Ловецът на котки Ивайла: Варвари сме към животните

Хващам по 10 писани на ден

КОЯ Е ТЯ

Ивайла Боянова е родена през 1978 г. Живее в Бургас. Отскоро се занимава с екзотичната професия "Ловец на котки". Мисията й е да регулира популацията на бездомните животни. Ивайла е на тази длъжност от 4 месеца, но дълги години е спасявала бездомни писани.

Как протича един неин работен ден и откъде идва любовта й към четириногите разказва самата тя пред "България Днес".

Доли ТАЧЕВА

- Ивайла, в Бургас сте позната като ловец на котки. Как решихте да кандидатствате за тази работа?

- Винаги съм отглеждала котки и обичам животните. Когато отидох да живея в Бургас, разбрах, че общината предлага безплатна програма за кастриране. Започнах да водя котките, които бяха около блока ми, след това разширих обсега и взимах животни дори от центъра. Шофьор съм, имам кола. Купих си само клетки. Тогава в общината имаше човек, който заемаше длъжността. Когато мястото се освободи, ме извикаха. Казаха, че работата е точно за мен, и аз приех.

- Т.е. това не е било нещо ново за вас?

- Не, не беше. От 8 години съм доброволец. Често водех улични котки за кастрация. Това се превърна в моя професия едва преди 4 месеца. Но аз даже не го приемам като работа. Чакам всеки ден с нетърпение.

- Какви бяха изискванията за длъжността?

- На първо място хуманно отношение към животните. Не всеки може да работи тази работа. Ако не обичаш животните, няма как да се получат нещата. Бих искала да няма толкова много бездомни животни или поне да се кастрират, колкото се може повече. Това е моята лична мотивация.

- Как протича един ваш работен ден?

- Излизам в 6,30 часа сутринта, докато още няма хора и коли навън. Винаги си набелязвам адреси предварително и тръгвам. До 10 часа се хващат животните. След това ги карам в клиниката по кастрацията, при докторите. Стоят там един ден, след това ги връщам, откъдето съм ги взела. Ако животното е болно или наранено, остава в клиниката за по-дълго. На ден хващам от 8 до 10 котки.

- Често ли попадате на пострадали животни?

- Намирала съм, да. Наскоро попаднах на животинче с толкова дълбока рана на крака, че костта му се виждаше. Раната не беше като удар от кола, заклещило се е някъде явно. Наложи се да му ампутират болния крак. В момента е с три крака и аз се грижа за него. Търся му осиновители в Германия. Още по-брутално ми се струва и съм виждала как кола блъска животно. Автомобилът не спира, животното умира. Тъжно е!

- Уличните котки по-различни ли са от домашните?

- Може би уличните са по-плашливи, но всички носят душа и са добри. Дори и тези, които са подритвани навън, не се озлобяват, не нападат. Когато го прибереш у дома и се погрижиш за него, животното се успокоява.

- Как печелите доверието им, за да ги заведете до ветеринарната клиника?

- Първо винаги пробвам да ги повикам с ръка, защото повечето са социални и няма проблем. Когато не успея, използвам капан, в който слагам храна. Дърпам се и чакам да влязат. Повечето пъти се получава. Но има случаи, в които, щом ме видят с капана, и започват да бягат. Научили са се. Много са умни. Даже колата познават. Видят ли я, бягат.

- Налагало ли ви се е да преследвате някоя от тях?

- Не, защото не трябва да се гонят. По този начин се стресират и се крият. Ако някоя не иска да дойде с мен, я оставям. След няколко дни се връщам. Но има такива, които не влизат в капана, колкото и пъти да отида.

- Случвало ли се е да ви нападнат?

- Сериозни инциденти не съм имала. Веднъж ме ухапа една котка, но по моя вина. Не искаше да влезе в клетката и аз я натиснах с ръка, за да не избяга. Тогава ме захапа.

- А хората правят ли ви проблеми?

- Досега не ми се е случвало да имам притеснителна ситуация. Може би защото хората вече ме познават или защото съм жена. Не знам. Единственият проблем, който срещам, е, че някои не искат да дават животните за кастрация. Трябва да ги уговаряш, да им обясняваш. От някои получавам разбиране. Има една жена, която никак не ме разбира и ще мисля какво ще правя с нея. Храни котките сутрин преди мен. Когато отида, те само ме гледат. Не се лъжат с храна. Създава ми проблеми, но се надявам да се разберем.

- Само с това ли сте ангажирана?

- Не. Работя и в магазин за хранителни стоки. Бях постъпила там още преди да започна работа в общината. Сега обаче ходя повече вечер след работата с животните или събота и неделя. Нямам никакво свободно време. Тежи ми, но няма как да оставя животните.

- Занимавате се с толкова много животни всекидневно. А у вас имате ли домашен любимец?

- О, у нас е като в приют. В апартамента се грижа за около 10 котки. Отделно имаме къща, в която живее майка ми. Там има около 40 котки и 9 кучета. Любовта ми към животните е от малка. Винаги когато видя животно в беда, го прибирам.

- Казвате, че ще търсите осиновители на пострадалото коте в Германия. Защо се налага това, не е ли добро отношението към животните у нас?

- Не знам как да опиша отношението към животните в България. Като някакви варвари сме. Лошото е, че както се отнасяме към животните, така се отнасяме и към хората. Все пак щом Господ е създал животните, те трябва да са тук. А ние трябва да сме по-добри. Има и много хора, които се интересуват и гледат винаги да помогнат на животно в беда. По-добре му дай една филия, отколкото да му вдигаш ръка. На много хора съм казвала, като не харесват животни, да ги подминават. И ние хората помежду си не се харесваме. Какво, трябва да се избиваме ли?!