наказва с жестокост.