Кметъла Цонко Цонев: Джон Лоутън трябва да има паметник в Каварна

Цонко Цонев е бивш кмет на Каваpна. Роден е на 3 юни 1967 г. Избpан за Мъж на годината за 2005 г. Oтявлен фен на pок музиката и по негова идея cе пpовежда феcтивалът "Каваpна рок феcт", който cъбиpа легенди на музиката от цял cвят и пpави Каваpна pок cтолица на Бългаpия. Наред с това провежда на Камен бряг и фестивала Джулай, като един от първите гости е починалият преди дни рок динозавър Джон Лоутън, с когото бяха близки приятели дълги години.

Георги ИВАНОВ

- Г-н Цонев, голямо приятелство ви свързва с Джон Лоутън, който се разбра, че е починал. Как започна всичко? Как го докарахте на тези чукари Камен бряг?

- Историята е с давност от 2004 г., когато реших да правим музикални вечери през август до морето. Музикантите от БТР имат един приятел - Пепи, който живееше в Лондон, беше промоутър на концерти, иначе е от Бургас. Та идеята бе да се свържат те с Джон, евентуално да направят концерт с него като гост-музикант. Пепи говорил с Лоутън, Джон се съгласил да участва в клипа на песента "Кръговрат".

И така настъпи денят на пристигането на Джон. Отидохме на летището да го посрещаме. Микробуси, мотори, всичко. Той дойде с жена си Ирис, качихме ги от там и право в Каварна. Тук започнаха да репетират в читалището и наближи въпросната вечер, когато с БТР да пеят. Тогава никой не вярваше, че Джон Лоутън ще дойде тук, че и ще пее, но се разчу, България е малка. Вечерта на концерта се изсипаха сигурно 4000 човека, Сашо Божков си почиваше в Каварна, дойде с компания. С него седнахме да чакаме саундчека и като започна Джон да пее Easy Livin и Simparhy, си казах, че довечера ще стане страшно. И вечерта наистина стана точно така. Концерта го записаха и после излъчиха по тогавашната телевизия ММ.

- Тогава ли се роди идеята за рок фестивала, спечелил на Каварна прозвището рок столица?

- От там реших, че лятото би било хубаво да има такива изпълнения, да. Това беше първият голям удар и идеята. На следващата година на 6 май, празника на града, поканих "Назарет" и така се започна.

На Джон много му хареса тук, водихме го на Калиакра, на Яйлата, на Камен бряг и му обяснихме за празника Джулай. Той е от "Юрай Хийп", но не знаеше за традицията ни. Всъщност първият "Джулай" с БТР го направихме през 2004 г. и разказахме на Джон. Но нищо конкретно не говорихме тогава. Поканих го пак на следващата година, всъщност за Нова година, с Глен Хюз с БТР и "Сигнал". Тогава го попитах дали не би искал да пее на самия Джулай. Джон се засмя и рече, че в пет и половина сутринта му е малко рано (смее се), ама каза: "Абе що не пробваме". Той си беше такъв човек, малко нестандартен и обичаше подобни инициативи. Така започна традицията от 2006 г. той да пее July Morning, когато изгрява първото юлско слънце.

И така до 2019 г., до пандемията, макар от 2016 г. да бяхме в Тутракан, благодарение на кмета Димитър Стефанов. Тогава имаше катаклизми в Каварна и трябваше да се премести празникът. Но няма пропусната година да не пее.

- Извън светлините на прожекторите какъв човек беше Джон Лоутън?

- Страхотен! С невероятно чувство за хумор, майтапеше се по оня английски начин. Беше близък с невероятния музикант Санеца от Перник, който го научи да пие мастика. Като се видеха, Джон първо казваше: "Санец, айде по една мастика и шопска салата." Слави от БТР го научи да пие ракия (смее се). Но някой да не си помисли нещо грешно, Джон почти не пиеше, или, както се казва, "в рамките на закона" - по малко с приятели.

Когато си направих профил във Фейсбук и го помолих за снимка, той се засмя. Вика: "Малко ли сме се снимали?". Но като му казах за какво е, се съгласи. От тогава всеки път като се видехме, ми се хилеше и искаше да се снимаме за Фейсбук, много ме майтапеше за това.

На Наско от БТР, когато го возеше, все му казваше да внимава. "Наскоу - така произнасяше Джон - внимавай." Като англичанин беше стриктен, нищо че у нас си караме малко покрай правилата, не само по пътя. На стария китарист на БТР Киро му правеше забележки за пиенето: "Кироу, не пий толкова". С БТР бяха толкова близки, че все едно са една група.

На представянето на първата част на "Кметълси истории" в София дойде с БТР-ци, не съм го канил, но беше в България. Имам цяла глава в книгата за него, но не стига, трябва отделна книга.

- Феновете тук много го харесваха, а и той сякаш тях, така ли е?

- О, ами че как! Страхотно харесваше България и българите. Дори водеше една телевизионна поредица за забележителности в страната ни.

- Разбра ли се какво е станало причина за кончината на Джон Лоутън?

- Не знам! През 2019 г., когато го видях за последно, не беше добре. Бяха го оперирали или предстоеше това да стане, не съм разпитвал. После каза, че е добре. Обаждах му се винаги за Нова година и за рождения му ден, който беше на 11 юли - в неделя щеше да стане на 75 г. Какво да ви кажа, истински джентълмен с чувство за хумор.

- Много звезди минаха през Каварна, кои ви направиха впечатление?

- Само още един - Рони Джеймс Дио. И той не гледаше на хората като на донори с билети. От всички десетки и стотици музиканти, които са идвали, Джон и Рони обръщаха специално внимание, отношение към феновете. И, разбира се, феновете към тях. Другите идваха за концерта, после се прибираха в хотела и това е.

Джон никога не върна никого за снимка, за поздрав. Бабите в Каварна му викаха "нашето момче" (смее се). Като му преведохме как го наричат, не само бабите - всички в Каварна, му ставаше много приятно - "момче" на 60 и кусур години.

- Негов ли ще е следващият паметник на алеята на рокендрола в Каварна?

- Не знам, има си кмет, общинска управа. Аз съм гражданинът Цонко Цонев. Знам, че в социалните мрежи сега ще започнат писания как трябва да се направи паметник на Джон Лоутън, но си остава само приказки. Пак гражданинът Цонко ще трябва да се нагърби с всичко. Има петно, място, на което да се издигне паметникът, но има общински съвет, да вземат решение. За мен би било хубаво да го има и Джон наред с Дио и Георги Минчев, тук му е мястото - в Каварна. Но от общината да започнат инициативата, дарителска кампания, да изберат скулптор и така нататък. Обичам инициативите, но обичам и който се хване, да ги завърши, а не само да викаме: "Аху, иху, дай". Като бях кмет, се нагърбвах, благодаря на хората, които помогнаха, но сега кой съм? Знам какво ми костваше и сега да направя този Джулай на Камен бряг. Затова не вярвам нито на идеите във Фейсбук, нито на приказки, на "лайкове" и ентусиазми. Няма аз да съм магарето, което ще прави отново паметник.

- За прословутата кола с подписите знаем, но какво става с рок музея?

- Експонатите са при един мой приятел - Милен Станчев в Русе, в хотел "Фамилия". Идват хора не само от България, но и от Румъния, Украйна, Русия и другаде да го гледат. Между другото един от експонатите е един албум на Джон Лоутън от 2014 г., който ми го е посветил с: "На моя брат". Така че имам сестра, но и по-голям брат... имах, за жалост.

- Мислели ли сте в Каварна да се отдели място за музея?

- Когато дойде някой нормален кмет - може. Все пак трябва да може с управлението да се говори, да се случват нещата, а не като сегашното и предишното.

- Остава, значи, пак да станете кмет...

- Не ме подкокоросвайте!