Бедният "Наполи" унижава богаташите от севера с духа на Марадона

"Наполи" ликува с титлата на "Италия" - четвърта в историята на клуба, след сезон 2024/25. Това е второ Скудето за последните три сезона след славата от 2023 г. и доказателство, че "партенопеите" (обитателите на Неапол) са се завърнали сред грандовете на Европа. Шампионската треска от тази победа възражда спомените от легендарната епоха на Диего Марадона и подсилва митологичното значение на отбора като символ на Южна Италия.

Историческите корени

Футболен клуб "Наполи" е основан официално през 1926 г., но началото започва още през 1905 г., когато британски моряци играят първите мачове в Неапол. В годините преди Втората световна война клубът се утвърждава като "южен бастион" срещу северната доминация, макар и без големи успехи. През 30-те години обаче се откроява нападателят Атилио Салустро - първият голям идол на тифозите и звезда, обожавана от града.

След войната, през 50-те и 60-те години, "Наполи" се утвърждава като силен тим от средата на таблицата, известен с красив, атакуващ футбол. През 1962 г. печели Купата на Италия - при това като отбор от втора дивизия, постижение, рядко срещано в историята на турнира.

В края на 60-те към отбора се присъединява и Омар Сивори - аржентинска футболна легенда, играл и за "Ювентус", който поставя началото на латиноамериканската връзка в историята на клуба.

През 1976 г. "Наполи" отново вдига Купата на Италия и завършва на второ място в Серия "А" - най-доброто си класиране до онзи момент.

Южняшкият бунт

Съперничеството на "Наполи" с големите отбори от северните градове винаги е било повече от спорт. То произлиза от вековното противопоставяне между бедния юг и богатите индустриални центрове на севера. За феновете на "Наполи" всеки мач срещу "Ювентус", "Милан" или "Интер" е символична битка за чест - победата над "богаташите" носи особено сладко удовлетворение.

През 80-те години, когато "Наполи" излиза на преден план, напрежението нараства - неаполитанци вече не приемат загубите като неизбежност. Прочутият вик "Неапол не е Италия", споменат от Марадона след победа над Швеция през 1990 г., изразява усещането за отделност.

През 2011 г. под ръководството на треньора Волтер Мадзари тимът се бори за титлата с "Милан" и "Интер", а накрая се утвърждава като редовен участник в Шампионската лига. Но именно мачовете срещу "Ювентус" са историческото дерби, в което целият град влага фанатична емоция - всеки гол е малък триумф над социалната несправедливост.

Ерата на Дон Диего (1984-1991)

Нито едно десетилетие не блести толкова ярко в историята на "Наполи", колкото Марадоновата епоха. След пристигането си през 1984 г. аржентинската звезда превръща отбора в претендент за титлата. През сезон 1986/87 "Наполи" печели първото си Скудето и Купата на "Италия" - дубъл, който остава в историята. Марадона става икона за града. До този момент нито един отбор от Южна "Италия" не е печелил шампионската титла. 

През 1989 г. "партенопеи" завоюват първия си европейски трофей - Купата на УЕФА. А сезон 1989/90 носи втората титла - извоювана пред "Милан" с аванс от две точки. Цели поколения неаполитанци помнят този отбор като мажоретка на южняшките амбиции. Дълго след ерата на Марадона "Наполи" остава символ на жертвата, която триумфира.

Възраждане през XXI век

След златните години настъпва срив. През 1998 г. "Наполи" изпада в Серия "Б", а през 2004 г. клубът фалира. Спасението идва с Аурелио де Лорентис, който регистрира нов клуб под името "Наполи Сокър" и го връща към елита. "Синьото кланче" отново влиза в голямата игра.

През 2023 г. "Наполи" става шампион - за първи път от 33 години. Това е предвестник на нова епоха. През 2025 г. отборът триумфира отново - четвърта титла в историята. Тимът, воден от Антонио Конте, доказва, че не е временно явление, а устойчив претендент на футболната сцена в Италия и Европа.

Културната роля на Неапол

Целият град Неапол живее с клуба си - за местните хора "Наполи" е повече от футбол. Той е олицетворение на южняшкия дух - горд, своенравен и изпълнен с копнеж за справедливост. Когато Марадона печели Скудето, цял Неапол усеща, че е победил системата. На Мондиал 1990 Диего дори призовава феновете да не подкрепят Италия, а Аржентина - с прочутото изказване "Неапол не е Италия". Това се възприема като демонстрация на градско достойнство и различност.

Неапол почита футболния си бог

Днес духът на Марадона присъства навсякъде в Неапол. Стадионът "Сан Паоло" е преименуван на "Диего Армандо Марадона" след смъртта на Диего през 2020 г. Кварталите са украсени със стенописи, статуетки и портрети на легендата. Култовата трибуна "Кървава Б" продължава да пее химни в негова чест. За жителите на града той остава омагьосник, спасител, човек от техния свят, превърнал мечтите им в реалност.

Арената на неаполитанците е четвъртият по големина футболен стадион в Италия. Днес съоръжението побира около 54 700 зрители. Именно там се зараждат мечтите на всеки следващ шампион на "Наполи", а жителите на Неапол се събират, за да ликуват или да плачат като един народ.

Връзките с мафията

Историята разказва много легенди за връзката на Марадона с Камората - италианската мафия. Над славата на този период винаги витае сянката на тъмни истории. Според свидетелства той е приемал покани и "подаръци" от фигури, свързани с мафията - кокаин, шампанско и жени. Наричан е дори съюзник на "Робин Худовете" от бедните квартали. 

Говори се, че Диего е казвал: "Продаването на мои неофициални продукти дава работа на бедните деца."

Журналисти пишат, че Марадона често е бил канен в барове, свързани с Камората, където се чувствал защитен и приеман. Сензационните истории - от частни партита до телефонни шеги с мафиоти - допълват легендата около него. За мнозина в Неапол тези разкази не петнят името му, а го правят още по-близък - като герой, израснал в мрака и превърнал се в светлина за юга.