Треньорът Стойчо Стоев: Във футбола няма лесен начин, нужни са много труд и търпение

Загуби се романтиката на играта, вече е глобален бизнес

Кой е той

Стойчо Стоев е сред легендарните футболисти на "Локомотив" (Сф) от 80-те години на ХХ век. През 90-те води юношеския тим на "Локомотив", а през 1998 помага на Христо Бонев в работата му на стадиона в "Надежда". Като старши треньор работи в няколко тима, но най-успешен е престоят му в "Лудогорец", с който печели дубъл и достига до 1/8-финал в Лига Европа.

През 2000 г. е треньор на юношеския национален отбор на България.

Тези дни открива и Футболен клуб "Академия Стойчо Стоев".

Георги ИВАНОВ

- Г-н Стоев, завръщате се към футбола със собствена детско-юношеска школа, представете я малко повече.

- Да, работил съм в детско-юношеския футбол преди години и се завръщам към него с удоволствие и ентусиазъм. Казва се Футболен клуб "Академия Стойчо Стоев", защото искам да застана с името си, а не да се крия зад някакви абревиатури. Едната локация е изкуственият терен до стадион "Локомотив", а другата са игрищата в Требич. Кастингите ще бъдат на стадион "Локомотив" - в събота (2 август) за набори 2012-2014, в неделя (3 август) за набори 2015-2016, а следваща събота (9 август) за шестгодишните.

Желанието, целта ми е тези деца да се изграждат не само като спортисти, но и като хора.

- Работили сте и преди с деца, как се работи с тях?

- Шест години бях в ДЮШ, с децата се работи много приятно. Разбира се, има си своята специфика, не като в мъжкия футбол. Трябва изключително много търпение, внимание, даване на насоки.

- Някои ваши колеги казват, че сегашните деца нямат търпение и когато започне да им става трудно, се отказват. Искат да станат футболисти по лесния начин, а то такъв няма. Така ли е наистина?

- Няма лесен начин. Във футбола трябва търпение от всички и много работа. Може би някои от родителите прибързват с желанието децата им да станат възможно по-бързо големи футболисти. Някои записват децата си просто за да спортуват, но други са болезнено амбициозни.

Времето отсява тези деца, които виждат, че футболът не им е на сърце. Когато са малки, всички мечтаят да станат футболисти, но с времето им идват други желания и мечти. Поне спортът дава неща като организираност, дисциплинираност, работа в екип и други, които са полезни и в живота.

- Вие припомняте ли си как сте тренирали като дете, как сте съвместявали заниманията по футбол с училището?

- Футболът и училището винаги могат да вървят паралелно. Според мен учението не бива да остава на заден план. Сигурно ще им е натоварено на тези деца, но и на нас ни беше също натоварено. Разликата с нашето детство и сега е, че улицата беше и игрище, нямаше коли и ритахме топка. Постоянно спортувахме. Днес е трудно даже и да пресечеш.

- Доколко развитието в школите е важно за българския футбол като цяло, защото от години се "дъвче" темата с чужденците и липсата на родни качествени играчи? Имате ли вие амбицията да подготвите кадри за големия футбол?

- Аз затова направих тази школа. Няма гаранция, че точно от при мен ще излязат супер футболисти, но презумпцията е тези, които излязат до мъжкия футбол, да бъдат готови за него. Аз съм се сблъсквал като треньор в мъжки отбори с това, че младите не са подготвени - във всяко отношение, и физическо, и тактическо, и ментално, ако щете. Затова клубовете търсят попълнения от чужбина, тъй като тези футболисти идват далеч по-подготвени. За жалост, единици са отборите ни, които могат да си позволят играчи от някаква европейска класа. Аз искам да работя за това тези, които стигнат до професионалния футбол, да бъдат готови, да бъдат качествени, изградени играчи.

- Ще са ви нужни и доста нерви в това начинание...

- Аз съм търпелив човек, което ми помага. Не че понякога отвътре не ми бушува, но се отпивам да съм търпелив. Наясно съм, че да се изгради футболист не е никак лесно, затова трябва търпение, внимание, обучение. Ясно е, че информация за тренировките има в интернет, не е като едно време, когато системата беше по-затворена. Важно е това, което треньорът вижда, което изисква, детайлите, с които да помогне на детето да се развива в правилната посока, да израства. Упражненията ги има и в интернет, но треньорът е този, който да знае какво и как да изисква, за да спести на детето грешките, или ако вече ги е допуснало, как да ги поправи.

- Кои бяха вашите футболни кумири като дете?

- Днешните деца май не ги и знаят (смее се). Йохан Кройф беше голям футболист, жива легенда по онова време, имаше един австрийски централен нападател Кранкъл. Днес младите могат да имат много кумири - Меси, Роналдо, Мбапе, Неймар и други, защото имат възможност да гледат всички. Ние нямахме такава, само по репортажи по телевизията, която бе и само една. Търсехме навремето къде може да гледаме сръбска телевизия, защото те излъчваха мачове от Западна Европа.

- Покрай световното клубно първенство някои ваши колеги ребром поставиха въпроса, че футболът е повече индустрия и печелене на пари, а здравето на играчите остава на заден план. Доколко е вярно това според вас?

- Отдавна футболът е сериозен бизнес. Без да говорим за големите звезди, другите също получават сериозни пари. А за да може собственикът на клуба да ги дава, той трябва да превърне играта в бизнес. За УЕФА и ФИФА също става въпрос за бизнес, защото спортът ни става много скъпо нещо.

Загуби се романтиката във футбола. И няма как да се върне, защото нещата се промениха в световен мащаб. Въпреки това футболът си остава много привлекателен за публиката, виждаме стадиони с по 70, 80, 100 хиляди места пълни. Значи, че се харесва, хората ходят с удоволствие, да не говорим за телевизиите. Футболът вече е един от-най-сериозните бизнеси в световен мащаб.