Художникът Васил Горанов: Три месеца безспирно рисувах светите Седмочисленици

Патриарх Неофит публикува моята картина на 24 май 

КОЙ Е ТОЙ

Васил Горанов е един от най-изявените и талантливи съвременни наши художници. За него акад. Георги Марков казва, че "е едно щастливо изключение, защото има дарбата да почувства Историята и да пресъздаде талантливо нейните ключови събития и прославени герои, добавяйки към сътвореното с буквите и майсторските изяви на четката". По време на пандемията Горанов дарява внушителна своя картина на свети Седмочисленици на новопостроената света обител "Св. св. равноапостоли Константин и Елена" в село Гара Елин Пелин, която чества храмов празник в петък (21 май).

- Как се роди идеята да дарите картина на храма в Гара Елин Пелин, г-н Горанов?

- От години насам в света като че ли универсалните ориентири като добро и зло започнаха да се размиват. Намираме се на кръстопът в глобален мащаб и трябва да открием правилната посока за възходящо развитие на всички нас. Човекът е дезориентиран, вървим безцелно, без да знаем накъде. Необходимо е да си извадим поуките от историята. Когато в края на Римската империя светът е бил също така дезориентиран с разпадаща се ценностна система както в момента, то тогава идва християнството. То е основоположник на една ценностна система, която определя и до ден днешен посоката в живота на милиони хора. Следващият момент, когато човечеството е било отново на ръба да загуби своите ценности и е дезориентирано, е в края на Средновековието след чумата, която погубва много животи. Тогава се появява човеколюбивото изкуство, наречено Ренесанс. Визирам големите авторитети като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел. Те рисуват Божия образ като човешки. Идеята на Ренесанса е, че ние сме създадени по Божий образ и подобие, носейки божествена частица, и следователно имаме правото да се гордеем, че сме центърът на Вселената като висша форма на живот в нея. Това е идеята на Ренесанса - за свободния човек и негов дух, създаден от Господ по негов образ и подобие.

Малко по-късно, в XXI век, ние се намираме отново на един кръстопът. На прага сме сякаш на нов свят, на преструктуриране на цялата система. Както великите хора от края на Римската империя и от времето на Ренесанса. Най-нормалното нещо, което би могъл да ни даде един нов фундамент, е да усъвършенстваме всичко онова, оставено ни от нашите предци. Това е причината да започна да рисувам точно такъв тип персонажи в моите картини.

Конкретно за картината на свети Седмочисленици идеята се роди заедно с един от хората, който преди време реши да построи тази църква, мой приятел. Аз обещах, че когато храмът бъде завършен, ще нарисувам нещо за него. Когато той вече беше почти готов през 2020 г. по време на пандемията, се уговорихме точно тогава да я нарисувам. Така и се случи. За да ни напомня и ориентира във вечния въпрос, касаещ нас, хората - откъде идваме, кои сме и накъде отиваме. Крайно време е да си сверим часовниците, да извлечем поуките от историята, за да намерим себе си в бъдеще. Това е накратко моята концепция за посланията, които бих искал картините ми да носят.

- Колко време ви отне създаването на такъв шедьовър?

- Времето в случая е без значение. Важен е крайният резултат. Когато картината е нарисувана искрено от твореца и докосва зрителя с емоцията си, тогава времето наистина е без значение. Чисто статистически е 2-3 месеца всеки ден рисуване. Картината е голяма, на дължина е повече от два метра. Тя изобразява светите Седмочисленици, създатели на кирилицата, която и до ден днешен се ползва от много народи, та чак до Монголия.

- Какво е усещането, когато вашето творение влезе в своя дом - Божия храм в село Гара Елин Пелин?

- Респект и страхопочитание към християнството като религия, определяща ценностната система на хората. Стана ми изключително приятно, когато видях, че патриархът е публикувал за 24 май 2020 г. точно тази картина, която бях нарисувал за храма в Гара Елин Пелин.

Иначе ние сме обикновени участници в тази магия, наречена живот, и в него всеки има своята роля. А моята и на много други творци е такава - да се нагърбим с тежестта на времето и да изнесем този товар от нашите предци. Защото, ако времето е предопределено от онези, живели преди нас, то бъдещето на нашите деца зависи от нас самите. И отговорността за случващото се в момента е изцяло наша. А на хората от Възраждането в България е било далеч по-трудно да пренесат същия този товар по време на Османската империя, рискувайки живота си и този на близките си. Ние просто трябва да продължим и да запазим онова, което са ни завещали те.

- В този контекст именно храмът в Гара Елин Пелин е един събирателен образ на християнството - изграден със задружни усилия на местните хора, дарители, свещеник Серафим Мишев, кмета на Гара Елин Пелин Вяра Вучкова, кмета на община Елин Пелин Ивайло Симеонов и подпомогнат от светеца от Байлово дядо Добри, който помага с близо 20 000 лв. изграждането му. А сега и вие с творбата си давате своята лепта.

- Да, така е. Но не бих казал, че имам основен или голям принос. Просто направих онова, от което мисля, че съвременният човек им нужда.

- Но давате светъл пример.

- Наистина имаме нужда от ориентири. Неслучайно рисувам исторически картини, за да имаме здрав фундамент, върху който да стъпим, за да можем да изградим нашия нов свят. Необходима ценностна система. Все още не е измислена нова, която да замени успешно старата. Посоката е само една в повечето хора от моето поколение - да бъдем истински достойни хора, да отстояваме принципите си, да мислим повече за другите хора, да продължим делото и каузата за съществуването на човешкия род. За да могат нашите деца след време да се чувстват спокойни в света, в който живеят. Както ние сега сме спокойни, базирайки се на товара, който са изнесли навремето нашите предци. Нека съхраним християнската ценностна система за бъдещето.