От първо лице със Сунай Ремзи: 3 пъти срещнах генерала, който опита да свали Ердоган

Вели Кючюк ме критикува, че в турски затвор поставих пиеса за Априлското въстание

Името ми е Сунай Ремзи и съм на 42 години. През 2003 г. спечелих първа награда на Балканска фондация "Делта" за най-перспективна млада личност. През 2005 г. спечелих първа награда отново на Балканска фондация "Делта" за най-добър млад политик. На 26 март 2007 г. след неприятен инцидент в моя град Силистра, довел до смъртен случай, бях осъден на 20 години лишаване от свобода. На 4 февруари 2021 г. бях освободен от затвора Белене условно предсрочно с остатък на присъдата ми 2 години, 8 месеца и 12 дни. След като изядох много шамари и удари под кръста, от уроците, които ми поднесе животът, се изградих като мотиватор и иноватор. Именно тези мои познания и опит бих искал да споделя на страниците на "България Днес", разказвайки моите истории от един необикновен живот. Живот като на кино...

През нощта на 15 срещу 16 юни 2016 г. в Турция се проведе неуспешен опит за държавен преврат. Беше бомбардиран президентският дворец, атакуван беше турският парламент, имаше тежки сблъсъци между армията и полицейските части, превзети бяха няколко телевизии и болници. Брат се изправяше срещу брата. В крайна сметка превратът не успя.

Метежът беше свързван основно с две имена - на проповедника и бивш наставник на Ердоган Фетхулла Гюлен и генерал Вели Кючюк. Днес ще ви разказа за трите си срещи с него в турския затвор "Картал".

Един ден в края на 2007 г. най-големият директор на затвора - Али бей, ме извика спешно при него с още четирима затворници чужденци - двама иракчани, един китаец и един сириец. Каза ни, че без много шум трябва да ремонтираме килиите Sol b2 и Sol b4 за ВИП персони, които през януари ще бъдат изпратени в затвора "Картал". Сложиха ме за отговорник на групата, защото само аз знаех турски и английски, от строителство нищо не разбирах. Сутрин излизахме, вечер се прибирахме. И на никой нито дума. На 28 декември 2007 г. издадохме обекта. Началникът беше доволен. Даде ни награди - право на допълнителна външна лавка.

На 26 януари 2008 г. по турските телевизионни канали съобщиха, че лидерите на организацията "Дълбоката държава", които стоят в дъното на опита за преврат срещу Ердоган, са задържани. На следващия ден отивах към стационара и по пътя си се сблъсках с група възрастни мъже. Исках да мина пред тях, но надзирателят ме помоли да изчакам да минат първо те. Един от затворниците, възрастен мъж с очила, кафяв балтон и кепе, нисък, с мустаци, на висок тон ми каза на турски: "Младежо, Аллах да те спаси!", докато надзирателят му обясняваше, че съм отговорник на затворниците чужденци. Старецът кимаше одобрително с глава.

След като минах през стационара, отидох на лавката и там от надзирателя разбрах, че възрастният мъж, с когото си бях разменил реплики, е самият генерал Вели Кючюк. Прибрах се в килията и казвам на момчетата: "Тук са ония от "Дълбоката държава". И един мой колега, Исмаил Бекташ, ми разказа за тях.

Генерал Вели Кючюк основал и бил ръководител на тайните военни служби JITEM. Изключителен професионалист. Използвайки безспорния си авторитет както във военните среди, така и сред известните светски личности и фактори в Турция, той става архитект на организацията "Ергенеком", която подбужда към въоръжена борба срещу законно избраното турско правителство. Вели Кючюк и неговите сподвижници са в основата на организацията "Дълбоката държава". С многото терористични акции предизвикват стрес и нестабилност в Турция. Именно с тази противоречива личност имах случайни три срещи в затвора "Картал".

Първата ми среща с генерала беше, докато помагах на надзирателя, отговарящ за библиотеката и книгораздаването. Напълнихме количката с книги и по предварителен списък ги раздавахме килия по килия в сектор "В". Дойде ред на килиите, които по-рано бяхме ремонтирали. Показа се само ген. Вели Кючюк. Подадох му три книги. Първата беше "Дълбоката държава" с автор Орхан Памук, втората - "Последен сигнал" на известния в близкото минало германски вратар Тони Шумахер, който през последните години се състезаваше за"Фенербахче", а третата - нещо от Елиф Шафак. Генералът се заговори с надзирателя за политика и се обърна към мен на същата тема. Аз му обясних, че отскоро, но пък с голям интерес следя и изучавам турската политика и религия. И развих моята теория кои са пречките към тогавашна дата - 2009 г., за влизането на Турция в Европейския съюз. Казах му също, че харесвам Тайип Ердоган и че не с оръжие и кръв се бориш срещу властта, а това става по демократичен начин чрез избори. Това естествено не се хареса на генерала и разговорът приключи.

Втората ми среща с Вели Кючюк беше, след като приключи представлението, на което бях сценарист и режисьор. Представих пред ръководството на затвора и колегите, лишени от свобода, театралната постановка "Георги Бенковски и Априлското въстание". Генерал Кючюк беше в публиката и уж ме поздрави, но направо ми се скара - каква наглост било да поставям такава постановка в Турция! Отговорих му, че съм преди всичко българин от турски произход, представих една много малка част от славната българска история и тя се хареса на публиката. С голямо уважение се отнасям и към османската история, която той би трябвало добре да познава и ще е хубаво да направи всичко необходимо, за да видим такава историческа постановка. Той измърмори нещо и си тръгна.

Последната ни среща с генерал Вели Кючюк беше на портала. Тогава ме превеждаха в друг затвор - "Малтепе Л - 3". С генерал Кючюк си разменихме светкавични реплики. Той ми каза, че съм смел и образован мъж и дано да получа по-малка присъда в България. Отговорих му, че турската история ще го запомни, но не знам дали с добро или лошо. Пожелах му да не получава доживотна присъда без замяна. Него го взе специален конвой и никой тогава не знаеше къде ще бъде преместен.

Не знам дали генерал Вели Кючюк е участвал пряко или косвено в организирането на неуспешния преврат, или някой друг от неговото обкръжение, не знам дали е жив. Бях чул, че е получил голяма присъда, която е невъзможно да се изтърпи в един съзнателен живот.

Урокът, който ми остана от срещите ми с него, беше, че силата е в парите, парите са сила. Но какво става, като загубиш и двете?! Затова живей по-бавно, за да ти е сладък и спокоен животът!

Очаквайте следващата седмица разказ за срещата ми с килъра от Давидово - Салят Алиосман.