Майката на Мария Бакалова още не може да приеме, че дъщеря й е звезда

Румяна Бакалова, майката на Мария Бакалова, сподели в интервю за Нова тв, направено дни преди церемонията за наградите "Оскар", че още не може да приеме, че дъщеря й е световноизвестна. 

Ето какво каза майката на Бакалова:

Кога беше моментът, в който разбрахте, че вашата дъщеря е световноизвестна звезда?

- Още не мога да приема, че е така. Много хора ми пишат, много жени ми пишат от Америка и ми разказват как хората там я обичат. И се доверявам, че действително е така. И все пак тези номинации не могат да бъдат случайни.

Вие казвате – хората в Америка я обичат. Но защо в България има все още толкова много хора, които не я харесват?

- Не знам дали са толкова много хората, но явно, че има някои. В себе си си мисля, че го правят по някакъв начин нарочно. И те си дават сметка, че това е голямо, което се е случило в крайна сметка. Някой ще каже „Ами, да. Завист”. Защо завист?. Ами, може би е точно завист. Не знам. Не искам да ги категоризирам нещата, да ги казвам така в прав текст, но...

Няма как да не ви попитам и за мнението ви по повод изказването на проф. Иван Добчев.

- Не съм очарована от изказването му. Не ми е ясно защо го е направил по този начин. При положение, че той 2-3 седмици преди това беше дал интервю, където беше толкова доволен от Мария, от постиженията й. Толкова добре се изказа за нея. А тя в интерес на истина беше й първа в списъка в целия НАТФИЗ като най-добър студент. Не като студент, а като кандидат студент.

А тя как всъщност реагира на тези изказвания?

- Не й беше приятно, но по някакъв начин и очакваше. Дори когато прочете интервюто, в което се изказваше много добре за нея, беше учудена. Казваше: „Аз мислех, че на професора няма да му хареса филма или нещо лошо ще каже”. И после се учуди, като след две-три седмици, беше това грозно изказване от негова страна за тези слагания. Но не му отдаде голямо значение. Тя точно тогава си имаше и толкова много работа и ангажименти. И по някакъв начин той не е фактор в живота й вече. Но както и да е – жив и здрав!