Певецът емигрант Тодор Трайчев: Батето ми спаси живота
Тодор Живков заспиваше на песните ни, съпругата ми Мариана ме наричаше чудовище
Кой е той
Тодор Трайчев e български естраден певец. В края на 70-те години с бившата си съпруга Мариана Трайчева създават семеен дует. През 1980 г. са избрани за дует на годината, а Тодор Трайчев е обявен за музикант на годината през 1983 г.
През същата година двамата емигрират в САЩ, а всичките им записи са забранени за излъчване. След развода Тодор Трайчев се прибира в България и създава семейство с втората си съпруга - неговата голяма любов и днес - Даниела. Ражда им се дъщеря - Теодора, която е изнесла над 700 концерта с баща си досега. От няколко години Трайчев отново е в България след кончината на съпругата си Даниела. През януари Тодор Трайчев навършва 70 години, а на 7 ноември в студио 5 на НДК ще изнесе концерт за приятели, заедно с дъщеря си.
- Г-н Трайчев, завърнахте се в родината и почнахте с концертите. Колко са?
- Три. Първият е на 25 октомври пред театър "Азарян" под надслов "Родени в България". Вторият е на 7 ноември, в който ще участва и моята дъщеря, той е в студио 5 на НДК. Третият е на рождения ми ден - 28 януари, когато ставам на 70 години. Много колеги музиканти ще поканя тогава.
- Вие сте от дълголетниците в жанра...
- Да, успях да стана един от дълголетниците в жанра и съм щастлив, че остарях сред хората, които обичам, и на мястото, където тежа. След 40-годишно самоизгнание в САЩ и 2500 концерта по целия свят още се опитвам да троша клишета с творчески проявления, както се казва. Иначе професионално след хитовете "Искам да те нарисувам" и "Прощавай, палавнице", намерили място в класацията на "Вечните песни на България", все още се омайвам от възможността да продължавам да измислям нови песни и да творя.
- Мислили ли сте да филмирате живота си?
- Да, вчера снимахме в Клуба на журналистите, той се получи повече от час и мисля, че ще стане добре. За тези 70-годишни събрах много истории, впечатления, познанства, приятелства. Иначе той ще се базира на автобиографията ми. Аз имах желание да направим този филм още преди години заедно с Елен Уайлз, която е продуцент в Холивуд, като тогава само за две седмици бяхме събрали пет милиона за него. След това обаче не можахме да се разберем с Марианка (първата ми жена и дуетна половинка), но с днешна дата вече всички имаме тотално съгласие за филма.
- Как успяхте този път да стигнете до съгласие, защото не е тайна, че с вашата бивша дуетна партньорка и съпруга Мариана почти не поддържате отношения?
- По договор всички пари, които евентуално би спечелил този филм от моя страна, отиват при сина ни Пантелей, защото се нуждае от някакъв финансов кик и може би това повлия за съгласието й. Моето желание е да направим продукцията в България с български режисьор - ще бъде един художествен филм по риалити събития. Истината е, че с Мариана вече загубихме всички връзки. Аз не искам да поддържам връзка с нея. Наричаше ме "чудовище" в последното си писмо до мен. Може да съм лош, но чак чудовище...
- Защо озаглавихте книгата си "Рой недовършени неща"?
- Това не е моя фраза, а на поета Владимир Башев, който е виновен за целия успех на музиката ни - той и Иван Славков, който, като чу песните ни, и изкрещя на сбирката ни на една поляна - да станат известни! И на следващия ден вече тръгнахме с Мариана. Във всяка глава на книгата ми има по нещо, но най-интересна може би беше срещата ни с Мариана. Тогава аз бях изгонен от момчешката ми група заради запиване - млад бях и си пийвах, голяма работа. Тогава се събрах с двамата близнаци - Коко и Сашо Петров, който написа "Развод им дай", взехме и един флейтист - Валери, за да се явим на конкурс, на който спечелихме първото място и заминахме за Куба. На този конкурс за първи път видях Мариана и ми направи впечатление, че когато тя тичаше към сцената, краката й почти не докосваха земята. След завръщането ни от Куба се срещнахме отново и тя ми предложи да отида с нея на концерт във Враца, защото си търсеше китарист, а аз я попитах два въпроса. Единият - дали ще има хонорар за мен, защото тогава работех в радиото и хонорарите бяха малки, а вторият беше моят редовен въпрос - вие девствена ли сте? Хората там ни харесаха, а после в ресторанта похарчихме скромния ни хонорар, за да благодарим на всички, които ни подкрепиха, и не ни останаха пари за хотел. Добре, че двама наши приятели ни приютиха в стаята си и спахме буквално един върху друг на пода, защото нямаше легло. След това във влака си стиснахме ръцете и така стояхме в продължение на 6-7 години.
- Славков ви орисва да бъдете известни. Той знаеше ли, че ще избягате в Щатите? Направи ли нещо, за да ви задържи?
- Направи. Той беше на гости у нас предишна вечер, преди да избягаме. Дойде с един генерал. Батето седеше, слушаше и се смееше. Когато си тръгваха обаче, той каза: "Абе, вие двамата да не офейкате някъде?". Той за първи път ме питаше нещо подобно, като ние много пътувахме из чужбина. Аз за първи път не му отговорих. Не исках да го излъжа, защото много му дължа като приятел. Той на вратата се обърна, извади тефтерче и написа една парола и един телефон. Не искам да я казвам. Тези две неща ни спасиха кожата в ФРГ, защото там положението беше отчайващо за двама души, които са дошли с 1500 долара - проституция, нищета, просещи по улиците, мизерия, кучета, разбити хотели. Стаята струваше 35 долара, казахме си, че е евтино, но влизайки, се уплашихме. Звъннах на номера, който ми даде той, казах думите и ни прие една духовита госпожа, сложи ни на втория етаж и така изкарахме, докато получим разрешение да отпътуваме за САЩ. Никой не знаеше, че ще заминем - баща ми, майка ми, никой, само аз и Мариана. Явно Батето е знаел.
- Сякаш ви е спасил живота?
- Да, спаси ми живота, така се получи. Той пръв ни даде хляб в ръцете, когато бяхме на "Ален мак", като го спечелихме и се видяхме с него, и втори път ни спаси кожата, бягайки от България.
- Истина ли е, че с Мариана сте били любими изпълнители на Тодор Живков?
- Много често ходехме да пеем пред него, защото нашата музика беше много мелодична и в нея нямаше много рокендрол - нямаше къси рокли и тесни панталони, ние си бяхме като комсомолци и те ни обичаха за това. Аз го осъзнавах и затова се държахме като такива. Забавното е, че Тодор Живков много често заспиваше по време на нашите участия, но неговата дъщеря Людмила, която беше като врабче с това много високо вратле, и тя после сигурно му разказваше всичко. След като ни канеха толкова често, сигурно е имало защо, но никога не сме пили кафе с Живков например, а за някакви облаги не може да се говори. Мога спокойно да погледна Господ и да кажа - никога на никого не сме искали нищо, въпреки че бяхме там почти всеки месец, когато идваха чуждите делегации.
- Когато за първи път все пак сте дошли у нас след промените на 10 ноември, какво се случи?
- Бях на едно интервю с Конакчиев по БНТ и той ме покани. Тогава Батето беше в немилост в този период, пита ме имам ли приятели тук - казах да, Иван Славков. Не му хареса отговорът и се намръщи. После му го върнах - извадих от чантата едно такова хвърчило, дето се духа, и му викам по време на ефир: "Можеш ли да го духнеш", защото се ядосах страшно...(Смее се.) И после спряха предаването. Славков обаче на другия ден беше гледал предаването, обади ми се и много се смяхме.
- Заминавате за Америка в пика на славата си у нас, успяхте ли да се докоснете до американската мечта?
- Бяхме едни от първите, които избягаха в Америка, и американската мечта започна веднага да се изпълнява, но не във финансово отношение. Още на първия ден след кацането ни и пет национални телевизии излъчиха това, че сме пристигнали в Америка - двама души, които са били много популярни в източния свят. Тогава започнаха концертите ни там, имаше дори концерт за Хирошима, бяхме често и подгряващи на велики американски изпълнители, като понякога даже пеехме по-дълго от тях. Сега искам да внедря американската музика и култура и у нас. В репертоара имам много кънтри песни и ако някой иска да разбере какъв е животът в Америка, може да научи повече от книгите ми и от тези песни, защото те са отражение на истинския живот.
- След раздялата ви с Мариана имахте ли връзки с американки?
- Да, имах връзки. Тогава бях млад човек. Връзките, особено музикантските, са много тайни, а и много явни в същото време, но са много. Като един човек на тази възраст мога да се обърна назад и да кажа, че всички цветове са ми познати, различни женски характери са ми познати и не бяха малко жените до мен, но всички жени, с които съм бил, съм ги обичал. Ожених се за всички жени, които обичах, защото моите жени бяха най-красивите. Покойната ми съпруга Даниела например беше изключително красива, дъщеря на ген. Винаров. Тя беше много плавна и внимателна и ще остане голямата ми любов.
- Бихте ли се оженили отново?
- Не, не бих.
- С децата си разбирате ли се?
- Да, много. Теодора е на 23 години, устроила се е в САЩ и е много влюбена, сигурно скоро ще се ожени. Синът ми Пантелей от връзката с Мариана се ожени преди три години и покани само мен на сватбата си. Тогава произнесох реч пред всички, а момчето ми каза: "Обичам те, татко. Не съм изоставен, имам си родител".
