Самота и бял лист

Клуб "Вдъхновение" представя творчеството на Радка Кушлева от Девин

Казвам се РАДКА РАДЕВА КУШЛЕВА . Родена съм през 1947г ,зодия Лъв ,в гр.Девин . Тук съм учила , работила и остарях . Два пъти овдовях.Самотата ме накара болката си и мъката си да изписвам на белия лист .Това ме направи поетеса.

ДЕВИН

Край Девин ,извори вълшебни,
Разливат своите води.
Поклащат се от ветрове вековни борови гори.
Тук въздухът е нежен ,чист.
Лекува болните дори .
Градът е малък и красив от нежни нощи до зори.
А слънцето като изгрее след дъжд, дъга ще се яви.
Ще припкат малките надежди щастливи в детските игри.
Елате Девин ще ви срещне с родопското ‘'Добре дошли"
Елате ,Девинци ще попеят за по щастливи бъднини.

МОЯТ ГРАД

В този град ,в който аз се родих и израснах в игри и учение,
В моя град аз живях и творих и създадох моето поколение.
В този град ,в който сегашната улица беше моето детство и радост.
Ще живея и проблемите ще се опитам да преодолея.
Ще продължавам да бъда човек .
С добро да ме помнят желая.
И когато духът ми немирен се изстреля в отвъдния свят,
Нека никой да не ме жалее,
Защото смисъла в живота аз намерих.

ЗАКЪСНЯЛА ИЗПОВЕД

На китара свиреш ,сине,
Тъжна песен пееш.
Ти сирак си ,мили сине,
Татко си милееш-
Сърцето ми плаче,сине,
Бие много бързо.
В неволя те отгледах,
Беше много тъжно.
Трудно ми е,че до днеска с течовете се блъскам.
В дечицата ти, сине,
радостта аз намирам.
И сама, без мъжко рамо
трудно ще живея.
Старостта ще ме налегне,
но щастието ще намеря.

Обичам те ,земьо българска.
Такава си ми нужна .
Ти моя майка ,татко,брат,сестра,и родната ми люлка .
Но черно ли е било одеялото на което аз съм се родила?
Били години следвоенни, купони, бедност и беди-оставили
Следи в моето детство.
И все пак то беше щастливо.

КАКВО МУ ТРЯБВА НА ЧОВЕК?

Какво му трябва на човек?
Малко хляб, храна и вода.
Какво му трябва на човек в тези
трудни времена?
Любов му трябва,
малко щастие ,
любим човек до себе си
и повече свободно време.

СПОМЕН ЗА ДИМИТЪР

Малкото ми жилище е празно-
без близки , без съпруг- сама.
Веригата на котвата е къса,
но все пак съм си у дома,
Лодката ми тук ще си остане.
Не ще потегли на далеч.
Сърцето ми ,заковано в дома ни,
запазило е спомена за теб.
Ще чакам дълго ,докато съм жива,
да чуя стъпки ,твоя реч,
да вдъхна боровия мирис,
донесен с теб от тъй-далеч.
Ще мисля ,че и ти си тука.
Щ е разговарям с теб в нощта.
Ще милвам снимката ти с мъка
И ще тъгувам в самота.

МАМО

Мамо ти не си умряла.
При мен си мамо,
В моето сърце.
И пак с теб споделям всичко,
Което съм създал от двете ми ръце.
С тебе разговарям когато съм сама ,
сравнявам се дали съм тъй добра .
С твоите напътствия живея.
По твоята пътека пак вървя.
Мамо ,докато съм жива
ще те боготворя.
Името ти бе Мария .
Ти бог не си родила ,но сътвори от мен жена.

АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ

Търся ангела на моята душа-
този, който да ме пази от лошите неща.
Слънцето ще стопли ли сърцето ми ?
Ще ми даде ли да смачкам горестта?
Зададени въпроси без отговор ,
Безсънни нощи за размисъл.
Ако се помоля в съмотата
Ще ме спаси ли ангелът
от лошите неща ?

ПРОЕКТ ЗА ПЕСЕН

Танго танцувала е баба,
румба, самба ,ча- ча- ча.
Туист и валс и боса нова
са бели нейната игра.
Рокът наш е танц сега.
Рокът- нашата игра.
Рокери сме ние млади
и бандата ни тук събра .
Баща ми свири на китара,
а дядо бил акордеонист
и музиката във родата,
направи ме и мен солист.

Защо ли тъй силно боли?
Защо ли това ми се случва ?
Защото излишна съм нали!
Защото не трябва да дишам,
Това е съдбата ми зная,
и не трябва да се мая.
Ще трябва в ръце да се взема,
За да не съм " екзема"
В живота , който ми предстои.

РОДОПЧАНКА

Търсих песен за старините.
Намерих.Още от детство я запях.
Научих нещо за дедите.
По хайдушки битки оцелях.
Потърсих песен за мечтите,
Намерих,
На децета си я завещах.
В космически ефир изви се,
с родопска сила го залях.

СПОМЕН

Сънувам още дансинга в "Парка".
Жива музика ,песни- екстрата.
Танцувахме даже момиче а момиче.
Покана за танц беше нашата награда,
когато свенливо момче приближи.
Танцуваща младост, копнеж в сърцата.
Любов ни обгръщаше с нежност в нощта.
Момичетата мили,момчетата добри ,
макар , че сме всички с бели коси,
запазихме спомени, живеем с мечти.

ЩАСТИЕ

Търся те, търся и знае
ще те диря докрай,
Щастие!
Ще те намеря напук на съдбата.
Пътят ще свърши ,но има пътеки,
които ще ме примамват
да те търся даже отвъд хоризонта.
Сърцето ми не ще вледени
докато имам надежда,
че ще те намеря.

В косите ми блестят звезди.
В очите ми светят искри.
Късно ли е да копнея?
Не искам извънземна обич.
Искам да получа своя полет.
Ела, ти истинска и земна,
Моя шеметна, позакъсняла Любов.

Ела при мен,приятелко.
Подай ми ръка.
Животът е тежък
и пълен с тъга.
Нека я хвърлим в мътна вода.
Да се посмеем ела , ти , сега.
Да си припомним,че бяхме деца.
Вихрихме се в детската игра.
Сега сме на пейка.
на детска площадка.
Внуци играят гледаме с тъга.
И нежност обхваща болна снага.
Ела тук, приятелко.
Подай ми ръка.
Мъката да поделим .
Надеждата да удвоим.

ПРОШКА

Огледах се .Отново съм сама.
Днес ден за прошка е.
От кого ли прошка да поискам.
На кого ли прошка аз да дам?
Родителите рано си отидоха.
Съпрузите ми ....Господ ми ги взе.
Децата ми затрупани със грижи
за мене нямат време те.
Приятелите бяха с нас тогава,
когато бяхме двамата с тебе.
Сега приятелите никакви ги няма.
Трудният живот ми ги отне.
И все пак прошка ще поискам.
Сама на себе аз прошка ще си дам.