Най-екстремното куче

Чудеса от храброст и желязна воля осигуриха нов луксозен дом в Швеция за помияр от Амазония.

Мърлявото, нещастно и бездомно куче е осиновено от коравия викинг Микаел Линднорд. Мъжагата е част от националния отбор на Швеция в сурова надпревара по оцеляване, която носи гръмкото название Световно първенство по екстремни приключения. Микаел и съотборниците му срещат кучето в заключителната фаза на надпреварата в тропическите гори на Еквадор.

"Оставаха още два етапа от 700-километровото трасе. Бяхме изтощени, покрити с кал и много гладни. Спряхме под едно дърво да се нахраним. Докато отварях консерва с месо, с едното крайче на окото видях странен силует на четириного до мен", обяснява Линднорд. "Стана ми мъчно за него и му подадох от храната. Изяде я веднага. Явно бе много гладен", допълва шведският състезател по екстремен спорт, който съчетава туризъм, трекинг, планинско колоездене и каране на каяк.

Когато отборът се изправя и решава да продължи по пътя си, кучето започва да ги следва, а те не го отпращат. След като върви по петите им неотлъчно, решават да го кръстят. Дават му името Артур. Още в първите часове животното се показва като изключителен боец с желязна психика - той плува паралелно със спортистите, влачи се по хълмовете и затъва до колене в калта по време на походите. Дори когато отборът се опитва да го отпрати заради сигурността му, помиярът отказва да напусне. Съвсем скоро шведските състезатели започват да приемат Артур като един от тях - спират за почивка, когато е изморен, и се втурват да го спасяват, когато му е трудно.
Последният етап от състезанието предвижда 60 км преход с каяк в бурни води. Организаторите предупреждават Микаел и хората му, че има опасност за живота на кучето, ако го вземат с тях.

Неохотно те приемат забележката и тръгват без него. Артур обаче е упорит - когато приятелите му се качват в каяка и потеглят, той се хвърля във водата. Преследва ги повече от километър. Условията в реката са сурови и Микаел със свито сърце гледа мъчещия се Артур. Заповядва на хората си да се доближат до животното.

"Вдигнах го и го сложих в краката ми", разказва викингът. Жестът предизвикал овации и възгласи от зрителите, наблюдаващи от брега. След края на надпреварата Микаел е категоричен - Артур идва с мен в Швеция. Урежда всички документи за кучето и го качва на самолета.

"Дойдох в Еквадор да спечеля световното първенство. Вместо това спечелих нов приятел", каза на кацане в Стокхолм Линднорд.