Объркано сърце
Клуб Вдъхновение представя творчеството на Мирослав Тошев от Своге
Живея в малко градче, сгушено между хълмовете на искърското дефиле.Завършил съм средно образование със специалност електротехника, а в момента съм студент по режисура, рисувам, спортувам и пиша стихотворения.Обичам да се разхождам сред природата,защото там в повечето случай намирам вдъхновение.
Въображение
Играеш,смееш се
и мечтаеш,
искаш и света
да опознаеш.
Гледаш звездите,
обсипали небето
и внезапно копнеж
изпълва сърцето.
С мечти пълна е
човешката душа
и във въображение
превръща се реалността.
Далеч
Дори и да съм
далеч от теб сега,
към теб като птица
ще лети моята душа.
Дори и да съм
далеч от теб сега,
чуя ли твоя глас
ще протегна ръка.
Дори и да съм
далеч от теб сега,
можеш да облегнеш
на рамото ми глава.
До теб
Заради теб,
сутрин отварям очи
и когато си до мен
се сбъдват мойте мечти.
Искам до теб вечер
да лягам и да заспя,
в прегръдките ти
нежни да се потопя.
В очите ти,
греят ярки звезди,
ти си надеждата,
която сърцето крепи.
Заблуда
Сякаш търсят
нещо илюзорно,
в лабиринт
от спомени далечни.
И лутат се
без цел и посока,
търсейки път
напред да продължат.
Единствено сърцето
знае накъде,
обърканите души
да поведе.
Зима
Въпреки,че е студено,
ветровито и мъгливо,
падат снежинки бели
и е толкова красиво.
Снежнобяла пелерина,
покрила е цялата земя
и в ледено огледало,
превърна се бурната река.
Комините навсякъде пушат
и в къщите цари топлина,
а подаръците под елхата,
носят радост в детските сърца.
Приятелство
Към падналия на земята,
е протегната ръка.
Тя ще изтрие сълзите,
на наранената душа.
Приятел верен да имаш,
е като къща сред пустошта.
В която топлина ще намериш,
щом студена е нощта.
На приятелското рамо,
уморен ще подпреш глава
и то сили ще ти вдъхне,
за да покориш върха.
Реалността
Морал и чест,
са думи тежки,
но облекли сме ги
в дрехи вехти.
Културата тъне
в нищета,
а простотията
на пиедестал стои.
На манежа,клоуни
се прескачат.
Циркът е пълен,
но хората плачат.
Народа обезверен,
бяга по света,
търсейки нов дом
за свойте деца.
Страст
Един в друг
погледите спряха
и сякаш звезди
в очите заблестяха.
Две тела
в едно се сляха,
две души
от страст запяха.
От пепелта
изрови изстинало сърце
и затуптя отново
в твойте ръце.
Съдби
Не знаем кога,
нито пък къде,
там сърцето
ще ни отведе.
Рано или късно
ще се случи,
но без да е писано
не ще се получи.
Пресекат ли се
пътища и съдби,
пораждат усмивки,
но и капят сълзи.
Чест и слава
Какво става с нашата държава?
Изгубила ли е своята чест и слава?
Има ли мощта - врагът да сломи
и воля - бъдещето си да гради?
Било е отдавна,преди векове.
Имали сме мъдри ханове и царе.
А какво се случва днес,тук и сега?
Какво бъдеще градим за свойте деца?
Няма път назад, а само руини.
Отговорността на плещите тежи.
Да възкръснат, като Феникс от пепелта,
славата и честта на нашата страна.