Скандали брулят върха във футбола

100 години БФС

ДС праща в затвора шеф за кражби

Поредните скандали или мирно и легално избиране на нов президент на БФС очакват футбола ни по време на предстоящия конгрес в края на седмицата. Около тази дилема тръпнат шефове и деятели, като се има предвид и това, че в момента все още текат дела от предишните форуми.

В историята на организирания футбол, откакто преди точно век е основан днешният БФС, в последните години са най-големите скандали.

Историята на най-популярната днес игра започва у нас през 1894 г., когато работещият във Варна швейцарски учител Жорж де Режибюс донася първата футболна топка. През 1909 г. в София е основан "Футбол клуб" - първият футболен клуб в страната. Уставът му е утвърден през 1913 г. и той се преименува на "Ф.К. 13".

През 1924 г. е създадена националната федерация и първият национален отбор на България с треньор австриеца Леополд Нич. През 1944 г. се създава Централен футболен комитет, който бива реорганизиран през 1948 г. на Републиканска секция по футбол, а тя през 1962 г. се преобразува в Българска федерация по футбол. На 27 юни 1985 г. в София се основава Българският футболен съюз.

По времето на социализма нещата си вървят кротко, сменят шефовете на тогавашната БФФ, докато през 1984 г. не избухва корупционен скандал, главен герой в който е тогавашният председател Димитър Николов. Той с помощта на шефа на международния отдел на федерацията Дочо Нанов и друг служител - Атанас Хаджийски, правят схеми с валута от участието на националния отбор в международни мачове. При визита в Швейцария, за която са похарчени държавни пари, домакините обещават да възстановят разходите - 34 344 франка. И те го правят, но сумата е задържана и не пристига в София. Година след това Николов командирова по формален повод Нанов да изтегли парите и да ги донесе. Но в Държавна сигурност са следили нещата и триото попада в затвора, след като в домовете им са открити големи суми във валута.

Още по време на световните финали в Мексико през 1986 г. излиза статията "За недъзите в българския футбол". Макар отборът, воден от Иван Вуцов да прескача груповата фаза и да отпада от домакините, у нас партийните ръководители вече са "наточили ножовете". Критиките започват още от детско-юношеския футбол. Набедени са треньорите, които не работят по съвременната методика, а футболистите придобивали незаслужени блага без съответните отговорности. Самият Вуцов е разследван за злоупотреби и уреждане на мачове, но всичко някак притихва. Все пак Вуцов е близък до председателя на БОК Иван Славков, който е зет на самия Тодор Живков.

В най-успешната за футбола ни година - 1994 г., също се стига до смяна във властта. След паметния мач на стадион "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г. тогавашният президент Валентин Михов обещава отборна премия от един милион долара. Разбира се, БФС няма откъде да даде толкова пари, но Михов си прави сметка, че когато пристигнат тези от ФИФА за участието на отбора на световното в САЩ, ще плати от тях. Но "лъвовете" не искат да чакат и вдигат бунт, че заплашват и с бойкот. Начело е бъдещият носител на "Златна топка" Христо Стоичков, разбира се. Става голям скандал, а Михов е принуден да "абдикира" в полза на "пловдивските брокери", а на стола му сяда за една година Христо Данов. Той изплаща премията, защото е банкер, но когато сумите от ФИФА идват, си ги удържа. Хубаво, но още на следващата година банката на "брокерите" фалира и те вече не могат да управляват и в тогавашната централа на столичната улица "Кърниградска".

Така от 1995 г. настават веселите дни на Иван Славков като президент и на БФС, както и на БОК. За жалост, Батето попадна в капана на английски журналисти, представящи се за лобисти на предстоящите през 2012 г. олимпийски игри в Лондон. В техния филм "Да купиш игрите" със скрита камера в хотелска стая на среща със Славков той е уличен за участие в корупционна схема и след гръмналия международен скандал е отстранен като член на МОК. Това довежда до големи проблеми и във футболната му дейност. Затова се налага избор на нов президент през 2005 г. Макар да няма кой знае какви сериозни кандидатури срещу заместника му Борислав Михайлов, той и екипът му си правят сериозна реклама на гърба на Славков. В подкрепа на бившия си съотборник в националния тим застават Стоичков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Трифон Иванов и всички от великия ни отбор.

В началото на 2018 г., когато пак има избори, Любо Пенев вече се е скарал с някогашните си приятели и има мерак за президентския пост. Но хората на Михайлов скандално не го допускат дори в залата за форума.

И така през 2019 г., след расисткия скандал при домакинството на тима на Англия, не и без натиск отвън, Михайлов си подаде оставката като президент, а мястото му зае временно вицето Михаил Касабов. Но точно когато се говореше да бъде избран нов футболен шеф, Боби си оттегли оставката.

Последва и кандидатурата на Димитър Бербатов, който още за своята 30-а годишнина, когато обяви оттеглянето си от националния отбор, си пожела да бъде помолен да дойде и да ни оправи футбола.