Добрин Гьонов, заместник изпълнителен директор на БФС: Трябват ни таланти, гладни за футбол!

*Промените, които започваме сега, ще се отплащат в бъдеще

*Чужденците са по-амбициозни

*Вярвам в националния отбор

Кой е той

Добрин Гьонов стана част от екипа на президента на БФС Георги Иванов през есента на миналата година и отговаря за футболните въпроси във федерацията.

Специализира "Международна икономика", а по-късно придобива и магистърска степен "Икономика и финанси" от университета в Падуа, Италия. Преди това завършва Италианския лицей в София. Гьонов има управленски опит във футбола основно като изпълнителен директор на клуб ФК ЦСКА 1948.

От малък тренира фехтовка и печели единадесет републикански шампионата и Купа България. Рекордьор е в класацията за най-добър български фехтовач на престижния турнир "Аспарухов меч", с 5 отличия.

- Г-н Гьонов, вие се присъединихте към новия екип на БФС малко по-късно. Как оценявате работата на новото ръководство за повече от година?

- Сблъсках се с голяма част от предизвикателствата, пред които се изправя новото ръководство, въпреки че дойдох малко по-късно на работа в централата. Първият етап беше да навлезем в работата, а след това да се опитаме да подобрим структурата и начина на действие. Опитваме да бъдем по-близо всички заинтересовани страни във футболното семейство и институциите в държавата. Целта е всички заедно да вдигнем нивото на футбола във всеки един аспект. И като интерес към спорта, и като обществена значимост.

- Как оценявате работата на БФС с държавните институции и общините?

- Работим с правителството и различните министерства - на спорта, на регионалното развитие, на образованието. С общините сме в много добър диалог. Също така с органите на реда и Министерство на вътрешните работи. От друга страна, работим активно с клубовете. С асоциацията на футболистите, професионалната и аматьорската лига. С всички тези звена имаме много добър диалог. Подписахме два меморандума за сътрудничество със Стопанския факултет на Софийския университет и с НСА.

- Как се развиват отношенията с ФИФА и УЕФА?

- ФИФА и УЕФА са сред най-големите и важни наши партньори. Там оценяват начина, по който се работи сега с БФС. Факт е, че в рамките на няколко години се откриха 35 нови игрища. Вече имахме няколко срещи относно стратегията на развитието на федерацията от 2026 г. до 2030 г.

Извън темата за ФИФА и УЕФА е важно да се отбележи, че имаме нови рекламни договори. Това показва, че бизнесът вижда в лицето на БФС значим партньор.

- Участвахте в поредица от срещи с клубовете. Обсъдени бяха промени в първенството и в някои правила. Колко полезни бяха тези разговори?

- Направихме серия от срещи с клубовете, искаме да бъдем във връзка с тях. Работим по въпроса за подобряване на спортната инфраструктура. Най-належащата тема, която поражда много дискусии, е относно броя на чуждестранните и българските футболисти в първенствата. Това е дебат, който се води в почти всяка европейска държава. Ние не сме изключение.

- Как оценявате ситуацията в България по отношение развитието на младите футболисти и преобладаващия брой чужденци?

- Може би сме закъснели с мерките относно развитите на младите български футболисти. Виждаме, че няма достатъчно качествени кадри. Трябва да се опитаме да дадем по-добра основа за развитието на нашите таланти. От друга страна, трябва да намерим баланс. Клубовете, особено големите, искат готови футболисти, така че да могат да се представят добре на европейската сцена. Това носи финанси, както за тях, така и за останалите клубове посредством солидарната помощ.

- Защо според вас ние от 30 години нямаме голям футболист, който да играе на най-високо ниво в Европа? Последният е Димитър Бербатов, който е роден през 1981 г.

- Факторите са много. Aко причината беше само една, щяхме да я открием, да направим промени и да вървим напред. Трябва да се подобри значително работата в детско-юношеските школи. Направихме една мащабна обиколка в България. Срещнахме се с представители на клубовете и набелязахме част от проблемите. Търсим съдействие за тяхното решаване и от страна на правителството и общините.

- Какво трябва да се направи на първо време, за да тръгне отнякъде промяната в детско-юношеския футбол?

- Едно от най-големите затруднения в България е липсата на качествена инфраструктура. Нямаме достатъчно квалифицирани треньори. Проведохме серия от семинари както в София, така и в България. Работим по проекти, с които да вкараме методика, базирана на европейския опит. Надяваме се по този по начин да изградим среда, в която децата и треньорите да могат да се развиват. Да дават кадри, които да влязат в мъжкия футбол.

- Това, че някои от по-големите отбори имат свои втори и трети състави в по-долните групи, би трябвало да помага за налагането на млади български играчи...

- Това е един от начините, по който БФС се опитва да помага за развитието на българските играчи. Така се дава време на младите футболисти да играят. За мен сериозен проблем е, че в голяма част от днешната младеж няма нужната амбиция. Когато дойдат чужди футболисти от бедни страни - от Африка или Южна Америка, те имат повече хъс да се развиват. Знаят, че нищо няма да получат даром, и работят здраво. Проблемът е многостранен. Трябва да се подобри както тренировъчният процес, така и психологическата работа с младите футболисти. Това са изключително важни аспекти за развитието на един професионален футболист. За момента в много отношения ние изоставаме. Нужни са ни млади таланти, но гладни за футбол!

- Децата в България не са толкова гладни за успехи, колкото тези от по-бедните страни. Но в нашето положение са, да речем, страни като Сърбия и Хърватия. А те постоянно развиват талантливи футболисти. Защо там се получава, а тук в България - не?

- В тези страни се работи по-прецизно. Не само на тренировъчния терен, но и извън него. Освен това хърватите и сърбите получават по-голяма помощ от техните държави за развитието на футболисти.

Самият факт, че в Сърбия се построиха толкова много стадиони в последно време, е красноречив. И Сърбия, и Хърватия имат по-ясна структура и идея как да се развиват нещата във футбола. По-задружни са. В Хърватия също държавата и общините помагат. "Динамо" (Загреб) и "Риека" успяват по много разумен начин да развиват школите си. Академиите на големите отбори събират най-добрите играчи, но дават пари на по-малките. Така ги стимулират да работят. По този начин цялата система се зарежда.

- Ако трябва да кажете три неща, които БФС иска от държавата, какви са те?

- Първото нещо, от което България със сигурност има нужда, е да се подобри инфраструктурата като цяло в държавата. Второто е държавата съвместно с футболния съюз да изгради една добра категоризация. Работим по този проект. По този начин директно държавата ще стимулира клубовете да изпълнява определена програма.

Третото е да има работещ закон за борба с хулиганството.

- Важна тема е внедряването на правило за броя на българските играчи на терена. Доколко това ще помогне за развитието на младите футболисти?

- Липсват качествени български футболисти. Една от причините вероятно е това, че чужденците имат по-голяма амбиция и финансова мотивация. От друга страна, работата с младите футболисти изисква време и търпение. Големите отбори нямат това време. Те търсят резултати за сметка на изграждането на играчи. Ние като футболен съюз трябва да гледаме интересите на националния отбор и държавата. Трябва да намерим нужния баланс.

- Кога да очакваме и резултати?

- Наясно сме, че промените, които ще направим сега, няма да дадат резултати веднага. Надяваме се това да стане до 4-5 години. Младежите, които сега са на по 15, 16, 17 години, дават нелоши резултати. Идеята е да можем да пренесем тези показатели и в мъжкия футбол. Но каквото и да променим, ще трябва време. Както и работа от страна на всички, които участват във футболния процес. 

- Предстоят световни квалификации за националния отбор. Попаднахме в група с много силни отбори - Испания, Турция и Грузия. Как виждате шансовете?

- Падна се трудна група с отбори, които се развиват изключително в последните години. Въпреки това ние като федерация имаме високи цели. Вярвам в момчетата, които са част от националния отбор. Някои от тях имат сериозно развитие в своите клубове. Други са по-опитни и ще дадат увереност на младите да покажат своите възможности. Във всеки един мач ще търсим победата. Няма да излезем със свалени гащи.

- Ситуацията с футбола в България днес е коренно различна от тази през 1994 г., когато отборът ни игра полуфинал на световното в САЩ. Не е ли време да свалим очакванията към сегашните играчи и да приемем, че отдавна не сме световна сила в този спорт?

- За мен попадането в такава силна група сваля напрежението от момчетата. Те знаят, че за всеки един от тях това е голям шанс да бъдат забелязани на световната сцена. Шанс да изпъкнат. Резултатите на Пеневата чета от 1994 г. бяха следствие от развитието на една изключителна генерация футболисти. Имахме играчи в топотборите на Европа. Дори резервите играеха в някои от най-силните първенства. Сега ситуацията е различна. Нужна е здрава работа, за да се върнем там, където бяхме през 1994 г.