Легендата Божил Колев: Няма да забравя мачовете с Пеле и Бекенбауер

*Успях, защото по мое време се даваше път на юношите

*Младите футболисти да обичат футбола

*Вкарах на Майер с България и ЦСКА

Кой е той

Божил Колев е легендарен български футболист и треньор. Започва кариерата си в "Черно море", а през 1970 г. преминава в ЦСКА, където печели пет шампионски титли и три национални купи. Колев има 60 мача и 8 гола за националния отбор на България, като участва на световното първенство през 1974 г. Специално за читателите на "България Днес" той споделя спомени от славната си кариера и мнението си по актуални теми в българския футбол.

- Г-н Колев, днес е първият полуфинал за Купата на България между ЦСКА и "Черно море" - два клуба, към които сте дълбоко свързан. Какво очаквате от този мач?

- Истината е, че и двата отбора са ми на сърцето. В "Черно море" направих първите си стъпки във футбола, а в ЦСКА постигнах най-големите си успехи. Който и да продължи към финала, ще го подкрепям с цялото си сърце. И двата състава разполагат с добри играчи. Надявам се да стане здрав и красив мач.

- В автобиографията си разказвате за дългата си и богата кариера. Имаше ли моменти, които ви беше трудно да споделите?

- Не бих казал, че имаше нещо, което съм искал да премълча. Пътят ми - от детския отбор на "Черно море", през юношите, ЦСКА и националния отбор, та чак до големите международни сцени - е бил изпълнен с всякакви моменти. Затова и книгата носи заглавието "От "Черно море" и ЦСКА до световния футбол" - защото това е реалният ми път. И в двата клуба съм преживял големи неща, но всяко начало е специално. "Черно море" ми даде път, направих впечатление още като юноша и това отвори вратата към големия футбол.

- Как започнахте да играете футбол като дете?

- Както всяко момче по онова време, с много любов към топката. Още в 5-6 клас вече играех за детския отбор на "Черно море", но всичко тръгна от улицата. В махалата си правехме врати с камъни, ритахме от сутрин до вечер. По онова време почти нямаше коли, можехме да играем без притеснение. А в училище футболът беше всичко - нямаше ден без топка.

- Помните ли първия си мач при мъжете?

- Беше през 1967 г., точно срещу ЦСКА на "Тича". Загубихме с 2:3, но аз отбелязах гол - първия ми официален в мъжкия футбол. Тогава се усещаше, че младите получават шанс, и аз бях благодарен за тази възможност.

- Кои мачове с националния отбор оставиха най-силни спомени у вас?

- Всеки мач с националната фланелка носи специална тежест. Победата с 3:0 над Северна Ирландия е една от тях, когато аз и Христо Бонев вкарахме голове. Срещу Португалия с Еузебио също. Завършихме 2:2 навън и ги победихме 2:1 тук у дома. Това бяха мачове от световните квалификации през 1973 г. Помня и 1:1 с Германия през 1975 г. на стадион "Васил Левски". Вкарах дузпа срещу Сеп Майер. Беше дъждовен ден, теренът кално поле. В такива условия трябваше да вземеш решение. Бих силно в центъра на вратата и влезе. Бях му вкарвал дузпа и преди с ЦСКА срещу "Байерн" (Мюнхен) в КЕШ.

- Играли сте срещу някои от най-великите имена в историята на футбола. Кой беше най-тежкият ви съперник?

- Не мога да посоча един - всички бяха страхотни. Всички бяха световна класа. Еузебио и Герд Мюлер. С Бекенбауер се познавахме добре, после дълги години бяхме приятели. Бог да го прости. Джордж Бест също беше труден съперник. Помня в мача срещу Северна Ирландия, когато Христо Бонев направи една интрига (смее се). Успя да провокира Бест да го удари в наказателното поле и го изгониха. Дадоха ни втора дузпа и така Бонев вкара третия гол.

- А срещу Пеле?

- Това беше месец преди световното в Мексико. Играехме приятелски мач в Сао Паоло, на стадион "Морумби". През първото полувреме пазех Тостао, а след почивката влезе Пеле. Тогава се казваше, че ако го спреш, значи си направил нещо. Не му позволих да вкара - значи съм се справил. Исках да си разменим фланелките, но след последния съдийски сигнал публиката и журналистите нахлуха и стана хаос. Все пак не случайно в книгата ми снимката ми с Пеле е на корицата. Имам голям архив от онези години - вестници, списания. Спомените са живи. 

- Как гледате на големия брой чужденци в българския футбол днес?

- В наше време беше немислимо българин да играе в чужбина. Гунди не го пуснаха в Италия, Бонев също го искаха, дори от "Космос" в САЩ. А сега в българския футбол има прекалено много чужденци, което не е добре. Българските момчета имат нужда от игрово време. Без това няма как да изградим силен национален отбор. Трябва да се върне фокусът към школите.

- Какво мислите за работата на Илиан Илиев като селекционер и треньор на "Черно море"?

- Много тежка задача има - да води и клуб, и национален отбор. Но се справя достойно. Разбира футбола, знае какво иска. Проблемът е, че няма база. Не се работи системно с децата, а без това не става. Ние преди имахме ясна система, а днес това липсва. А без здрава основа няма как да има върхове.

- Какъв съвет бихте дали на младите футболисти днес?

- Да обичат играта. Без любов към футбола няма развитие. Да не се отказват, да бъдат търпеливи и постоянни. Навремето ни даваха шанс още като юноши и сега трябва да е така. С подкрепа и вяра младите могат да израснат.