Народните обичаи на 6 май. Водата и тревите лекуват днес

Костите на агнето се заравят в мравуняк 

Гергьовден е!

На един от най-светлите християнски празници възхваляваме свети великомъченик Георги Победоносец - изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитият от него змей. Той е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в исляма. През 303 г., по време на управлението на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал християнската вяра.

Отвъд житейската история на св. Георги през вековете поколения българи са създали редица от малкоизвестни обичаи, които се изпълняват точно на днешния празник.

По стара нашенска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.

Тестото се замесва в чисти нощви (дървени съдове), а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или мълчана (налята в пълно мълчание), или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза - посланието е "да се раждат повече женски агънца". Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, както и кучета пазачи на стадото. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата, където свещеникът ги освещава, преди да бъдат сложени на трапезата.

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса. Народното вярване гласи, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде и пият роса. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. Къпят се в роса и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг, свързан с росата, обреден момент е събирането и носенето й вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Освен къпането в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. Има вярване, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносен. "Всяка капка носи жълтица", казват старите хора.

След къпането в росата на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Всичко това се прави за здраве. Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат "лепич" (репей - тревисто растение) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата й с предварително подготвен венец и я издояват. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (най-често червено), което после се заравя в земята. Някъде овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове.

Изборът на жертвеното животно е различен - някъде това е първото родено агне през годината, другаде - агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и полът (първото мъжко) или цветът (първото бяло) на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол (на някои места и с обреден хляб) и се запойва с вода. Има места в страната, където го прекадяват с тамян или свещеникът му чете молитва. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

В миналото агнето обикновено се е колело в къщата при огнището, като се е гледало кръвта му да опръска стената. След заколването се взима от кръвта и с нея се мазват децата по челото и бузите, за да бъдат здрави през годината. С тази кръв се мазват и праговете на вратите и ъглите на стаите.

Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк "да се въдят овцете като мравки" или се хвърлят в реката "да тече млякото като вода".

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики, свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. Край празничната трапеза се играят хора. Танцуват се на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.

Дори и тези ритуали да ви се струват неизпълними в наши дни, едно нещо важи както в миналото, така и в настоящето - веселието на Гергьовден е задължително!

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден. Отбелязван е от около 180 хиляди души. Днес празнуват Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия и производните им имена.

"България Днес" поздравява всички именици!