Частици вълнение

Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Антоанета Пелева от Сапарево

Родена съм през 1985 година в прекрасното селце Сапарево, намиращо се в подножието на величествената Рила планина.
Още от дете разбрах, че животът ми ще бъде свързан с поезията. Четейки Яворов, Павел Матев, Дамян Дамянов, Станка Пенчева и много други български автори, в мен растеше желанието и аз да изразявам чувствата, мислите и възгледите си по този красив начин, в рима, рима която звучеше песенно, и тъжно, и весело, докосваше сърцето ми, а после го разтърсваше до дъно!
Да, започнах да пиша преди години, не помня точно преди колко, но знам, че оттогава не съм спирала...
Мечтая един ден да издам своя стихосбирка, но дотогава искам колкото се може повече хора да ме четат, искам и аз да докосна сърцата им, да ги развълнувам.
Искам да намерят частичка от себе си там, в моя стих. Защото в него съм оставила душата си отворена, не съм скрила, нито спестила нищо, всичко е там - мисли, чувства, самота, любов, сълзи, усмивки, прочетете ме...

ПОБЕДЕН

Като камшик 
по голата ти съвест
белези ще ти оставят 
моите сълзи!
Не искам да живея в спомен,
миналото с твоя отпечатък
ме гори.
Ревниво бранех,
но не го опазих,
в гърдите половин сърце тупти!
На кръстопът без знаци
щастието търсих,
застигнаха ме сенките 
на твоите лъжи!
Научих се да губя,
но спечелих,
поражението ти не го прие.
И истинското щастие намерих,
победител си, но всъщност Победен!

ПИСМО БЕЗ ОЗНАЧЕН АДРЕС

Като ранена птица любовта се мята
в пепелище от лъжи!
Жаравата отдавна е студена,
помежду ни нестопено разстояние мълчи.
Буксуват чувствата и ти се чувстваш гузен.
Неразделни срещите ни - празници,
превръщат се в раздяла,
постепенно, сигурно.
Изтрезняла е душата 
сякаш отведнъж
и спазъм във сърцето си усещам!
Искрата няма я,
а моят стих, 
писмо без означен адрес остава...

ЮЖНЯК

Мълчалив и притихнал
е вятърът днес,
а предната нощ как силно вилня.
Чупи клони, стъкла,
чупи мъки, дори заваля!
Спомням си снощи
как силно бучеше,
вятърът южен и наваля.
Наваляха сълзи и в моите очи.
На кълбо свита в леглото,
като малък таралеж,
показал си крехките, млади бодли,
за да запази сърцето си цяло
от хорски злини.
Мислех колко е лесно
и как силно боли,
когато обичаш, как ставаш раним!
Когато даваш всичко от себе си
без нищо в замяна да искаш,
някой чупи сърцето ти,
като клонче от южняка прекършено!
След снощи
нищо няма да бъде същото,
никога...

СЧУПЕНИ ЗВЕЗДИ

В прегръдките ти топли
нека да остана,
моля те,
не ме пъди!
Нощта навън е черно-непрогледна и студена,
оставиш ли ме в тъмното сама,
до сутринта 
от мен ще има
само капчица, като сълза - роса.
Сърцето ми от дланите си 
изтървеш ли,
денят ще се превърне в нощ,
звездите ще се счупят 
и ще паднат на земята,
оставяйки небето в мрак!
От устните ми
твоите устни отделиш ли,
ще спре светът да се върти!
Не вярваш ли?
Тогава направи го!
Нощта навън е черно-непрогледна
и студена,
а аз съм само капчица, 
като сълза - роса,
докоснеш ли ме с длан,
ще се изплъзна
и ще се влея в младата трева.
Тогава и да искаш да ме върнеш
ще е много късно за това...

ЧУВСТВОТО ЗАРАДИ...

Ухание на липов цвят
и капки ситен дъжд.
Предчувствие,
докосване, молба...
Обещание, търпение
и ето!
Подир тъмнината
идва светлина,
а след сълзите
изгрява пак усмивка!
С вярата отново ражда се 
и любовта, 
чувството, заради което дишам!

С ЕДНО СЪРЦЕ ТУПТИМ

Солени устни
в тялото ми пясъчно допря
и свойта пяна по брега разля.
Жаждата ми дяволска не утоли,
плисна нежност и се скри!
Накара ме да полудея
и да чакам с тебе 
тайно да се слея.
Няма да те пусна,
няма да успея,
без теб съм половина, 
как да оцелея?!
Бряг съм аз,
а ти си моята вълна,
нима недостижима любовта е?
Залееш ли ме, 
ще сме цяло...
Вечността е миг,
а ние в него 
със едно сърце туптим!

ОБРЕЧЕНА

Загадъчно-пленителна
пристъпваш грациозно,
омайващо приканваш ме
да сложа край покорно...
И клетвите изречени
без диря да оставя,
грях да сторя, като ги погазя!
Красотата ти слепи ме,
а е толкоз мимолетна,
използваш я като оръжие,
но щом в очите ти погледна,
ръждиви, отблясъците на лъжата,
лекуват слепотата ми,
ликува свободата!
Свадлива ставаш 
и готова да се защитиш,
зад острите си нокти
слабостта едва таиш.
Желана и обичана  от мен да бъдеш,
не успя!
Планува всичко,
не и любовта!
Да я заключиш в клетка
няма как,
да я пресметнеш ли,
та аз не съм глупак!
Моето сърце 
не теб избра,
не, не ти принадлежа!
Лицемерие подир лъжа,
затвора си сама избра,
обрече се на самота!

БЕЗДОМНИЦИ

Няма къде да се скриеш от бурята,
гръм и светкавици бродят по пътя.
Като теб са самотни, но страхуват се хората
от бездомници и залостват здраво вратите си!
Знам, имаш нужда от ласка,
някой да те помилва,
да те приеме под своята стряха,
но осъмваш отново
във някоя локва,
премръзнал, самотен,
без дом и утеха!