Капчици от роза

Никола Анков е роден във Варна преди сто години... Завършва туй-онуй, след казармата се изявява като шофьор на линейка, после театър вятър и... накрая изненадва и себе си, като завършва хуманна медицина в родния си град за дива радост на махленските котки и кучета.
Работи в Добруджанския край по разпределение като акушер-гинеколог, за радост на местните дами, след което решава да обиколи света по море, влизайки в ролята на корабен лекар и давайки празни надежди на акулите...

Намира време да чете и пише, дори и публикува в местния и централния печат.
Осенен от късмета на неудачника, печели трето място в анонимен конкурс
"Житни класове", 1984, Толбухин, след което бавно заглъхва като ехо след
внезапно паднал гръм...

От 2008 г. започва Преображение Господне в душата му на роден поет и той се
решава да издаде стихосбирка на среднощните си видения, за да не го сметнат
за кварталния луд, сиреч да легитимира и на хартиен носител подвизите си
из родни електронни сайтове.

Приятно четене, мой бъдещи читателю!

СЪЛЗА ПО СКУЛАТА НА МЪЖ

Лакрима Кристи се стече по моята скула
и когато прекръстих живота си
смъртта ми оттече в улука
от сенки безочни
ме гледаха
предни греховни животи
И тогава ръснал бистра водица
От себе си триж се отказах
Свих се в три пръста
О, Боже
Милост помолих
И разпнах се
Сам
На Кръста
За да няма никога
Юди

***
и старопланинец без време побелял
полегнах в клонест горски трон
сред тролове и елфи
пих лудо биле
дишах южен фьон
и после паднал на земята
бялото месо на жълти смоци ядох
пих кръвта на много млади костенурки
мислено танцувах с бели лебеди от север
и преплетен във изящните им шии
постилах със перата им за мен
прокрустовото ложе
на съдбата

* * *
попивах влага в плитките следи
след копита на подплашени кошути
и ѐструса на млад и тънконог сръндак
усещах с порите на старата си кожа
на сто салемски вещици магиите изучих
и дивак с диваците играх игри
по каменисти урви
предизвиквах и порои
и с падащите камъните бях камък
бях седем пъти под седемцветните дъги
на половината морета и на всички океани
загубих даже няколко ребра
и случваше се само онова което аз си пожелавах

ГЪЛЪБ БЯЛ СКРИХ В РЕВЕРА СИ

беше привечер видях те знаеш нали
че когато летя виждам странни неща
усетих трептене познах беше душата
на гълъба бял от зъл вятър понесена

към зловеща и черна скала над водата

и реших с есента на хризантема лилава
и в индигова нощ от синя позлата
скрих в реверът си гълъбът бял
от подранилата зимна слана

и приказка бяла разказа ми Той

тогава свалих колчана разтопени стрели
и изплаках до болка прозрачно мънисто
в пръстта обгорена от човешки съдби

и поникнаха мигом звездите в небесната
и чиста до вяра от кръст и надежда
Поляна
от Него засети

СЪНУВАХ ТЕ

танцуваш бавно под дъжда
от несбъднати желания
танцуваше сама
едно напред и две назад
червена в страст и бяла в вечността си
седем чаши от желаните копнежи счупих
истини потърсих в листенцата на роза
от Източният път

И СЕ ВРЪЩАХА БОГИНИТЕ НЕЗАДОВОЛЕНИ

те бяха Юди с тъмни имена и слепият аед заложи
на любов и болка и богините мечтаха
вечния си ненаситен лов в гора
теменуженият дъжд
валеше ли валеше
но в Троя
дървеният кон мълчеше
и неволно спрял в сълзата на Ахил
видях че няма я богинята с везната
която да измери чуждата вина
от кръв от лъст от мъст
и изневери

ЕПИСТОЛАРНО С КАПЧИЦИ ОТ РОЗА

с миглите си те докоснах
мило източно момиче
и се разтопих
снежинка бяла
в окото на всевиждащият Бог
и стапяйки сълзата си в сълза
и в снежен стих от роза
се гравирах еднозначно
в матрицата на сив елен
от дъбова гора
и рисувах с пръст
по изпотеното стъкло
на моята мишена
една стрела и цветни стъкълца
иглички от елха и самота
и бели лодки
в чистата вода
в подострени от остър нож
епистоларни
и въздушни
клетки
ти беше стон ти беше звук
кристален свят
в дихание на Бога
от падащи кристали
нежен мъх по скула
на източна девица
измъчената песен
на жаден трубадур
а аз бях конник див
и зажаднял за вино
за дъхав гюл
и за неистова любов
от вечност
и отмала

* * *
бях преспапие
на епистоларната си
и несбъдната любов
самотен
неугаснал вопъл
солта в сълзицата на Бог
любов
любов
любов
от капчици на Муза
и въздишката
на единака
еднорог

* * *
... и в безкрая на Началото и Края
на онази тиха безнадеждност
те горят ах  как горят 
душите 
на жена и мъж
сътворили
своя Ад
от първороден грях
под теменуженият дъжд 
на Рая 

ЗАЩО ВСИЧКО СЕ ПОВТАРАЯ 

Да някога в любовните игри
бях твърд горещ и еротичен
сладострастен шепот
и дихание
на принц приказно облечен
премерил златните пантофки
на триста тридесет и три жени
но само пепеляшки
и не от нашите земи

Бях въздух и вода
аз бях елея
бях дивият неукротим и необятен
невероятен и необясним за мен самия
бях непревземаем като китайската стена

Сега в ранената си късна мъжка есен
след редките и странни мигове
на еструсен екстаз се виждам
Боже мой сатир нещастен
пропилял и своите и чуждите мечти

Кръстът е тежък и всичко се повтаря
взел дал съм вече пътниче към Рая
а може и към Ада

Душа изгубена и търсеща се във безкрая
Защото всичко се повтаря
защото всичко се повтаря

ТИ БЕШЕ ВСИЧКО АЗ БЯХ НИЩО

в най светлото на твоята душа се взрях
не знаех що е срам
ни що е грях
и през ретината те запаметих
в невероятните дъги на паметта си
в светая светих на най съкровените покои
на моята душа вградих Идея
преди да дойде още Бог
ти беше мисъл дума смисъл
аз лист отнесен в тилилейските гори
ти беше песен и стрела от Изток
аз лък с обтегната тетива
ти беше славей в бял кафез
аз тъмносинята магия
ти бе фетиш и индулгенция за Рая
аз оазис хладен с финикова ракия
ти бе мираж за моята душа
аз дъх на пресекулки
ти бе разтупкано сърце
аз изгаснала светулка
ти беше май ти беше роза
аз змийче в зеницата на еднорог
ти бе перце и полъх на зефир вечерен
аз в тога царствена на сцена
ти бе дървото на живота
аз във преизподнята на суета
ти бе написано с любов писмо до мене
а аз пък капки кръв от пръстите на бога
ти беше всичко аз бях нищо
сега си ябълка търкулнала се на дивана
и си спомняш онзи Рай на сън
а аз танцувам танц опасен със змията
и с поглед благ на ангел херувим
поглеждам към Земята