Владо Стоянов: Отказах 100 000 евро да пусна три гола

Бившият вратар на "Лудогорец" и националния отбор Владислав Стоянов е отказал 100 000 евро за симулативна игра. Футболист №1 на България за 2014 г. даде изключително откровено интервю за подкаста Sportcast, в което говори за проблемите си с хазарта, дълговете и изневерите. В момента Стоянов живее с новата си приятелка във Виена и работи като помощник-управител в супермаркет.

"В Разград дойдоха хора и ми предложиха 100 000 евро, за да има над 2,5 гола в мача реванш срещу "Базел" - разказва бившият вратар. - Директно им отказах. Споделих на Чворович, после на Кольо Донев, а той каза на треньора Стойчо Стоев. Казах им да преценят дали да играя. Казаха, че ми имат доверие и аз съм изборът. Това е най-тежкият мач в кариерата ми, паднахме 0:2 и бях най-щастливият в съблекалнята, все едно сме се класирали. В клуба бяха разбрали, шефът (б.р. - Кирил Домусчиев) ме викна и дадох информация кои са ме търсили, но не знам какви мерки са взели след това."

Вратарят разкрива още, че е подлаган два пъти на детектор на лъжата в "Лудогорец" и е залагал на мачове, за които е получавал предварителна информация. Той е категоричен, че никога не е залагал на мачове, в които е играл.

Владо Стоянов се завърна към едни от най-мрачните години в живота и кариерата си, а именно периодът с хазартната зависимост и дълга на пари. Той призна, че никога не е залагал на мачове, в които той взема участие, но е имал немалко проблеми. Той отправи и апел към младите футболисти, да обмислят внимателно финансите си и да вкарват парите си в разумни неща.

"Още 2004 година заминах за Бургас, тогава "Нефтохимик" даваха много хубави пари - 600 лева ми беше стипендията, вземах и премии като трети вратар, аз бях на 17 години тогава. Под 1500-1600 лева не съм падал, за онези години това бяха много пари. Тук идва тънкия момент, че когато си млад и получиш такава възможност и такива средства, малко или много се чувстваш безсмъртен. В България хората нямат финансова култура. Има го и това, че колкото по-високо играеш, толкова по-голям е стресът. И той избива отнякъде. Нашите ми имаха доверие, не съм правил никога глупости, отличник на класа бях, отговорник на класа. Бях в езиковата гимназия в Перник. Отивам в Бургас, пари бол, младо момче, запознах с готини по-стари футболисти, които си бяха по живота. В съблекалнята беше - сутрин влезеш и се обсъждат само мачове и тото. Никой не ми е виновен, аз съм си виновен, това ще го кажа още 15-20 пъти. Имам много добро възпитание, моите родители са ми дали страхотно възпитание, не са ме захвърлили, но просто средата ми беше такава.

И така се почна, един, два, три пъти до казиното. И то малко или много те зарибява, започнах и залози. В един момент нещата бяха много зле. Не съм го правил за тръпка или нещо такова. Не съм бил да треперя като алкохолик, аз просто бях заблуден и си мислех, че можех да спечеля. Отивах с идеята да изкарам пари. В един момент обаче, когато си се нашил много, отиваш да си избиеш парите, което става още по-зле. Има хора, които изкарват пари от мачове, но това са под 1%, но те са много отговорни, знаят как и това им е професия. Всичко останало е заблуда.

Стига се до момент, в който вече дължа 20 000 лева, което може да са много, може и да са малко. Аз съм такъв, че и не споделям, винаги гледам да се оправя сам. Но вместо да споделя с родителите ми, да оправим нещата, аз отивам в казиното вкарвам последните си 500 лева, губя ги, вземам от друго място и така.

През годините не съм смятал колко пари съм давал за казино, но съм давал повече за лихви, отколкото съм изгубил. На един човек само съм му дал, смятал съм ги, 300 000 лева за лихви. Само на него, отделно имаше и други.

В периода ми в "Лудогорец"" съм влизал в казино два пъти. Но там започнаха други проблеми. Започнаха да ми дават информация. Баскетболи, мини футболи, волейболи и всичко излиза. Но аз ги играя ей така с по 100-200 лева. Изкарам 1000-2000 лева, след това ги играя на мой си мачове, изгубя ги, но нищо по-опасно. Но всички мачове излизаха. Дадоха ми обръщалка "Динамо" (Загреб) - "Локомотив" (Загреб), никога няма да забравя, и тя излезе. От края на април до края на май 7 от 7 излизат. И този човек, който ми казваше, ми заяви, че началото на другия сезон ще имат нова информация. Започва се първа информация - и бате Владко скача здраво. И дърво. Втора информация, залозите се удвояват, утрояват да изкарам и пак дърво. И започвам с по-големи пари на други мачове, да избия тея пари, но и там се нашивам. Но пак нещата са що-годе окей. Започва лавината. Трета, четвърта информация... на седмата информация спрях, но вече се бях нашил с много пари. Отделно бях изгърмял и странично пари. Уж да ги избия, но няма шанс да се избие, запомнете млади хора, няма избиване. Започнете, ако искате, но спрете навреме, говорете.

Започнах да тегля кредити, от приятели съм взел и опираме до лихварите. Аз не съм спирал и стандарта си на живот. Почивки, коли, смятал съм си го 6000 лева ми беше стандарта на живот в Разград и ги имах, никога не съм се оставял да нямаме. Но и дължиш толкова пари и не даваш стъпка назад в личен живот. Парадоксът е, че не давах стъпка назад на терена. Този час и половина се изключвах от всичко друго и това ми помагаше. В най-тежките си моменти чисто финансово, когато дължах най-много пари, тогава играх най-силните си мачове. Аз дължа 200 000 лева спешни, отделно към банката, отделно не знам си какво и тези 200 000 трябва да ги дам след два дена и в следващия момент излизам и правя някакъв феноменален мач."