Готвачът на Тодор Живков - Бай Данчо: Людмила не беше отровена,пръв щях да знам

Живков не подаряваше апартаменти, плащахме ги

Кой е той

Йордан Стоичков - познат най-вече като Бай Данчо, е прочут готвач, лично избран от Тодор Живков и работил за него дълги години. Роден е на 12 октомври 1948 г. в село Скрино, Кюстендилско. Напуска "сладката" служба през 1989 г. по собствено желание, тъй като умората му дошла в повече. Преди това е обиколил цяла България като придружаващ персонал на Тодор Живков. И до днес Бай Данчо продължава да работи, въпреки че е пенсионер.

- Бай Данчо, пенсионер си, но продължаваш да работиш. Малка ли ти е пенсията?
- Правя го, защото обичам професията. Пенсията ми е над 600 лева, но не мога да не работя. Сега съм в бизнес център и готвя там на служителите. Е, може да се каже, че хората работят повече онлайн, защото с тази пандемия липсва стълпотворението.
- Напоследък са много предаванията по телевизията за готвене, харесваш ли ги?
- Не всички гледам. Прави ми недобро впечатление, че избягват типично българските рецепти, както и споменават с лошо "Балкантурист". Не бива така, каквото и да е, трябва да се стъпи на някаква основа. Ето шопската салата е измислена от "Балкантурист", не може да градиш, ако отричаш всичко направено добро преди теб. Иначе имам хубави отношения с шеф Иван Манчев, участвал съм в негови предавания.
- 20 години си изкарал в кухнята на Тато. Как попадна там?
- Уволних се от казармата и работих на Копитото. Там се запознах с колега, който ме заведе в кухнята на УБО. Бях 21-годишен. После вече разчитах само на себе си, на 31 години станах готвач на Живков. Бях ангажиран с него постоянно. През седмицата бях в Банкя, уикенда по ловните пътеки, моите деца пораснаха без мен, жена ми сама ги отгледа.
- Каква беше първата ви среща с бившия Първи?
- На една закуска се видяхме. Той ме пита: "Тебе кой те е учил да правиш качамак?", казвам: "Бай Христо". А той вика: "А, бай Христо, аз съм го учил", и се засмя.
- Давал ли ти е и на теб апартамент като на доста популярни личности?
- Той ни събираше всяка събота и ни питаше: "Ти колко деца имаш? Къде живееш?". И така разбра, че живея в стая с две деца. След седмица ме извика и ми даде по-голям апартамент. За него бях привикан като свидетел по дело номер 1. Искам дебело да подчертая, че Живков даваше апартаменти, но не ги подаряваше. Хората решаваха дали ще си ги купят, дали ще плащат наеми. Аз през времето, докато работих за него, не видях да е подарявал апартаменти.
- Вярно ли е, че Живков не е обичал да яде сам?
- Да, Ани Младенова (личната медсестра на Живков - б.р.) сядаше до него. А като я нямаше, караше сервитьора да седне до него.
- Брежнев, Кастро и Саддам са яли от ръката ти. Освен диктаторите си хранил и всякакви чужди делегации, пратеници и дипломати. Трудно ли беше?
- Да, гледах все да ги впечатля. Брежнев например заповяда на своя готвач, помня, да се научи да готви като мен. Много хареса моите сарми. Те бяха обикновени сарми, от тези, които се приготвят във всяка българска къща. Брежнев обаче толкова се възхити, че поръча да му поднасям всеки ден. И така цяла седмица (смее се). Вкусни сарми стават с чубрица и джоджен, а "душистая трева", както й викаше Брежневият готвач, в Русия нямало. Та после му подарявахме и чували с чубрица. След този ден станах готвач на Живков. Не можеш да станеш личен готвач на Тодор Живков с ходатайство. Извоювал съм си мястото. Оттогава съм останал с много интересни спомени. Например помня Фидел Кастро. Беше 1973/74 година. Правихме голяма вечеря за 300 души под връх Мургаш. Много гости, артисти и т.н. И когато свърши вечерята, Кастро се отби в кухнята и се здрависа с всички. Видя една бутилка червено вино на масата и тръгна да се чука, ние тичаме да търсим чаши... Във "Врана "в резиденцията веднъж влезе, отваря фурните, гледа тавите, бърка с пръст и опитва. Яденето, което бяхме готвили за техническия персонал, си хареса и поиска да яде от него. Той не ходеше по протокол, беше народен човек. Втория път, когато идва, бях вече първи готвач на Живков. Във "Врана" в двореца се разхождаше по алеите, охраните не могат да го настигнат. На другия ден им купиха колелета. В Боровец в двореца "Царска Бистрица" се беше спрял в гората и заговорил с горския... Всички те, известните, бяха нормални хора, натоварени с големи ангажименти и отговорности. Е, някои се бяха надули. Но помня например шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави имаше страхотно светско държание и възпитание. Беше красив, строен, императрицата също. Ако случайно те срещнат например в коридора, няма да те подминат, същото беше и с Ким Ир Сен.
- Живков ходеше на лов с тези известни хора, а обичаше ли да яде дивеч?
- Никога не хапваше от него. От мръвките предпочиташе пилешко и агнешко - готвено със спанак, лапад, пресен лук.
- А гафове имаш ли?
- Помня на посещение на съветския посланик в резиденция "Студена" над Перник имах малко време и забравих да разбъркам една от зелените салати. Неразбърканата сол се падна на Живков и ген. Кашев. В качеството си на мой началник той щеше да вдигне голяма патардия, но Живков го обърна на майтап: "Кашев, седни сега. Сбъркало момчето. Сложило за две стотинки сол, голяма работа. Ние правим грешки къде къде по-големи, кой да ни държи на нас сметка", все пак ме защити.
- Коя му беше любимата манджа на Тато?
- Нещо без месо. За менюто му се грижеше медицинската сестра Ани Младенова и тя решаваше какво ще яде Живков. Ако например ни каже, че е качил килограми, готвехме нещо по-леко. Лятото се е случвало да яде по цяла седмица раци и таратор, но по негово желание.
- Помните и жената на Живков - Мара Малеева, тя бъркаше ли ви се в кухнята?
- Не. Тя беше изключителна жена. Много скромна, възпитана. Няма да забравя едно роднинско събиране, на което донесохме приготвена храна и само я сервирахме. След десерта Мара Малеева извика целия персонал и ни помоли да седнем на масата. Накара Людмила Живкова да ни сервира и благодари за усилията, които сме положили. Мара Малеева не делеше хората и искаше децата й да се научат на труд. Нямаше лиготии при нея, те бяха почтено семейство. Единствено когато беше дошла Маруся Мирчевска - първата жена на Владо, тя беше бременна в този период и се опитваше да се прави на нещо повече, но не й се получаваше. Живков беше човекът, който държеше, независимо колко високо си във властта, да уважаваш този, който работи за теб и под теб като длъжност.
- Знам, че си бил на работа в деня, в който е починала Людмила Живкова.
- Да. Предния ден доста дълго време бяхме с нея и баща й в Боровец в двореца, една вечер той имаше среща с партийния актив на Самоков във вила "Кораба". Мина събитието, певици, лакърдии и се върнахме в "Царска Бистица". Явно там са му съобщили за Людмила и той набързо вдигна само шофьора и тръгна през нощта. Охраните ги настигнаха чак на Щъркелово гнездо. Същия ден Людмила обядва при нас и замина за София. Чакахме я да се върне вечерта. Дори от баницата, която бях правил за мероприятието и бях запазил едно парче за вечеря. На другия ден ни разпоредиха да се прибираме и като пристигнахме в София, чухме по радиото, че е починала. Що се отнася до тия приказки, че била отровена... Ако имаше нещо такова, първо мен щяха да ме извикат и да ме питат какво е яла. А такова нещо не е имало.
- Докога мислиш да въртиш черпака?
- Докато мога, докато съм здрав и подвижен, докато не съм в тежест на колегите си. Но годинките не прощават на никого.