Повтарям себе си

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Иван Димитров от Разград 

- Човек никога не е това, за което се мисли, нито е това, което мислят за негo.

- Ако някой ми каже: „Повтаряш се" често бих му отговорил: „Повтaрям себе си".

- Ние всички сме отнапред написани Въпросът е - можем ли да се четем.

- Не можеш да кажеш „Бях ученик защото човек винаги е ученик.

- Внимавай с думите: неказаната дума е наказана дума, а казаната - още по- наказана

- Като е толкова просто - говори и пиши просто.

- Изкачването на върха става с лице към него и с гръб към хората. Затова те казват за „маймуната", че колкото по - нагоре се качва, толкова повече и цъфва задникът.

Отдавна очаквам изкачването наобратно.

- Песимистът: чашата е наполовина празна

Оптимистът: чашата е наполовина пълна. Аз: пия все толкова.

(А чашата винаги е пълна, макар и с въздух).

- Обичай! Ако не можеш - обичай повече.

- Не успееш ли - още повече. И това не направиш ли значи си мъртъв.

- „ Аз съм българче..."

Все още не е станало българин и в това е проблемът.

- Едно от най-трудните неща, а може би най - трудното в света, е да бъдеш свободен.

-пЦената на една свобода е друга свобода

- „Всичко е относително". Абсолютна е само относителността.

Това са част от моите „репери", а аз съм Иван Димитров - роден във Варна, живеещ, работещ и пишещ в Разград. Имам издадени три стихосбирки (и готовност за още поне десетина), публикации, награди.

ДАМСКИ ГАМБИТ

Ти не искаш мен самия,
а представата за мен -
вместо нож - да съм кания?
На представа да съм в плен?
Знам,че искаш да я храня
да съвпадна с нея аз
и осъществила плана
ме превръщаш в твой елмаз.
Да ме носиш като брошка,
Боже мой, на тази гръд! -
правиш ме поредна вложка,
тя за мен - самата смърт.
Мен поискай! Автентичен.
Не елмазен. Не с полир.
Теб, каквато си, обичам.
Другото - с война, и с мир.

* * * 

Аз нямам тон
тежка ръка
да удрям до смърт.
Нечовешки.
Но с дума
ще те обрека -
че думата, брат,
ми е тежка.

ДНЕС

Обичам те днес.
Не вчера. Не утре.
На този адрес.
В пожар. Не в компютри.

Обичам днес теб.
Не друга. Не разни.
Сега си мой герб,
държава и празник.

О, имаш твърд план!
Без мое квадратче?
Любов без Иван -
ни гардже, ни свраче!

ДРУГА ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

Асансьорството -
не ми е честно,
колкото и с него
да е лесно.

Там, на Шипка,
за поклон - най - горе
да възлезем
просто с ,, асансьори"?

За такива люде,
като мене,
до върха се стига
по колене.

135г. от и 890 стъпала
до Шипченската епопея

КАТО ДЕЛФИНИТЕ

Научих се като делфините
да спя с отворено око,
така да смогна през годините
да си пред погледа ми и, ако
хиляда и една от нощите
започне през деня да губи чар
докрай да си напрегна мощите
и да изстържа сладкия нагар,
под който ни клеясват римите.
А да не цопнем в черния джендем
или да ни затрупа зимата
по - нови нощи с теб да изковем.
Но за това като делфините
ти също спи с отворено око -
наглеждай зорко през годините
най - новите ни нощи без ,,ако..."

16.10.2012г.

ЛИЛИПУТИЯ

Отдавна по - малък бил станал светът
и вече до село в размер се смалил.
Тогава защо пак се лутам по път
и още не съм и не съм те открил?

Не е ли затуй, че в по - малкия свят
( признавам си колко съм тежко смутен
и колко не виждам да идва обрат),
човекът е толкова също смален?

И днес Новогъливер от селския трон
с умомелачка дребни ли дребни,
догдето смалените станат планктон.
А в него -
кои са мъже
и жени?

14.08.2012г.

МЪЖЕ

Искаме на дъщерите
ръката.
С радост - без радост я дава
бащата,

но на човека му съхне
небцето -
дава ръката им.
Ами
сърцето?

НА СУТРИНТА

В такава нощ със дъжд метеоритен,
с неповторим от хубости небесен свод,
тъй някак ставаме космополитни,
прегърнали се сякаш в някой друг живот.

Искри оставя ни дъждът в очите.
Лицата грейват със сияещ ореол.
И някакси забравяме мъглите
и гледаме света от звездния престол.

А в нощ такава лесничко се пада
от седмото небе на оня калдъръм,
по който в кръговете сто на ада
ще ни върти любовният ни талъсъм.

Но в тази нощ за ад ли да си мислим?
Дори за праведните ще е грехота.
Животът чака с всичките си смисли -
каквото ще да става, но на сутринта.

ОЩЕ ЕДНА ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА

С доброто, узряло у мен
по стълбичката поднебесна
върха на света някой ден
ако го достигна и блесна,
бих просто я ритнал оттам.
Ти казваш, че луд съм тогава,
щом не от враг падам, а сам.
Отвръщам -
летежът остава.

30. 08. 2012г.

ПО ПЛОДОВЕТЕ

Какво тук значи: този - онзи надживял?
И почва той на пръсти да пресмята -
кого и с колко. Помни имената.
Но аз го питам: - Брате, ти какво си дал?
Почервенява. Свъсва вежди. И сумти.
По - после живва. Пуска водопада
на думички, наплескани с помада
за самопризове и самограмоти.
Талант е, казва, дълго да се съхраниш.
... Не по делата, а по плодовете
познай ни, Господи, и по крилете,
преди за ад или за рай да ни делиш.

26.04.2012г.
Чернобил, 26години по - късно

ПРЕДИЗВИКАНО

Живота ми и малко не цениш.
И за това убиваш ме с любов -
тъй както се умира от сладкиш,
поглъщан без насита нов след нов.

Звучи красиво - от любов умял!
А живите да мислят с ум за шест
какво и колко кой е взел и дал,
и ти защо от свръхлюбов не мреш.

ПРИ ЛИЧНИЯ ЛЕКАР

Ще оздравея някой ден.
Ще оздравея.
От болестта "любов"
ще съм се отървал.
И както никой друг
ще съм щастлив без нея:
с един порок особен -
мигом съм умрял.

СВОИЦИ

Живееш цял живот
да гушнеш
земя, пари, дори...
парче Луна...
А аз - проклетник,
непослушник,
и с двете си ръце -
една жена.

* * *
Ще ми присадите сърце,
и бъбреци, част от косите.
Око, може би. И ръце...
Любов как ще ми присадите !