Жена ми и децата загинаха в пожар, втората ми съпруга е с рак

Емоционалната изповед на почернен мъж и баща 

Погребах две обгорени момченца, няма да се предам, за да спася любимата си Наталия, споделя Наско Митков 

"Преди шест години в 2 ч. през нощта, докато бях на работа, покойната ми жена се обади и в ужас ми каза, че къщата ни гори. Чуваше се плачът на двете ми момчета и последните й думи бяха: "Денко, сложи си шала на устата". И обаждането прекъсна. Това беше последното, което чух от тях. В моргата на другия ден последното, което видях, бяха обгорените тела на жена ми и двете ни момченца."
Така започва тежката битка с изпитанията на живота на Наско Митев. По онова време мъжът е на 38 години, а в пламъците губи 30-годишната си съпруга и двамата си синове, на 6 и 8 годинки.

Въпреки невероятната мъка и болка Наско намира сили да продължи живота си. Среща Наталия, влюбват се и след много премеждия имат дъщеричка – Аделина, на годинка и три месеца. Но животът не е казал последната си дума - Наталия е диагностицирана с рак на стомаха и чува тежката присъда, че й остават само 6 месеца живот.
"За хората е история, за нас е трагедия! Но и аз предпочитам да го наричам история", започва разказа си пред "България Днес" Наско, който говори хладнокръвно и веднага прави впечатление на голям мъжкар. В живота му се преплитат много нишки с драматични моменти, но мъжът събира сили да ги сподели, като голямата му мечта е да помогне на втората си съпруга да живее.

"Бях баща и съпруг, който едва на 38 години видя как светът му се срина за няколко часа. Работата в чужбина, закупуването на къща, обзавеждане, ремонти, трупане на пари и скъпоценности - всичко това с три невинни живота си замина за една нощ. Бях останал само с работните си дрехи и 4 лева в портфейла, тъй като всички спестявания ги държахме вкъщи. Сестра ми с покойния си съпруг ми купиха дрехи и обувки, за да изкарам зимата. Нямахме застраховка на къщата, не остана здрава техника, а разполагахме с много. Едва спасих няколко потника и тениски, които и досега нося, макар и с обгорели петна. Влязох на лечение в психиатрията в град Ловеч за около 8 месеца, откъдето ми изписаха силни медикаменти, които едва преди две години бяха заменени с по-леки, като и сега пия хапчета за депресията си. Започнах да вдигам много високо кръвно, за което пия лекарства и до днес. Оттогава не съм спал нормално, като в началото задремвах за не повече от два часа. За пръв път от 6 години разказвам пред вас какво ми се случи. На никого досега не съм споделял подробности за смъртта на децата ми. Знаеше ги единствено моя братовчедка, с която влизахме в моргата. Как бяха овъглени децата, как краченцето на едното ми момче не влизаше в ковчега... Не бях си ги спомнял отдавна, опитвах се да изтрия тези картини от спомените си. Беше много тежък период", връща лентата назад Митков.

За да спаси себе си, Наско напуска Ловеч и заживява в София, като роднини му помагат в началото.
"Регистрирах се в сайт за запознаства и познайте кой беше първият човек, който се свърза с мен. Тя - Наталия. Жената, която ми даде сили да живея, жената, която ми обеща, че ще ми роди дете и ще даде отново смисъл на живота ми, жената, която пренебрегваше на моменти собствената си дъщеря, за да се чувствам аз добре. Съпругата ми обеща да ми роди дете, но вече бяхме в такава възраст, в която вече е по-трудно - аз през април ще стана на 45 г., а тя ще направи 44 г. Направихме 4 ин витро процедури, имаше и 3-4 спонтанни аборта. В един момент като че ли се бяхме отказали и кандидатствахме по осиновителска програма. Но успяхме и се появи нашето ангелче - Аделина, която е на годинка и три месеца.

Абортите се случваха около третия месец, чувахме сърчицето и в един момент спираше от само себе си. Направихме генетични изследвания и се разбра, че съпругата ми има 4 генни мутации, недостиг на различни видове минерали и витамини, проблеми с кръвта. Оказа се, че оттам идват проблемите. Последната бремнност я изкара много тежко, с постоянни болки в стомаха. Не можеше да се храни, цял ден и нощ повръщане. За някои жени е нормално, но при нея беше постоянно и не отшумяваше. Детенцето се роди 3-4 седмици по-рано, в последния ден на 8-ия месец. Наложи се да го извадят, защото вътре имаше някаква инфекция", допълва парчетата от живота си Наско.
Мъжът и любимата му Наталия вярват, че след цезаровото сечение болките в стомаха на жената ще отшумят. Но в продължение на три месеца Наталия все още има болки.
"Не може да си представите за какви писъци и вопли ставаше въпрос. Един лекар всяка седмица й поставяше различни диагнози и й даваше различни хапчета. Казваше, че й няма нищо. Отидохме в друга болница и още на първия преглед ни казаха, че има тумор и е 7 сантиметра в диаметър. Това е нещо много голямо. Беше обхванал черния дроб, перитонеума, всички лимфни възли около стомаха, имаше много метастази. Казаха й, че трябва да й изрежат стомаха и че няма друг вариант. Премахнаха го, като й направиха торбичка от стомаха, за да се събира и задържа за малко повече време храната", каза още изстрадалият мъж.
Наталия започва прием на медикаменти и три месеца е на химиотерапия. По това време отслабва драстично - от 106 до 47 килограма. Става неузнаваема не само заради отпадалата коса, но и заради промененото женско телосложение.
"Спря да се храни, защото не се преработваше храната. Стана така, че в един момент хранех две бебета вкъщи - дъщеричката и съпругата ми. С пюренца, с 1-2 лъжички, трябваше Наталия да се захрани, защото всичко повръщаше", разкрива премеждията си Митков.
Съпрузите търсят надежда в болница в Стара Загора, но там получават нов удар от живота. Лекар им казва, че жената й остават не повече от 6 месеца живот.
"В един момент ми мина мисълта, че пак няма живот за мен. Че няма майка за детето ми. Повториха ми се преди очите нещата преди 6 години. Но ние не сме хората, които се предаваме и решихме, че няма да ходи просто на химиотерапия, за да я чакам да умре връщи", сподели Наско.
Двамата намират вариант за лечение в Израел, а впоследствие разбират, че в Турция може да им излезе три пъти по-евтино. След неуспешно лечение в болница в Турция Наталия постъпва във второ лечебно заведение в южната ни съседка.
Нейният случай е поет от едно от най-големите светила в онкозаболяванията - проф. Мутлу Демирай. При него ходят на специализация американски доктори, като лекарят прави генетични изследвания на рака и лекува по индивидуален начин според генома на тумора.
Около 284 000 лева са необходими за лечението на Наталия, като в сумата не влизат лични средства, пътувания, хотели, храна. Прогнозите са, че лечението й ще продължи една година, като вече е преминала през една процедура, а този месец заминава за втора.
"Бяхме събрали 106 000 лева, като в първата болница в Турция са изразходвани 75 000 лева. Имаме в наличност 31 000 лева, в личната сметка имаме 42 000 лева, така че към момента разполагаме с общо 73 000 лева. Имаме пари за декември и януари т.е. за следващите два месеца. Но ако нямаме за началото на февруари, няма как да я приемат. Средно около 25 000 лева са необходими на месец за лечение. На 100% сме сигурни, че ще оцелее и ще продължим да сме всички заедно", изрази надежда съпругът.
"Моята  съпруга е вярващ християнин, става и ляга с молитва. Това се засили след разболяването и тя вярва повече в чудото на оздравяването. Аз съм прагматичен човек - инженер-технолог, обяснявам си нещата по научен начин. Господ за мен не е нещо между облаците и да се появява на хората. Ако има нещо, което да ни помага, това е енергия, която преминава от едно тяло в друго. Бог е във всички нас. Не е подобно на човек същество, а частица във всеки от нас. За да го има чудото, частицата от всеки трябва да бъде проявена с добро, милосърдие и човечност", добавя Наско.
"Психологията на човека, не само на българина, но и по цял свят, е такава - "ние ще ти помогнем, но първо трябва да те съжалим". Затова и разказвам нашата история. През толкова неща сме минали и сме свикнали да се борим. Махнали сме от главите си, че е болна от рак. Ако се предадем, Наталия няма да има волята да се бори, а аз няма да имам сили да си гледам детето. Майка й почина от рак на белия дроб, баща й е с рак на простата. Загубила е и първия си съпруг. Бабите и дядовците ми починаха от рак. Знаем какво е да губим близки хора. Ние сме нормално семейство с нормални желания. Загърбихме мечтите си, но ни остана една - на следващата Коледа, когато се очаква да приключи лечението, всички да бъдем заедно вкъщи", завършва с нотка позитивизъм Наско, който не спира да се бори за втория шанс в живота.

Как да помогнем

Ако искате да помогнете на Наско, Наталия и малката Аделина да могат отново да мечтаят заедно, може да дарите средства за лечението на жената:

Банка ДСК
BG09STSA93000029470953
STSABGSF
Наско Митков
Дарение за Наталия

Paypal - [email protected]

Revolut - @nasko46d7

Алианц Банк
BG46BUIN95611000705322
BUINBGSF
Фондация Павел Андреев
Дарение за Наталия