Мис България 2017 Вероника Стефанова: Лекуват анорексици сред болни от шизофрения

Публикувана: 12.10.2020, 11:20 3189 Автор: Алексей Гилтяй

Условията са ужасни, момичета се стопяват до 20 килограма

Коя е тя
Вероника Стефанова печели конкурса "Мис България" през 2017 г. и представя страната на "Мис Свят". Като тийнейджър тя страда от анорексия и се възстановява в продължение на година и половина. Оттогава се посвещава на каузата да помага на момичета, които са развили коварната болест. Преди дни стана ясно, че в новата стратегия за психичното здраве се предвижда разработването на програми за хранителните разстройства като анорексия и булимия, както и създаването на специална клиника за лечението им. По този повод Вероника говори за проблемите на болестта, която все още е непозната и подценявана от мнозина.

- Вероника, стъпка напред в борбата с анорексията ли е предвидената нова стратегия за борба с психичното здраве?
- Когато участвах на "Мис Свят", моята кауза бе именно борбата с анорексията и идеята да се създаде център за психично здраве за момичета, които страдат от тази болест. Затова съм много щастлива от факта, че започват да се вземат мерки. В момента момичета се лекуват в общите психиатрии. Но случаите на болни напоследък нарастват. Всяка седмица за помощ ме търсят две-три момичета, докато доскоро толкова ми се обаждаха за два месеца. Досега за тази болест не се говореше изобщо, дори в по-малките градове не знаят за съществуването й.
- Има ли статистика за болните от анорексия?
- Не. Единствено може да се направи статистика за момичетата, които се лекуват в болници. Но броят е много по-голям, защото много родители не са съгласни децата им да попадат на места с толкова тежки условия. Това е причинта при много от тях болестта да се развива до степен смъртност. Много често казвам на родителите, че човек в такова състояние е опасен за себе си и не може да взима адекватни решения. Затова решенията трябва да се взимат от техните близки.
- Какво представлява болестта и кога започва да се заражда?
- Болестта е на психична основа, това е важно да се знае. Много хора си мислят, че при анорексията просто спираш да се храниш. И какво толкова: не може ли да почне да яде и да се оправи. Спирането на храната е симптом. Както има хора, които при депресия започват много да се хранят, така има и такива, които спират. Когато в пубертета момичетата станат на 14-15 години, те започват да се оглеждат във външния си вид. И когато живеят в семейство, в което не споделят достатъчно, когато не им се обръща нужното внимание, те се затварят в себе си. Има и други поводи, когато например е починал родител, много деца изпадат в депресия и по този начин се отключва тази болест.
- Манията за отслабване една от причините ли е?
- Ако анорексията беше заради мания за отслабване, това означава, че всеки втори, който започва диета, щеше да е анорексик. Но и това оказва влияние. Те гледат снимки на популярни модели, но много от тях не знаят, че зад тези фотосесии има екип от специалисти. Много момичета приемат, че това е реален образ, и се стремят към тази визия, което допълнително влошава състоянието им. Има и момичета, които мислят, че отслабвайки, намират щастие. Някои го правят, за да привличат вниманието на близките си. В такова състояние те започват да получават повече внимание. Всеки ги пита: добре ли си, имаш ли нужда от нещо.
- Ти самата си страдала от анорексия. Как се стигна дотам?
- По това време танцувах балет, правех първите си стъпки на модния подиум. Получи се пренатоварване, бях като програмирана в ежедневието, нямах време за приятели. В един момент започнах да изпадам в леки депресии и вътрешно си наложих, че не трябва да ям. Постепенно започнах да свалям килограми. В един момент центърът на глада в мозъка заспива и можеш да издържиш много дни, без да се храниш. Именно така попадаш в капана на болестта. Имало е дни, в които съм била само на вода, но съм тичала 16 км на пътеката. Получаваш някаква невероятна сила, но в един момент организмът казва: до тук. Една сутрин се събудих и тръгнах към банята, но припаднах. Тогава брат ми, който е лекар, обърна внимание на симптомите и каза, че най-вероятно става въпрос за анорексия. Когато си преминал през това нещо, е много по-лесно да достигнеш до човек със същото заболяване. Знам всяко едно тяхно следващо действие, всяка една тяхна мисъл. Причините за развиване на анорексията са различни, но начинът на протичане на болестта е един и същ. В огледалото се виждаме пълни, а всъщност сме много слаби. Това е като да чуваш гласове. Много е трудно да осъзнаеш, че си болен. В този момент близките трябва да помогнат. Прекарах два месеца в болница, възстанових се напълно за година и половина.
- Доколко булимията е свързана с анорексията?
- Почти всяка анорексичка преминава към булимия. През моята кампания са минали над 70 момичета, при всички това се е случило. Когато организмът започне да се възстановява от анорексията, центърът на глада се събужда. И той иска да си навакса периода, в който не е приемал храна. Тогава имаш неконтролируем глад и това всъщност е булимията. Стига се до невероятни преяждания, до повръщане от прекомерно количество храна. В момента, когато това се овладее, можеш да кажеш, че си здрав.
- Как се лекуват болните?
- Първото нещо е човекът да се изолира. Не трябва да бъде в обичайната среда. Дори в болницата успявах да си скрия филията хляб в ръкава или бисквитите за закуска. Трябва изключително строг контрол и приемане на лекарства, които могат да бъдат проследени само в болница. Прави се и съпътстваща психотерапия. При някои случаи захранването е със системи, защото организмът отхвърля храната. Случвало ми се е да повръщам дори от солети. Тогава започват да те захранват като бебе. Когато вече можех да изяждам няколко резенчета домат, без да повръщам, всички бяхме щастливи. Лечението е много трудно.
- Какви са условията в българските болници?
- Момичетата до 18 г. имат късмет. В София те се лекуват в Детска психиатрия в Александровска болница, там условията са много добри. Но пълнолетните попадат в големите психиатрии заедно с хора, които имат шизофрения например. Първите седмици в общите помещения са много тежки. Не говорим за лукс. Говорим за една стая с шест жени. С различни психични разстройства на по 60 години, на по 40. И заедно с тях едно 18-годишно момиче, което се плаши от тях. Много родители отказват да оставят децата си в такива болници, условията наистина са мизерни. Имаме много добри лекари, тези хора заслужават по-добри условия за работа.
- Често ли се стига до фатален край?
- Да. Това е психичната болест с най-висока смъртност. Има родители, които ми се обаждат, когато децата са станали 20-25 кг. Тогава дори лекарите се притесняват да ги приемат. Рисковата група е между 12 и 20 години, в тази възраст момичетата боледуват най-често. Но сме имали и дете на 7 години. Неговите родители са маниаци на тема здравословно хранене и постоянно обяснявали как храната е вредна, как това е нещо лошо. Детето беше получило уплах от храната. Много е страшно да видиш такова малко момиченце с анорексия само защото родителите имат собствени проблеми. Има и по-улегнали жени. Някои развиват следродилна депресия, разделят се например с бащата на детето, и отключват болестта. Има дори и мъже, които се разболяват.
- Кога трябва да се вземат мерки?
- Когато родителите започнат да виждат промяна в поведението на децата. Често те трудно приемат, че детето им е болно. Важното е в тези моменти да не се мисли емоционално, а рационално. Да се взимат мерки навреме, да се обърнат към специалисти. Прекаленото закъснение може да е фатално. Момичетата много рядко си отиват просто от това, че не се хранят. На тях не им издържат органите, сърцето. Организмът първо стопява мазнините, после и мускулите. Тогава се увреждат и органите.