Дизайнерката Ина Асса: Десислава Радева подари брошката ми на Елизабет ІІ

Устойчивата мода е популярна след карантината 

КОЯ Е ТЯ:

Ина Асса е български дизайнер. Родена е в София. Дъщеря е на художника живописец Греди Асса. Завършва Първа английска гимназия. Заминава за Париж, където учи в един от най-реномираните университети за мода ESMOD International. След завършването работи за модните гиганти "Пако Рабан", "Живанши", "Ели Сааб" и др. От 8 години е главен дизайнер на Българската национална телевизия. Паралелно с това работи за "Кредо" и създава собствена линия "Мадмоазел Кредо от Ина Асса". Носител на наградата "Златна игла" за "Дизайнер на годината" 2020 г. на Академията за мода. Омъжена е, а наскоро стана майка на момче.

Виктория СТОЯНОВА

- Станахте "Дизайнер на годината" на "Златна игла 2020", но пък годината беше трудна за целия свят. Как се промени модата по време и след пандемията? И как се промени вашата визия за нея?

- През 2020 г. Академията за мода открои моите търсения в модния дизайн. Благодаря за доверието и не мога да скрия, че съм радостна от признанието. Всеки дизайнер се надява да бъде забелязано посланието му в модата. Наградите вдъхват увереност. Модният бранш, както всяка друга творческа сфера, е движен от амбиции и мечти. Трендовете за 2021 г. са неизменно свързани с ковид пандемията, когато много хора останаха вкъщи. Съответно в духа на времето са правите сака, лежерното, спортно и удобно облекло. Бих искала да обърна вниманието към устойчивата мода, която придоби сериозна популярност след карантината. Тя е дългосрочна тенденция, наложителна от факта, че в момента модната индустрия е втората най-замърсяваща в световен мащаб. Свидетели сме на глобално затопляне и глобални промени в климата, предизвикани от човешката дейност. Световните лидери са принудени да налагат планове за ограничаване на замърсяването, за да се гарантира бъдещето на Земята и нашите поколения. Изключително важно е всички да сме ангажирани в тази инициатива, защото, както казва бившият президент на Уругвай Хосе Мухика: "Всички сме в една лодка". За въздуха и водата няма национални граници, а животът на всички нас зависи от тях.

- Вдъхнови ли ви социалната изолация и как?

- Винаги съм се стремяла да работя със съзнанието, че е много важно дизайнът, който правя, освен да е безупречен, да бъде съобразен и с моите схващания за устойчивост. Копринените шаловe на моя бранд Ina Assa са с оптимизиран производствен процес, което означава, че от копринените буби до тъкането и производството на крайния продукт се извършват в една фабрика в Европа по максимално щадящи технологии за околната среда. Социалната изолация пробуди равносметката за нещата, които бих искала да постигна, и начина, по който да го направя. Търсенето на красивото и естественото се събуди, както и куражът да започна моята собствена марка.

- Къде търсите и намирате вдъхновение?

- Вдъхновението идва най-често след забележително пътуване, някоя интересна изложба или прочетена книга. То дебне от всеки ъгъл. Никога не ми се е налагало да го търся целенасочено. Винаги съм "нащрек за детайли" и цветни палитри.

- Какво е най-важното за хубавата и стилна дреха?

- Кройката и материята. Моята баба Надя беше тази, която, още когато бях на 5 години, ми обясни, че материите са особено важни за това как изглежда една дреха. Спомням си я в един летен тоалет, който много ме беше впечатлил. Тя беше облечена в комбинацията от цветовете на френското знаме - червени кожени обувки, плисирана копринена тъмносиня пола с малки бели точки, бяла семпла копринена блуза и тъмносиньо ленено сако. Беше съвършена. За мен предимството на естествените материи е, че дишат, падат тежко или носят онази ефирност, която при запарващите полиестери липсва.

- Живеете и творите в Париж 11 години. Работите за големи френски модни къщи, но защо решавате да се върнете в България?

- Върнах се изненадващо и за самата мен в края на 2011-а. Върна ме любовта, решението да не пренебрегвам личния си живот заради преследването на професионални цели и предизвикателството да се отделя от обиграния екип на световната марка и да направя нещо свое в България.

- Къде е по-трудно - тук или в чужбина?

- В чужбина най-трудно е да се докажеш като дизайнер, при положение че има постоянно състезание между всички студенти, завършващи най-известните модни училища в Париж. Конкуренцията е огромна. Името на училището за много модни къщи е от особено голямо значение. Стажовете, които си успял да направиш, докато си бил студент, са още една визитка, за да бъдеш взет на работа. Как ще успееш да се впишеш в екипа и дали ще станеш незаменим, за да бъдеш нает за постоянно на работа, е може би най-трудната задача. От друга страна, има огромно текучество в големите модни къщи и главните дизайнери при невисоки резултати в продажбите се сменят на всеки 4 години. Екипите съответно също. В чужбина динамиката е определяща. Има равен старт. Дългите часове работа и мотивацията, че работиш за огромна модна къща, е най-голямата награда. Тези години ме научиха на невероятна дисциплина. С огромна носталгия си спомням за колегите, колекциите, всички рисунки и ревюта, безсънните нощи преди дефилетата и огромната радост след тях. В България нещата стоят по друг начин. Тук се опитвам да се докажа като Ина Асса. Името на баща ми - Греди Асса, винаги е било трамплин, но и задължаващо. Смятам, че той, макар и да не го казва, по някакъв начин се гордее с мен.

- Последният ви проект е копринени шалове с щампи от картини на баща ви. Как прие той крайния резултат?

- Баща ми е бил и ще бъде винаги моя опора. Идеята за копринени шалове с негови картини веднага го спечели. Надявам се марката ми да е посланик на модерното изкуство в модата. Смятам, че той вярва напълно в успеха на моето начинание. Мечтая за дълги ефирни копринени рокли с негови картини, съчетани с бели гуменки със същата щампа като на роклята. Имам толкова много идеи и се надявам, че поне една част от тях ще успея да реализирам.

- Какво е най-трудно за постигане в света на модата?

- Хората да научат името ти и да го свързват с конкретен стил. Чудесен пример е Шанел. Веднага се сещам за костюм от туид, камелия върху черна панделка, огромни метални бижута и вериги и комбинацията от черно и бяло. Бих искала моето име и марката ми да бъдат свързвани с рафиниран стил и безупречна репутация.

- Вие сте "виновникът" кралица Елизабет II да получи брошка с българска шевица, подарена от президента Радев и съпругата му. Как стана така, че вие я направихте, по поръчка ли трябваше да бъде и как преценихте какъв да бъде дизайнът?

- Бях направила такава брошка за госпожа Радева с мисълта тя да е отличителен знак за нейния стил. Нейна е обаче идеята тя да бъде подарена на британската кралица Елизабет II. Г-жа Радева искаше това да е бижу, което да е българско и да съчетава в себе си традиция и класика. Брошката е изработена от сребро и квадратни камъни "Сваровски". Исках да създам бижу, което да е модерно и по някакъв начин българско. Идеята ми се изясни спонтанно, след като видях покривка за маса с фигура, наподобяваща човек. Повечето бродирани покривки в България са с повтарящи се елементи по ръба. За мен това беше изображение на хоро - общност и подходящ символ за подобен подарък.

- Колко важен е стилът в днешно време и вярно ли е, че все още посрещат по дрехите?

- Дрехите са част от интелектуалната нагласа на индивида. Така че дрехите и умът не са в опозиция, а в зависимост - умът предопределя дрехите, а не социалният статус. Винаги има начин човек да е добре облечен и без разхищения.

- Какво е да продължавате да творите с невръстно дете на ръце?

- Моят син е носител на нова енергия и мотивация да творя. Времето с малко дете никога не стига. Опитвам се да съм много организирана и да отделям необходимото за най-важния член на семейството - Александър.