Мартин Камбуров: Дарявам парите от Мача на звездите

- Засега съм далеч от футбола и се занимавам с бизнес, но бих се върнал, казва легендарният нападател
- Страстта в спорта носи успех
- Петър Жеков е велик
- Жоро Илиев се грижеше за "Локо"
Кой е той
Мартин Камбуров е едно от най-знаковите имена в българския футбол през последните две десетилетия. Рекордьор е с най-много отбелязани голове в историята на Първа лига. Камбуров реализира впечатляващите 256 попадения, с които задмина легендата Петър Жеков - 253. Нападателят е част от отбора на "Локомотив" (Пловдив), който печели историческата шампионска титла през 2004 г. Две години по-късно става шампион и на ОАЕ с екипа на "Ал-Ахли". В България играе и за отборите на ЦСКА, "Спартак" (Плевен), "Берое", ЦСКА 1948, "Ботев" (Пловдив) и "Свиленград". На 1 юни, на стадион "Локомотив" в Пловдив, Мартин Камбуров ще отпразнува своята изключителна кариера с бенефисен мач на звездите, наречен Elitbet All Stars.
- Г-н Камбуров, как се роди идеята да съберете футболни легенди като Красимир Балъков, Стилиян Петров и още доста други за бенефисния ви мач?
- По тази идея работим с Фондация "100 години "Локомотив" (Пловдив). Ще даря всички приходи от бенефиса на нея. Благодарен съм, че ми помагат за това мачът на 1 юни да се превърне в един истински празник. На това събитие ще събера футболисти от различни поколения и феновете ще ги видят заедно на терена.
- С какво се занимавате в момента, след като окачихте бутонките?
- В момента съм далеч от футбола и се занимавам с бизнес.
- Обмисляте ли завръщане във футбола?
- Да, бих поел ръководна роля в някой клуб, но не мисля, че ще се справя като треньор. Все още не съм изкарал лиценз и не се виждам да бъда наставник на цял отбор. Искам да призова всички, които инвестират във футбола, да го правят с ясна визия и да развиват този спорт, а не да бъдат в него само по документи. Трябва да направят проект за развитие, а не футболистите, треньорите и фенове да се мъчат.
- Вие сте рекордьор по най-много голове в историята на Първа лига - цели 256. Спомняте ли си първото ви попадение?
- Разбира се! Първият ми гол беше в дебюта ми през 1998 г. срещу "Нефтохимик" на стадион "Лазур" в Бургас. Бях още ученик в спортното училище и играех за "Ботев" (Пловдив) под ръководството на първия ми треньор в мъжкия футбол Петър Зехтински. Не можах да заспя от радост цяла нощ.
- Именно Петър Зехтински ще бъде един от треньорите в щаба на отбора на българските звезди за бенефиса ви. Как прие той поканата ви?
- Без да се замисля. Бате Петьо веднага прие поканата ми. Поддържаме отношенията си от много години. Когато той пое "Ботев", ме покани в мъжкия отбор, а аз му се отблагодарих с гол в дебюта си.
- Преди вас рекордът за най-много голове в българския елит принадлежеше на легендата Петър Жеков. Провеждали ли сте разговор с него, след като го задминахте?
- Да, поканих го на вечеря и имахме много приятен разговор за футбола. Разказваше ми спомени от времето си като играч. Беше позитивен и добронамерен, въпреки че някои медии представиха друго. За съжаление, това беше единствената ни среща. Мир на праха му - беше велика фигура в българския футбол и за мен беше огромна чест, че се срещнахме.
- През 2004 г. бяхте част от шампионския състав на "Локомотив" (Пловдив) - единствената титла в историята на клуба. Какви спомени пазите от този велик сезон за "черно-белите"?
- Това е любимият ми сезон в кариерата. Вдигнахме единствената титла на "Локомотив", станах и голмайстор на първенството. Нашите верни фенове бяха на всеки един мач, независимо дали в Пловдив или извън него. По магистралата феновете караха с нас през цялото време. Стадионът на 8 май 2004 г. беше пълен с над 15 000 души, с които празнувахме заедно титлата след победа над "Славия" с 3:2. Пожелавам на сегашния състав на "Локомотив" да изпита същото, което и ние през онзи паметен сезон. Силно се надявам футболистите някога да усетят вкуса на титлата, а ние като фенове от другата страна на бариерата да се радваме.
- Тогава собственик на "Локомотив" беше покойният Георги Илиев. Какво е най-силното ви впечатление от него?
- За 4 години го видяхме само два пъти - когато станахме шампиони и на едно дерби с "Ботев", но въпреки това през останалото време ни караше да се чувстваме удобно в клуба и ни предоставяше отлични условия. Това много малко президенти го правят. Почти всеки си гледа собствените си интереси. Докато Жоро Илиев, въпреки че не го виждахме, правеше всичко за развитието на клуба.
- През 2006 г. станахте шампион на ОАЕ с "Ал Ахли". Какви бяха основните разлики между футбола в България и този в емирствата?
- Футболът навсякъде е еднакъв. Единственото нещо, което ме мъчеше там в началото, беше времето. В Дубай са адски жеги и трудно се адаптирах с атмосферните условия там. Иначе успях да помогна на "Ах-Ахли" да стане шампион, като вкарах 13 гола в този сезон.
- Един от треньорите за бенефиса ще бъде Александър Томаш. Как оценявате работа му начело на ЦСКА?
- Томаш върши отлична работа като треньор на "армейците". Пое отбора в много труден период, когато той беше на едно от последните места в класирането с много малък брой точки. Подобри коренно играта на ЦСКА и ги класира на финала за Купата на България. Томаш ми беше треньор в "Берое" и мога да кажа, че е добър специалист.
- Националният селекционер Илиан Илиев също ще уважи вашия бенефис. Той ли е правилният човек за националния отбор?
- Илиан Илиев върши перфектно работата си като наставник на националния отбор и "Черно море". Ако изключим мача срещу Северна Ирландия, загубен с 0:5, "лъвовете" показаха хубава игра в останалите срещи.
- Кой е най-сериозният проблем в български футбол?
- Инвестициите са прекалено малки. Без да оправим инфраструктурата, не можем да надграждаме и да вдигаме нивото. Всеки футболен ветеран споделя, че всички до един са играли на сгурия, а не на нормални игрища. Ние обаче не трябва да насочваме поглед към миналото, а да се мъчим да подобрим сегашните съоръжения и условия за спорт. Нужно е да се наливат много повече пари за развитието на школите, които да изграждат бъдещи футболисти, а не отборите в Първа лига да са фрашкани с чужденци.
- Какво бихте казали на младите футболисти, които тепърва тръгват по вашите стъпки?
- Играйте тази игра с любовта, която носите към нея още от деца. Тази страст трябва да се предава във времето и да не спира, когато стигнете и до мъжкия футбол. Може да нямате много добри качества, но с постоянство и себераздаване ще бъдете запомнени от хората. Не спортувайте за кратко, а за много дълго време. Винаги съм казвал, че постоянството и отдадеността към спорта са най-важните неща в едно развитие. Забелязвам, че в България, когато млад футболист изгрява, започва да лети в облаците и след една година бързо бива забравен от всички.