Аутист смайва с уникални проекти
Георги е първият студент със специални потребности
Аутист смайва с уникални проекти и картини. Георги Георгиев е първият студент със специални образователни потребности в катедрата "Визуални изкуства" на Шуменския университет. Провокира колеги и преподаватели с нестандартни идеи за архитектурни и инженерни конструкции от екологични материали. Той е отличен в годишната изложба на университета заради оригиналните си търсения и талант.
"Обичам да рисувам това, което мисля. Изливам чувствата си върху хартия. Усещам радост, тъга, объркване, вътрешна агресия. Докато не изкараш фантазията в нещо, тя остава вътре в теб - забравена. Университетът ме учи как трябва да се рисува. Какво трябва да се направи, за да изглежда добре. Тънкостите са много пипкави и сложни. Трябва да следиш пропорции, фигура, ръст", разказва борбеният студент.
В момента, в който разбира, че има възможност да следва рисуване, сам проявява желание да кандидатства. Георги рисува все едно е компютърна програма. Ръката му върви като чертеж. Сред един от най-забележителните му проекти е висока кула, която представлява град.
"Наричали са ме всякакъв - откачен, лунатик, странник, олигофрен, жалък, луд. Но аз го приемам по-скоро като критика. За хейтърите си е техен проблем", допълва момчето.
Родителите му разбират, че има проблем, малко след третата му година. Не може да говори, казва само отделни думи. Когато майка му го води на психиатър, той му поставя диагнозата "хиперактивност". Оттогава неизменна част от живота му стават логопедът и педагогът. Още от малък Георги твори пътища, знаци и сгради. В осми клас хваща молива и рисува обзаведена къща, погледната отгоре. Тогава родителите му разбират, че трябва да развиват таланта му и да не спират да го насърчават да прави това, което умее най-добре.
Когато синът им решава да учи в шуменския университет, те отново са плътно зад гърба му. Разбира се, посещават висшето учебно заведение с много въпроси. Дали ще може да учи там, какви ще бъдат условията, имат ли преподавателите опит с подобни деца. Оказва се, че Георги е първият такъв случай, с който професорите се сблъскват, но той вече трета година успява да ги очарова със своята дарба.
Георги се опитва да напише и книга. Описанията с думи не му се отдават толкова добре, затова решава да създаде комикс с картинки и по-малко диалог.
"Работя по нестандартни теми. Такъв съм и такъв ще си остана. Това е съдба и... глава", разсъждава младежът, който не спира да следва мечтите си.
Доли ТАЧЕВА
