Футболната легенда Христо Бонев: И след столетия няма да има такъв национален тим

Само Ицо и Трифон са титуляри в отбора на поколенията 

Кой е той?

Христо Бонев-Зума е една от големите легенди на българския футбол. Бонев е на второ място по голове в историята на националния отбор с 48 попадения. Трикратен носител на отличието Футболист №1 на България през 1969, 1972 и 1973 г. Бонев държи също рекордите за най-много изиграни мачове и най-много голове за "Локомотив" (Пловдив). Като селекционер класира националния отбор за световното през 1998 г. Пред "България Днес" Зума се връща половин век назад, когато България постига някои от най-паметните си победи.

- Г-н Бонев, преди 55 години България побеждава Холандия с 2:0 в София, след това стига до 1:1 в Ротердам и се класира безапелационно за световното първенство в Мексико през 70-а година. Какво помните от този период?

- От мача в София помня дузпата, която вкарах, и прекрасния гол на Гунди през второто полувреме. Втората среща, която се игра в Ротердам, е много по-специална. Тогава отбелязах решаващ гол за 1:1, с който се класирахме за мондиала в Мексико. Това значеше всичко за нас. Този национален отбор след световното в Англия през 66-а до смъртта на Гунди през 71-ва и след столетия няма да бъде повторен. Бяхме мъже, които истински обичат футбола. Давахме всичко от себе си, без значение срещу кого играем. Дори когато не успявахме, желанието ни да играем беше голямо. Единствено на някои ни липсваше опитът за големите международни мачове. Често се връщам към отбора, с който се класирахме за Мексико, и винаги ми е приятно.

- След това какво точно се обърка на мондиала?

- Mного партийни професори и академици се намесиха в подготовката ни, въпреки че селекционерът Стефан Божков не беше съгласен. Когато ние имахме енергия, повеждахме и в трите мача срещу Перу, Германия и Мароко. Вторите полувремена едвам ходихме. Жегата оказваше много по-голямо влияние от надморската височина, а това не бе предвидено от ръководителите. Начко Михайлов ни предупреждаваше за това, тъй като той участва на олимпиадата в Мексико през 1968-а. Никой не разреши обаче на Божков да си проведе подготовката така, както иска. Смешно беше, че имаше професор, който идваше с балон с разреден въздух. На нас ни даваха маски да го дишаме. Половината оставяха маските на ушите, а не на носа и устата (смее се).

- Тоест властта в страната по това време носи вина за неуспеха?

- За съжаление, бяхме обречени на провал. Този национален отбор можеше да постигне много повече неща. Единствено Стоичков и Трифон Иванов вероятно щяха да имат титулярни места в този отбор от поколенията след нас. Няма кой да играе на мястото на Гунди, Динко Дерменджиев-Чико, Якимов, Пенев... На всички постове имахме невероятни футболисти.

- Сред най-красивите моменти на световните финали остава онзи приказен гол на Динко Дерменджиев срещу Перу.

- Голът се получи след добра комбинация между мен, Жеков и Дерменджиев от пряк свободен удар. Тогава много елитни отбори опитваха да вкарват по подобен начин. Това говори колко напред във футбола е гледал Стефан Божков по това време. За съжаление, тези хора един по един си заминават от света, но завинаги остават в историята и сърцата на хората.

- Мачът срещу Западна Германия ли бе най-труден, тогава губим с 2:5?

- ФРГ разполагаха с най-добрите футболисти в света. Като погледнем имена като Бекенбауер, Мюлер, Зелер, Майер... те нямаха слаб играч. Относно мача дори не мога да кажа, че бе много труден въпреки резултата. През първото полувреме играхме достойно. За второто нямахме енергия и те добре се възползваха. Може би щеше да е различно, ако имахме повече сили. За съжаление, се случиха много недоразумения и се намесиха хора, които нямат понятие от футбол.

- След мондиала в Мексико има популярна статия на "Работническо дело", която критикува националния отбор. Как се отрази на вас и на отбора?

- Тогава бяха решили, че големите партийни ръководители ще оправят футбола. Повечето от тях сигурно дори не са се събличали по физическо. Определено това се отрази на отбора. Някои играчи тогава бяха отстранени или сами се отказаха от футбола.

- След това идват квалификациите за Мондиал '74 начело с треньора Христо Младенов...

- Аз имах щастието да играя с три поколения футболисти. Като почнем преди световното в Мексико, до това в Германия. Тогава имахме европейска класа. Наскоро минаха 50 години от мача на стадион "Луж" в Португалия, когато направихме 2:2 и се класирахме за световното във ФРГ. Аз имах щастието да оползотворя усилията на всички момчета, които играха за националния отбор. Вкарах и двата гола срещу португалците. Местните изпратиха мен и моите колеги с изключително голямо уважение и овации. Да постигнеш това срещу Еузебио, Торес, Куарешма и компания, беше немислимо за хората в България.

- Кой мач с националния отбор остава дълбоко във вашето съзнание?

- Контролният мач срещу световния шампион Англия на "Уембли" през 1968 г. Тогава навсякъде се говореше, че англичаните ще ни "напълнят кошницата". Обаче завършихме 1:1 след онзи фантастичен гол на Гунди, който ще помня винаги. Най-добре е, когато се види отблизо, а не на черно-белия екран. Този човек правеше всичко на терена и никога няма да има друг като него.