Композиторът Живко Колев: Накарах Парцалев да пее

Илия Павлов не даваше лесно пари

Кой е той?

Живко Колев, който тази година навърши 65, е сред най-известните и търсени поети и автори на текстове за популярни песни у нас. Създател е на хитовете "Големият кораб минава", "Междучасие", "Джалма", "Болка от любов", "Сбогом", "Клоунът", "Бързаш, няма време" и др. Носител е на десетки призове от най-престижните наши конкурси в музикалното и литературното творчество. Един от създателите на трио НЛО, продуцент на над 30 албума, автор на 4 книги с поезия. И до днес работи с най-популярните ни изпълнители като Лили Иванова, дует "Ритон", Васил Найденов и други.

- Концертът ви на 19 ноември в зала 1 на НДК е с участието на незабравими изпълнители. Кои са те?

- Много се радвам, че ще ме уважат много мои колеги - Васил Найденов, Силвия Кацарова, "Сигнал", Марги Хранова, Панайот Панайотов, "Тангра", "Трик", Илия Ангелов, "Трамвай номер 5", "Тоника Домини", Софи Маринова и Еделина Кънева, Янка Рупкина, Ивайло Колев, Васил Черков и Светослав Лобошки, София Иванова и да не пропусна някого...

- Завършили сте право. Как попаднахте в музикалната гилдия?

- Един голям композитор - Светозар Русинов, с когото в един момент станахме почти неразделни, пръв започна да пише песни по мои стихове. Нямах изобщо усещането, че това ще ми стане професия, че мога да върша тази работа, но Бате Заре ме окуражаваше и малко по малко се започна. Първата песен мисля беше "Есенно танго" на Светозар Русинов, изпълнена от Катя Филипова, Бог да ги прости и двамата.

- А групата НЛО, как я създадохте?

- В края на 1982 г. правих девет песни за новогодишната програма на Хачо Бояджиев, пародии на популярни мелодии за времето си. Тогава се родиха хитове като "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж", "Асансьорна любов" и др. Една китка по песни на братя Аргирови бе изпълнена от Велко Кънев и Георги Мамалев и имаше голям успех. Усетих, че една постоянна формация от актьори, пеещи хумористични песни, може да разлюлее страната. Започнаха многобройни разговори. Велко като че ли малко се дърпаше. Неговият мотив беше, че ако в театъра играе поп Кръстьо например, а предишната вечер са го гледали като шут, няма да бъде убедителен, няма да му повярват. Имаше може би малко страх от новото амплоа, макар че в "Оркестър без име" те правеха почти същото, само дето не пееха. Така - уговорки до 1986 г., когато излязоха за пръв път като трио с Павел Поппандов в Летния театър във Варна и просто сразиха публиката. После направихме две плочи в "Балкантон", които спечелиха диамантени награди за продадени над 300 000 броя, а по-късно те многократно се ретиражираха.

- Коя е най-издаваната плоча от "Балкантон"?

- Правил съм нещо като изследване. Говореше се, че плочата с най-голям тираж е на Лили Иванова и Асен Гаргов - 650 000. Т.е. все едно всеки десети да я има тази плоча. Поинтересувах се колко грамофони има в у нас, и се оказа, че са около 70 000. Т.е. имаше неточност. А то се оказало, че в провинцията ученички си купуват плочата, те нямат грамофони например, обаче изрязват обложката на плочата заради снимката на звездите - Лили и Асен. И си ги слагат на стената (смее се).

- И за Ламбо сте писали текста с актрисата Вероник Жано?

- Ооо, да. Но тогава тя не пя, само си отваряше устата. Песента бе "Аз съм от Твърдица, ти си от Париж", една девойка пееше отзад (смее се).

- А с "Клуб НЛО" колко албума имате?

- Девет. Аз не съм пропуснал запис, пеех с тях, записвах предварително партиите на всеки, определях репертоар, песните за албумите, дуети и самостоятелни песни и какво ли не. Бяхме екип повече от 10 години. Моите текстове за тях са 107! По това време направих самостоятелен албум на Антон Радичев "Вашта мама" с гръцки песни с мои текстове на български. Започнах албум и на Чочо, но след четири песни направихме пауза и после не го довършихме.

- Последната песен на Чочо "Плачете, момичета, той се ожени" бе много тъжна...

- Сега ми идва продължение на припева: "Плачете, момичета, той се ожени... за смъртта". Чочо беше много сложен характер - непредсказуем, движеше се по острието, по ръба на живота. Тотално отрицаван заради ироничното си отношение почти към всичко, тотално боготворен заради буреносната творческа енергия и завладяващия талант... И в същото време - наивитет и стеснителност по детски, будещи респект и умиление. Винаги ме е било страх за този човек - ей така, подсъзнателно. Винаги съм си мислел, че смъртта му подхожда и нещо ще се случи. И се случи. Той играеше роля в живота, а живееше на сцената. Но Бог не му прости за малките прегрешения и божествената осанка. Бог не му прости точно когато се бе събрал в себе си и след дълго лутане бе намерил своето щастие.

- Като шоумен сте организирали купоните на Илия Павлов и Дарина. Беше ли щедър той?

- Да, организирал съм купони три лета по два-три месеца, правех вариететни програми, конкурси и рождения ден на Илия Павлов на 6 август 1999 г. Но Илия не даваше лесно пари, даже бих казал, даваше много трудно пари. На рождения си ден отказа една сума на Лили Иванова, която на всичкото отгоре беше на "Слънчев ден" и не трябваше да пътува. Но мога да кажа, че не е отсвирил Лили, просто не му се даваха толкова пари за нея. Иначе си бяхме близки с Илия, беше много симпатичен, Дарина също. Всеки ден се връщахме отнякъде към 3-4 часа, а сутринта в 7 той вече работеше. Обикаляше из района, копаеше, не се различаваше от градинарите и бачкаторите. Никога не играеше на рулетка, макар че там завършвахме среднощните турове. Пиеше умерено. С Дарина играехме много карти, както и с други популярни хора, най-вече политици и бизнесмени. Но отдавна не сме се виждали с Дарина. Тогава техният син - Илия Калоян, беше много малък. Спомням си, че обичаше да се гмурка в басейна. И правеше номера на бодигардовете. Гмурка се и стои под вода около пет минути. После изведнъж се показва. И им изкарваше акъла!

- Талантът ви е многостранен. Писали сте химна и на ЦСКА и "Локо" (Сф)?

- Да, както и на "Славия", но за него още нищо не съм получил като пари и песента си остана за мен.

- И за Гого от "Тоника".

- Да. Текстът вече е записан по музика на Краси Гюлмезов. С Гого никога не съм бил в твърде близки отношения - още повече че той не живееше в София, а и аз не съм писал текстове за "Фамилията". Виждахме се лятото по морето. Беше слънчев, усмихнат, лъчезарен, добродушен. Смъртта му обаче ме покърти...

- Трудно ли се пишат песни за Лили Иванова?

- Ами да, тя е перфекционист. Мисля, че имам около седем песни за нея. Най-любима ми е "Така живея", която написах за собствения й живот. "Така живея, с моя вечен зов на кръстопът пред двойната си роля - на сцената умирам от любов, в живота - за любов се моля." Това е точно тя. И още една песен обичам нейна - "Както никой друг". Винаги като пиша песен, се съобразявам за кого я пиша. Но Лили е особена, интересна. Няма мъж, който да се е задържал при нея, тя изгаря на сцената, но в живота все си търси човека. Ето песента на "Ритон" - "Накъдето ми видят очите", пък съм я писал за Васил Найденов. Само че той от разсеяност месеци наред я беше забравил и случайно на една вечеря я предложих на Катето и Здравко. Получи се голям хит.

- Великият Парцалев също накарахте да пее.

- Хахаха, ами това е единствената му песен като актьор. Имаше тогава една плоча казваше се "Парад на месеците" и 12 от известните актьори изпяха по един песен от месеците. И на Парцалев се падна месец ноември. Той обясни, че не можел да пее, казах, че ще му помогна. Беше го страх човекът, ама се получи. Изпя песента.

- С Верджи, жената на живота ви, още сте заедно, нали?

- Да, с нея сме повече от 20 години заедно. Тя се справя с всяка трудна работа вкъщи. Иначе синът ми завърши финанси и е от друга жена. Тя беше манекенка навремето, а сега е дизайнерка във Виена и отговаря за четири театъра.