Примата на старата градска песен Мария Петрова: Танцувала съм с Тодор Живков

Искаше да ми даде апартамент,но отказах,сега съвсем ни забравиха

Коя е тя

80-годишната Мария Петрова е една от най-известните изпълнителки на стари градски песни. Има издадени седем албума, записала е над 90 песни, 20 от които нейни авторски. Правила е концерти по света и у нас на над 10 езика. Определена е от феновете за прима на градските песни. Има редици награди и медали, но най-много се радва на вниманието на публиката.

- Г-жо Петрова, вие сте от първите носители на приза "Златен кестен" за стара градска песен. Смятате ли, че и на вас ще дадат пенсия по заслуги към държавата?

- Надявам се, разбира се, не само аз, но и хората от моето поколение, които малко останахме. Аз спечелих "Златен кестен" с песента "Пред камината", която стана голям хит преди години. Имам и първа категория от Министерството на културата от комисия, оглавена от проф. Манол Тодоров. Тогава имаше и такива категории. Иначе съм била и педагог, учих децата, преди да започна да пея стари градски песни.

- Каква е вашата позиция за допълнителните парични средства, които отпуска министерството на ваши колеги. Както обикновено, има и недоволни, вие сред тях ли сте?

- Мисля, че е хубаво това, което се прави за хората, получили статуетката "Златен Орфей". Това беше международен фестивал и заслужават внимание колегите. Но смятам, че можеше наградите за печелилите статуетката да бъдат еднократни, разбира се, по-големи суми, да се раздадат на голямо тържество, ето сега 50 години се навършват от фестивала. Да получават награда няколко години, сигурно сме единствените в света, които ще направят това. И пак не ме разбирайте погрешно. Наистина от този фестивал излязоха много изпълнители, но пък колко художници, скулптори, народни изпълнители и други заслужават същото? Много. Ето една Верка Сидерова, кой помисли за тази над 90-годишна жена? Добре, че поне за Маргарет Николова се сетиха.

- Смятате ли, че ще се сетят и за вас?

- Надявам се. Ние, изпълнителите на стари градски песни, не останахме много, няма да им натежим на бюджета. Нашият фестивал "Златен кестен" сега го има по градове и села и аз продължавам да се явявам въпреки моите 80 години. И сме още желани и харесвани. Добре, че е интернет, където и младите хора могат да чуят великолепните ни песни. Ето, аз съм имала над 30 000 тегления на песен, та това не е малко.

- Пели сте с майката на политика Веселин Марешки, дори приятелки сте, нали?

- Така е, и тя заслужава награда, както и аз. Нищо, че нейният син й помага и тя едва ли е опряла до държавна помощ. Ами половинката от сестри Аджови, за тях кой ще се сети? Не е за подценяване нашият жанр. Той е с най-голям сантимент, както казва Волтер: "Всеки жанр е добър освен скучният". А скука няма в нашите песни. И никак не са лесни за изпълняване, да ви кажа. Ето от естрадата единствено най-добре е пял стара градска песен Георги Христов. Неговата "Ружи, ружи" е великолепно изпълнена. Що се отнася до стиховете, трябва да има драматургия в тях, това е, което аз търся за репертоара си. И авторските песни, които правя, са именно в духа на старата градска песен, имат стойност, а не просто игра на думи. Иначе не бих си позволила да ги запиша. Ето една любима песен на младото поколение, класика в жанра, имам над 300 000 слушания в нета, и то явно от млади хора, защото моето поколение едва ли ще влезе в ютуб. Ето и моят мениджър Евгени Боянов, и той е толкова млад, неговият кръг от хора, всички харесват моите песни. И някак си не е честно да ни забравят. Не бива. Деликатен е въпросът с тези пари за всички. Защото ще бъдат наскърбени много хора на изкуството, а те са най-раними. Един такъв човек, ако го мотивираш, ще направи чудеса, но ако му причиниш болка, като не го забелязваш, той просто губи всякакво желание да се изявява.

- Наричат ви примата на старата градска песен. Имаме си и Лили Иванова, която също е прима, но на естрадата. На еднаква възраст сте с нея. Колко е тежка короната на прима?

- Тежка е, разбира се. Продължаваме да пеем и двете, да. Но Лили е явление. Само можем да се възхищаваме на нейната упоритост. Доколко съм прима аз, не знам. Но имах шанса да попадна на невероятните си продуценти - Мария и Митко Димитрови от "Пайнер", с които съм вече повече от 20 години. Освен това аз като че ли имам късмета да пея винаги пред интересни и много специални хора. Тодор Живков беше един от тях.

- Той е танцувал с вас, нали така?

- Да. Мисля, че ме оценяваше по достойнство. Но аз му отказах да ми даде апартамент и не съжалявам за това. Моята мисъл винаги е била да се държа на положение, с достойнство и никога не съм искала да се облагодетелствам от това, че съм близо до хора с възможности. Живков много харесваше моите народни песни. Беше най впечатлен от "Тодоро ле, казанлъшка ябълко" и винаги искаше да му я пея, като идваше в Ловеч.

- И със Симеон Сакскобургготски сте близки, нали?

- Така е. След моя албум "Пред камината" ние с моя акордеонист Нааби Али го изпратихме на Негово величество заедно с плакат до Испания. Не очаквах отговор от царя, но пристигна, собственоръчно беше написал, че ми благодари. Оттогава си кореспондираме и поздравяваме със Симеон Сакскобургготски. Уважавам го и го ценя страшно много. Пяла съм и на негов митинг, когато си дойде в България.

- А на Бойко Борисов пяла ли сте?

- Да, и на него. А на концертите ми специален гост винаги е митрополит Гавраил, той е мой много голям почитател.

- Ако ви поканят, ще пеете ли за ГЕРБ?

- Разбира се, за нас, певците, това е работа, няма значение. През годините, както казах, пях за Сакскобургготски, пяла съм и за Евгени Михайлов от СДС, после за Емел Етем от ДПС пях турска песен, на концерта за НДСВ бяхме заедно с Борето Гуджунов, Бог да го прости, както и за БСП. Корнелия Нинова искаше да откривам и закривам концерта на партията. Аз между другото, ходя на всички фестивали - и като жури, и като изпълнител. На последния, много впечатлителен концерт - в "Арена Армеец", излязох благотворително с много колеги - Ваня Костова, Софи Маринова, млади изпълнители. Беше великолепно. След това обаче дойде пандемията.

- Страх ли ви е от вируса?

- Разбира се, че ме е страх. Аз не излизам или ако го правя, то е на 2 месеца веднъж до магазина, като спазвам всички мерки.

- А бихте ли се ваксинирали?

- Не, не бих. Може и да не е правилно, но не бих. За моите 80 години нямам болести, здрава съм, само едни шипове на врата имам, но не пия никакви лекарства. Само леко зрението ми беше зле, но пък съм облагодетелствана с това, че така не си виждам бръчките в огледалото. И затова не страдам, че остарявам. Банално е, но годините не ме плашат изобщо, както и самотата.