Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/klub_vdahnovenie/article/4882307 www.bgdnes.bg

Как обича Лъв

Клуб Вдъхновение представя творчеството на Радост Георгиева

Казвам се Радост Георгиева, отскоро съм и Димитрова, от Варна. Пиша стихове от 15 годишна. С годините лирическите герои се сменяха и "помагаха" за подобряването на качеството и увеличаването на количеството. Издадох три книги: "Глухарчето", "До моя малък принц" и "Пази сърцето ми!". Първите две с подкрепата на университетското издателство на ВСУ "Черноризец Храбър", а последната подготвихме с издателство "Български писател". Най-често пиша, когато съм тъжна. Ето защо в момента семейния живот и майчинството изместиха леко поезията. Писането ми липсва, но няма по-голямо щастие от това да бъдеш родител.

Как обича Лъв

На Д.Д.

Усещаш как обича Лъв,
когато сложи на главата ти
корона на кралица.
Когато сбъдва ти
мечтите неизречени
със лекота.
Усещаш се желана,
щом с бурна обич
светят пак очите му,
а лъвската прегръдка
най е топла на земята.
Самият Лъв те е обикнал...
Богиня си в ума и мислите му,
пристанище любимо
за тялото му нощем,
а денем –
езеро от мъдрост и любов.
Усещаш как обича Лъв,
когато сутрин
будиш се в ръцете му –
ще те влуди от нежност
и от страст.
Сърцата си не ще познаете
как бият като луди и до пръсване.
Усещаш ли
как няма да се умори
да те обича?
Обичай го и ти,
носи със гордост
лъвската корона на кралица -
най-желаната от краля Лъв жена.

Реклама

Ще дойда

Ще те чакам
още мъничко
да остарееш
и ще дойда
някой ден
неканена
направо във ума ти.
Ще ти нося торта,
бяло вино и смокини,
и каквото ще да става,
който и да види –
стара гостенка дошла е,
да прогони самотата,
да разрови спомен,
скрит дълбоко
от години.
Ще те чакам
още малко
и ще дойда
право във ума ти...
Отвори ми!

Ако можех

Ако можех
да те изплача
като прашинка в окото,
ако можех
да те отрежа
като стърчащо кончE,
ако можех
да те даря
като стара дреха...
бих ли те дала?
Бих ли дала
на друга
дрехата,
топлила само мен
толкова дни?
Бих ли изплакала
прашинката,
дори до червено
в окото да драска?
Ако можех,
бих ли?
Сякаш сто години
сгушена в тебе
съм спала,
сякаш сто години
топлила ме е
тази любов,
че за нищо
не бих я предала.

Точка Б

Любовта ми е
магистралата,
по която
мислите ми
летят с 200.
Летят без страх
от точка А до точка Б.
Защото в точка Б
ги чакаш ти.
Любовта ми е
магистралата,
по която ежедневно
катастрофират
чужди мъжки погледи,
желания и
случайни искри.
А аз си имам
точна дестинация –
точка Б.
Там чакаш ти.

А той й каза насън...

Ще те любя,
докато прималееш
от страст
и се сгушиш
като малко врабче
във ръцете ми.
Ще те любя,
докато изчезне
всяка капчица
страх и свян
от мислите ти.
Ще те любя,
докато пръстите ми
се губят
в косите ти
и задъхано шепнеш
моето име.
Ще те любя
и един по един
всички сънища
ще ти сбъдна.
Имаш ли сили
за още?

Рано сутрин

Реклама

И все ми идват
разни луди неща наум
рано сутрин.
Да намачкам ризата ти
от прегръдки.
Да оставя червило
по яката ти.
Да се заключим някъде
и да забравим за всичко.
Все ми идват
рано сутрин
луди идеи
в графата „Не бива”.
Да ти напиша стих,
да ти пея,
докато се разсънваш
и най-лудата –
да си призная,
че те обичам.

Герой

В очите ми си рицар.
Затворя ли ги,
в миг сините ти дънки
вече са доспехи,
а тениската бяла
заблестява като ризница.
И защо ли броим
още на глас
и годините,
и белите нишки
в косите си...
Ти си моя рицар,
аз – твоята принцеса
за спасяване.
Имам нужда от теб
в моята приказка –
смел, горд и безстрашен.
Имам нужда
да ми бъдеш герой.

Не заспивай

Ако не заспиш
в този миг,
ще се случат
поне три чудеса.
Бих се влюбила в теб,
не заспивай.
Бих ти разказала
кошмарите си,
бих ти сготвила
пиле с картофки,
както го обичаш.
Ако не заспиш,
бихме могли да танцуваме,
само ти ми знаеш
любимите песни.
Не заспивай,
нощта е топла и красива,
бих си играла
с косите ти до зори.
Би могло да е любов това.
Би могло...
ако не бях и тази нощ сама.

Любовта е ...

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти,
който плаче с детски сълзи,
че ме губиш.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

Нали си художник

Нали си художник -
нарисувай на гърба ми
черно-бели клавиши
и изсвири най-цветната мелодия.
Кожата ми е магнит за
топлите ти пръсти.
Знаеш, че ме подлудяваш.
Знаеш... и продължаваш
да свириш тази цветна мелодия.
Играем си опасни игри.
Аз съм силната,
а ти си изкусителя.
Аз съм поета,
ти си художника.
Аз казвам „Обичам те”,
ти ми рисуваш сърца.
Нали си художник –
нарисувай ми бъдещето.

Да запалиш огън

Да запалиш огън
е най-лесното нещо.
Един поглед влудяващ,
леко невинно докосване,
две думи,
нежно прошепнати на ухо
с целувка по косите,
няма по-лесно
и пламва пожар.
Трудно е после
да носиш дърва,
да поддържаш жаравата,
да опазиш огъня
от дъждове и буреносни стихии.
Да запалиш огън
е толкова лесно.
Намери първо
за кого да гори,
кого да топли
и кого да пази от злото.
И помни най-важното -
огъня за никой друг,
освен за двама,
не бива да гори.

Ще те убия, малката

Ще те убия, малката,
за да не гледам безучастно
как влизаш в живота ми,
за да не се будя сам
след бурни сънища със теб.
Ще те убия,
за да не разпилееш
подредения ми свят,
за да знам,
че те няма наоколо
и няма смисъл
да те чакам да дойдеш.
Ще те убия, малката,
за да дам разумна причина
на очите си да не те търсят,
на ръцете си - да копнеят за теб,
на мислите си – да те искат.
Ще те убия,
защото е неизбежно.
Така го режисирахме
по неписания сценарий
на страстта,
съгласуван със
законите на привличането.

Щастие

В шоколадовите ти очи
се виждам по-добра
и безкрайно щастлива.
Строиш замък на пясъка,
за да е доволна
принцесата в мен.
Златен замък
върху горещия пясък,
златна пътечка,
по която принцесата
ще тича босонога.
Обещаваш ми спомени,
измисляш ми приказка,
рисуваш звезди по прозореца,
за да е красиво и денем,
макар и луната да спи.
И пак ме е страх
да повярвам,
че щастие ме е докоснало
и е останало със мен...

Реклама
Реклама
Реклама