Георги Петков по петите на нов рекорд

Ветеранът в родния футбол Георги Петков (роден на 14 април 1976 г.) вече подобри собствения си рекорд за най-възрастен футболист в Първа лига. Това стана на 22 октомври 2023 г., когато направи драматично включване за "Славия" при визитата на "Хебър" (0:1).

Това осигури на Петков две постижения - игра на 47 години и 224 дни. Днес Петков се очаква да бъде резерва за отбора от "Овча купел" при домакинството отново на ЦСКА. Дали ще влезе в игра, не се знае, но ако това се случи, той отново ще подобри рекорда си.

Бившият страж на "Левски", изгонен навремето лично от тогавашния собственик Тодор Батков, не е толкова уникален случай. Джон Бъридж не бе особено популярен вратар, но кариерата му се простира през цели три десетилетия. Той подписва първия си договор, когато е едва на 15, а първият му клуб е супернискоразредният "Уоркингтън". Дебютира през 1969 и привлича вниманието на "Блекпул", които първо го взима под наем, а след това и за постоянно през 1971. След това играе и за "Астън Вила", където е и най-успешният период в кариерата му. С "виланите" печели Купата на лигата през 1977. Когато "Вила" сменят треньора си, Бъридж е отдаден под наем в "Саутенд", където мениджър е Тери Венейбълс. След това Венейбълс привлича вратаря и в новия си клуб "Кристал Палас". Оттам нататък идва и голямото разхождане. Джон Бъридж сменя отбора си почти всяка година. До края на кариерата си рита още за "Куинс Парк Рейнджърс", "Уувърхямптън", "Дарби Каунти", "Шефийлд Юнайтед", "Саутхямптън", "Нюкасъл" на няколко пъти, "Хибърниън", "Скарбъро", "Линкълн", "Енфийлд", "Абърдийн", "Дънфърмълн", "Дъмбартън", "Фолкърк", "Манчестър Сити", "Нотс Каунти", "Уитън Албиън", "Дарлингтън", "Гримзби", "Гейтшийд", "Нортхямптън", "Куин ъф дъ Саут", "Пърфлийт", пак "Скарбъро" и накрая - "Блит Спартанс". Разбира се, в повечето от тези клубове Джон е резерва или трети избор и влиза на пожар ако има някакъв сериозен проблем с другите вратари, така че рядко записва повече от 1-2 мача на сезон. И все пак по времето, в което е в "Блит Спартанс", той е вече на 43 и се изявява като треньор на вратарите, но също така и седи на пейката като резервен вратар.

Фарид Мондрагон е още един дълголетен вратар. Бившият колумбийски национал доскоро държеше интересен рекорд. Той беше най-възрастният футболист, играл на световно първенство, но през лятото на 2018 стражът на Египет Есам Ел-Хадари подобри постижението му. Кариерата на Мондрагон започва в "Депортиво" (Кали) когато е на 19 г. Първите няколко години са турбулентни за него и той сменя доста клубове, сред които "Реал" (Картахена), "Санта Фе", "Черо Портеньо", "Архентинос Хуниорс", "Индепендиенте", пак "Санта Фе" и отново "Индепендиенте". Всичко това в периода 1991-1999. Тогава идва и дебютът на Мондрагон на европейската сцена. Той се състезава за кратко в състава на "Сарагоса" през 1999, но отново се завръща в "Индепендиенте". После рита и за френския "Метц", преди през 2001 да се установи в Истанбул и да запише може би най-успешния период в кариерата си с екипа на "Галатасарай". Там той е двукратен шампион на Турция и носител на купата на страната, а освен това и редовно се състезава в групите на Шампионската лига, където два пъти е избиран в перфектния отбор на кръга. През 2007 Мондрагон преминава в немския "Кьолн" където изкарва още четири сезона, преди да замине за САЩ. На 40 години подписва с "Филаделфия Юниън", но след 12 месеца се завръща в "Депортиво" (Кали), като е титуляр на вратата на Колумбия по време на световното първенство през 2014. Отпадането на родината му на четвъртфинала от Бразилия е и последният му мач. Тогава той е на 43 години.

Марко Балота също е с доста дълга кариера под рамката - там, където играчите се радват на невероятно спортно дълголетие. За разлика от неговите колеги Мондрагон и Бъридж, италианецът Марко Балота играе в едно от най-елитните първенства в света - Серия "А". Юноша на "Болоня", дебютира в мъжкия футбол в състава на "Сан Лазаро" през 1982. След това пази 6 години за "Модена", а през 1991 е привлечен в любопитния по онова време тим на "Парма". Там печели и първите си значими трофеи - Купата на Италия, КНК и Суперкупата на Европа. За жалост, Балота е резерва в повечето мачове и напуска в посока "Бреша". След това се състезава и за "Реджиана", а през 1997 преминава в "Лацио". За негово съжаление, по това време в състава на "орлите" има вратари като Анжело Перуци и Лука Маркеджани и на Балота отново му се налага да търка пейката. Все пак това си има и известни позитиви - той е част от шампионския отбор на "Лацио", който печели Скудетото през 1999/00. Вдига Купата на Италия два пъти, отново КНК и Суперкупата на Европа, както и Суперкупата на Италия. А играе всичко на всичко 13 мача за 3 години. След това изкарва два сезона на пейката и в "Интер", където е резерва на Франческо Толдо. Завръща се в "Модена", които по онова време отново са в ниските дивизии, но печелят промоция, а Балота, почти 40-годишен, е титулярен страж и впечатлява с някои много добри спасявания. "Модена" изпадат още в края на сезона, но вратарят си печели трансфер в друг новак - "Тревизо". Новият му клуб следва съдбата на "Модена" и също изпада още в дебютния си сезон, но добрите игри на Балота продължават. Така той преминава в "Лацио", където се подвизава до края на кариерата си през 2008. Той става най-възрастният играч, който записва среща в Серия "А" и в Шампионската лига и до ден днешен - на 43 години!

Андреа Пиеробон е още един италианец. Пиеробон е роден през 1969 и дебютира в професионалния футбол на 18 години - през 1987 в родния "Читадела". Там за три години изиграва едва 10 мача и е продаден на аматьорския "Джорджоне", където поне е титуляр. След 3 сезона в Н-та дивизия той подписва с друг тим от ниските нива на италианския футбол - този на "Масезе". Следва местене в отбор от същата лига "Фиделис Андриа", след което в мъничко по-елитния "Тревизо", а после и във "Венеция". През 1997, когато е на 28, преминава в тима на СПАЛ, който по онова време се състезава в третото ниво на италианския футбол. Когато клубът фалира през 2005, Пиеробон се завръща в родния "Читадела", за който играе до 2015. Той е и най-възрастният професионален италиански играч в историята, но за негово огромно съжаление, така и не успява да се докосне до футбола в Серия "А". Най-високото ниво, на което играе, е Серия "Б", и то в последните години от кариерата си. Когато се отказва, е на 45.