Вървя напред

Клуб „Вдъхновение" представя творчеството на Росица Копукова от София

Роденана съм на 3 март в София, астрологическа дата на творци, които живеят, като пишат и приемат посланията към хората чрез творчество като своя съдба. Работя като журналист, била съм учителка и още от дете сътрудник в печата, бих добавила и добър астролог, който се занимавадълги години с тази наука. Завършила съм педагогика и българска филология, издала съм доста книги, част от които са преведени на английски и френски език, а мои стихове са преведени и на италиански език и са публикувани в италианската преса. Всичко това има връзка с десетките международни награди в САЩ, Италия, Австралия и Германия - последната от българското общество в Хамбург, първа награда за поезия. Не съм лишена и от българско признание и награди. Участник съм в много Антологии - наши и чужди за поезия, в това число и в Португалия, Англия, преведени на съответните езици. Това е съдба, а тя е недвусмислено заложена в моя хороскоп. Няма да излъжа, ако добавя, че съм свидетел и на доста завист по отношение на мен, но ако приемам мъдро и като стимул да вървя напред. Имам над десет книги, издадени от американско издателство, част от които дарих на Народната библиотека, на Университетската и на много читалища. Мога още да разказвам за битието си на човек и творец, но нека спра дотук и да оставя читателите на този прекрасен вестник да оценят сами и съпреживеят моята поезия. Освен нея, пиша и разкази, новели, хумор и сатира.

ЗИМНА ИМПРЕСИЯ

Къде си,мое приказно момче?
Във ледните прегръдки на Снежанка?
Но ти си огън и за теб не е
студена ласка,а за теб е пламенна.
 
Нестоплен от голямата вина,
не можеш смело прага да прекрачиш,
с неземната целувка над снега
да ме поискаш и да ме разпалиш.
 
Къде си?Сам.Формално пожелан-
която ти не търсиш,нито тичаш.
Снегът вали за двама в този свят
и само мене истински обичаш.
 

ЗИМНА ПРИКАЗКА
 
Снегът на прага нещо ми приказва,
аз го отмятам с дядовия бел,
отсреща се усмихва планината-
красива приказка във натюрел.
 
Навярно нещо недочувам,както трябва,
освен хрущенето на преспи сняг,
какво сега природата разказва-
как мога да узная,как?
 
В това творение на дядо Боже
витае само зимна светлина
и съм попаднала в прекрасно ложе-
сняг,Витоша,и аз,и тишина.
 

ДУМИТЕ НА МЪЛЧАНИЕТО
 
Мълчанието - тази раковина
на микрокосмос на една душа,
понякога е просто звук в пустиня,
понакога присъда.Не греша.
 
Талантът е в това да го осмислиш,
подтекста вярно да му разбереш
и да откриеш точната му истина,
да го подтикнеш или да го спреш.
 
               От книгата "Щастливи стъпки",София,2006г.
       

НЕ СПИРАЙ ВРЕМЕ
 
Не спирай ,време,своя път към вечността,
дарявайки ме с мъдрост и поетика,
задръж обаче нежелана старостта,
аз искам радост,смисъл и естетика.
 
Аз искам пак всемирно да звучи,
пространно,словото ми по земята,
не спирай,време,и недей мълчи,
дарявай с мир и обич необята.
 

НА ТЕБ
 
Въздухът е пълен с теб,слънцето,водата,
ти насищаш всеки миг с обич сетивата,
аз съм птицата сега,кацнала до тебе,
двамата сме аз и ти.Другото е време.
 
Ти си хоризонтът,ти.Ти си синевата,
аз съм плясъкът красив,волен на крилата.
Ти си целият сюжет на една новела,
незавършена Вселена двамата сме сплели.
 
Ти си бъдещето,ти.Ти,опора моя,
във живота обратим,пълен със завои.
Ти си моята мечта,даже я надмина,
огнена е любовта,чакана с години.
 

АВТОПОРТРЕТ
 
Размахвам черпака на мама
и режа от хляба,
мисълта-тази скитница палава,
за секунди ме грабва.
 
И в чинията с гозба се стичат лиричните строфи,
и не чувам наоколо даже за какво се говори,
и не помня за  мигове аз и какво съм наготвила,
само времето в мен се е спряло и спори.
 
Но това е добро-просто музата спира на прага
и от кухнята бяга навън за минути бита,
грабвамист,химикалка и пиша веднага
вдъхновените думи.Че тя отлетя.
 
        Стиховете са от книгата "Щастливи стъпки",София,2006г.

На Иван Динков
 
Тайната на неговото име
тайните пътеки ни отк,ил
да докоснем Динковите ,ими
и с.овесните му г.ъбини
Беше ни подземно инте,есенл
но надземно беше той табул
все така известно - неизвестен
из ,одината ни се п,очу
Само не можахме да изме,им
в па,амет,и изд,ъж.ивостта;
на душата му -тя- най-човешката
как е оце.я.а над сметта
 
Кой .и да ни каже във годините
на безк,айно п,емъ.чаните неща?
Вече знаемлно го няма Динковл
от.етя на с,еща с вечността.

ЛЮБОВТА

Любовта не е песен безкрайна,
тя е сбор от различен вид песни
и съдбата, принцеса потайна,
пази думи, на нас неизвестни.

Песни страстни или романтични,
ту пък бурни, ту - кадифе,
ту са просто неземно лирични,
ту горчиви са като кафе.

Оцелее ли, те я възпяват
любовта, любовта, любовта...
Тя е силна, щом няма раздяла
и родее се с вечността.

Любовта, чуден наниз словесен,
той е нейният ореол.
И във наниза - песен след песен
се оформя корона. В престол

от небесни звезди сядат двама
и насищат света с красота.
Любовта без духовна измама
и отвъд продължава така...

17.12.2011 г.,
София

ПРОЛЕТЕН ПРИПЕВ

Изумрудени пътеки пролетта разстила,
славееви канцонети леят се в ефира,
аромат от първи пъпки загатва за нежност,
а небето светлолико простира безбрежност.

Със космична Божа милост пролетта пробужда
хора, птици и животни - всеки в свойта нужда
да поема път и цели, както е създаден,
да живее по земята днес себеотдаден.

Като приказно начало пролетта пристига
и започвна пак да пише в житейската си книга
и надежди, и копнежи за всяка душица,
всяка твар е просто земна и малка мушица.

Всичко тука ще остане - беднота, богатство,
да живееш в сто палата си е светотатство,
хляб и покрив и природа всекиму е нужно,
пролетен живец и обич, радост и задружност.

И тревата има право, както и кралица
да пораства жива, здрава като хубавица.
Всекиму е отредена житейската роля,
другото си е измама, небожия воля.

Вятър вее и погалва пролетта красива,
разцъфтяват дървесата китно - причудливи,
песен някъде приижда от далечината,
първи плодове остава да роди земята.

Под бетон и под цименти пролет не ухае,
толкова е ясно всичко - простичко се знае
над природата безумно, който властимее,
половин човек навярно утре ще живее.

16 март 2008 г., София

СПОМЕНИ

Спомените се разхождат в двора -
стъпки, думи, образи и дух
и се разговарят със простора,
аз съм цялата очи и слух -

да догоня гласове познати
в тази тъй вълшебна синева,
да разгледам със очи на лято
спомени, дошли от вечността.

Хорта ги няма. Идва време
за завръщане към техните души,
а животът е безкрайно стреме,
ала хубавото не руши.

Хубавото идва тук - в тревата,
във цветята и във песента -
още чувам я по стъпалата
как звъни и стопля вечерта.

ЕЛИТЕН КВАРТАЛ
 
Бяла,спретната къщурка,
с пет коли отпред
и във всяка - пет-шест булки
влизат ред по ред.
 
Щом им изтече мандата,
тръгват си без бой,
а последната се радва-
вдовица от сой.
 
Като в бразилски сериали
животът-роман,
все изписва и чертае
сюжети без свян.
 

ДУМИТЕ НА МЪЛЧАНИЕТО

Мълчанието-тази раковина
на микрокосмос на една душа,
понякога е просто звук в пустиня,
понякога присъда.Не греша.
 
Талантът е в това да го осмислиш,
подтекста вярно да му разбереш
и да откриеш точната му истина,
да го подтикнеш или да го спреш. 

ВСЕ СЪЩОТО МОМИЧЕ
 
Боже,и до петдесет и пет дотичах,
времето за миг се превъртя,
а останах същото момиче,
несработило се с възрастта.
 
Сякяш съм на прага на живота,
хората ме връщат в младостта,
като кажат бегло,мимоходом:
"Хей,момиче,дай ми път сега".
 
Давам,давам.Даже и не споря.
Който бърза в грижи за бита,
бързо и старее,мили хора,
а пък аз умерено вървя.
 
Само в стиховете си не спирам
ив мечтите.Нека да летят,
и енергия от мен извира,
смело крача в своя земен път.
 
Толкова ли станах вече,Боже?
Та годините не ми личат,
крем и пудра:може ли?Не може
така блестящо времето да спрат.
 
Аз оставам същото момиче
и по визия,и по душа,
нека любовта да ме окичи-
да я стопля,без да я руша.
 
С любовта даъдем все по мярка
и да гледаме в обща посока,
досега не получих закалка
да вървя,без да газя в дълбокото.
 
Аз съвсем плитчините не търся,
всички хора затуй не разбирам,
но вървя.Капка злоба не ръся,
и момичто в мен не умира.
 
 

ТВОЯТА  ЦЪРКВА
 
Някои остават,за да крепят
нестабилните и слабите души,
за да бъдеш тази малка крепост,
явно тук родила си се ти.
 
По погрешка,казваш,нежелана-
така идва всяка светлина,
от съдбата-съдница избрана,
със живот-богат на теглила.
 
Твойта вяра в Бога означава
хляб и длан да подадеш сама,
твойта църква е домът ти,Мариана,
вечно със отворена врата.
 
А през него често преминават
нечестиви,непочтени,недобри.
Не ти,а възмездието дава
всекиму уроци.Нямаш зли
 
помисли във ничия посока
даже и когато се гневиш.
Мариана-силна и дълбока,
Божията благодат да уловиш.