Огромна част от населението има потенциал да поддържа горивото на епидемията
Не знаем какво се е случило и сме в зоната на полуздрач. Във всички сериозни публикации, средното число на популацията, която се е срещала с вируса е между 1-4%. Така е дори в анализ на колеги от Китай. Има отделни публикации и за по-висок дял на реконвалесцентни - до 10%. Няма как да е различно и при нас. Това буди тревога, защото означава, че огромна част от населението не се е срещала още с вируса и носи висок потенциал за неговото разпространение и поддържане горивото на епидемията.
Разпространяваните от информационните експертни портали противоречия с научните данни, че асимптомните заразени не разпространяват инфекцията, бих нарекъл "научен популизъм" и са вид псевдонаучно месианство. Именно сред безсимптмните се крие мистерията на епандемичния взрив и една част от тях имат висок потенциал за разпространение на инфекцията. Ако се направи крива на прибързаните и необосновани съждения, които се изговориха от високия информационен амвон, тя ще има зони на експоненциален растеж и поне по два-три седмични пика - като се започне от високата чувствителност на RT- PCR, без да се изяснява динамиката й във времето, през уверенията за безсмислието на скрининга, без да се уточнява за кои групи е безсмислен и защо не се прилага широко при рисковите групи.
Има установени рискови фактори за тежко протичане и поне две от тях са известни без оспорване - по-висока възраст и придружаващи болести.
Ето там трябва да се насочи епидемиологичния скрининг. Успехът се съдържа в комплексни действия - маски на закрити места, дистанция, лична хигиена и тестване на рисковите групи. Пациентите над 65 години и тези с придружаващи болести - хипертония, диабет, мозъчносъдови и сърдечни болести, трябва да бъдат тествани и съответно контролирани за поява на симптоми и навреме хоспитализирани.
Не ми се отваря дума за някои хронични белодробни болести, които бяха дискутирани от знахари и чакръкчии без да са диагностицирали нито един пациент с белодробна болест в цялата си практика, да не говорим за лечението. Такива глупости се наговориха за бронхиалната астма например, че дори стигнаха до ниво БАН. За ХОББ не ми се отваря дума, защото НОЩ я наричаха хронична обструктивна болест, камо ли да я разбират. Тя не е лъжица, която може да бъде заменена със скалпел или за устата на лекар, който наднича само в петри и държи химикал. Не съм съгласен с крайните мнения, че не се умира от COVID-19, защото са неверни и клинично необосновани. Има клинични, образни, лабораторни и патологоанатомични критерии, които в определено съчетание, дават отговор на този въпрос и разискването му е обидно за опитния клиницист.
В медии се появяват внушения, че видите ли, понеже умират малко хора, можем да си накривим шапката и да ги пуснем по конвейра към отвъдното. Ужасно твърдение, което може да го изрече само човек, който не е лекар.
Дори и една смърт да можеш да предвидиш и предотвратиш, си длъжен да го сториш.
Primum non nocere не касае само лечението, но и профилактиката на една болест, предпазването на обществото от нея. Регистрирането на негативен RT-PCR съвсем не означава изключване на COVID при наличие на всички или повечето от останалите критерии за диагнозата, защото чувствителността на теста е твърде вариабилна и зависи от много фактори. И обратно, наличието на позитивен PCR съвсем не значи, че носиш в себе си още вирус, способен да инфектира останалите.
Спрях да се появявам в телевизионните студия и отказвам участия, защото се говорят едни и същи теми, задават се предвидими въпроси и се върти една и съща лента, което стана скучно, дори досадно за зрителите. Ролята на гостуващ халтурчик не ми допада.
От Фейсбук