Светлин почина на рождения ден на Нешка

Ванга за Русев и Робева: Вие сте свързани!

 

Кой е той

Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. Завършва живопис във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Дечко Узунов. Преподава там с цяла школа талантливи художници от неговото ателие. Председател на Съюза на българските художници. Бил е и първи заместник-председател на Комитета за култура, директор на Националната художествена галерия. Светлин Русев е народен представител в редица Народни събрания до 1989 г. и с листата на БСП в Седмото Велико народно събрание през 1990 г. Член е на БАН, както и на Академията за изящни изкуства в Берлин. Почетен председател на АИАП в Париж. Почетен член на „Ника-Кай“, Япония. Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена. Известен колекционер и носител на много награди.

„Хората си мислят, че Бог ги вижда отгоре, а ние, художниците, знаем и друго - той първо е вътре в нас, защото ни е дал талант, а после цял живот се стараем да покажем този талант на света. При някои се получава, при други - не съвсем, но всички сме с ясното съзнание, че за друго не сме създадени.“ Това са последните думи на акад. Светлин Русев пред „България Днес“ само седмица преди да напусне този свят на 84-годишна възраст. Художникът е издъхнал след прекаран инфаркт в къщата си рано сутринта на 26 май и е намерен от свой близък. Ден преди това той е посетил болнично заведение, където се погрижили за него и го изпратили да си почива у дома.

Последно сбогом с Русев ще си кажем в сряда (30 май), в Националната галерия "Квадрат 500", съобщи Вежди Рашидов пред 24 часа. Той лично се зае да организира поклонението на своя голям приятел.

„Името на твореца не е в състояние да работи за един автор, ако той самият не работи за името си. То не може да спаси личностните провали - не можеш нищото да го направиш на нещо! А нашият занаят е свързан с конкретни прояви, за които името не е достатъчно, ако няма нещо друго. Слабият характер може да бъде провален от популярността и известността. Сериозният може само да чувства отговорност за името си, което означава задължение да го поддържа не абстрактно, а с цялото си поведение. Името може да отваря врати, а може и да затваря. Всичко зависи от отговорността на цялостното ни човешко, гражданско и творческо поведение“, каза преди седмица великият Маестро на изложба с платна от художници на поетичната реалност. „Това са най-забележителните френски автори на XX век. Често ги наричат художници на щастието. Те се противопоставят на авангардистите от 20-те години“, обясни с усмивка Светлин Русев, след като представи уникалните 14 платна в почти всички жанрове. Само след броени дни - на 14 юни, художникът щеше да навърши 85 години. Той готвеше изненада за рождения си ден и както всяка година смяташе да го отпразнува с изложба. Според близките му повече от 10 платна били готови именно за този ден. „Но да не дърпаме Дявола за опашката. Когато му дойде времето, всички ще разберат какви са плановете ми за рождения ми ден. Само мога да кажа, че пиша книга и правя това от много време“, сподели Маестрото, потърсен с въпроса дали е вярно, че на Рупите ще отпразнува рождения си ден. „Нека не казвам повече. Аз съм вярващ, не се поддавам на разни поверия и суеверия, но вече не мисля далеч във времето. Все пак - ако трябва да съм честен - страх от смъртта не съм имал по простата причина, че нито ще ни отмине, нито е краят! Животът отсам и отвъд е нещо, в което вярвам, но къде и кога „неизвестното“ ще стане част от нас - не ни е дадено да знаем. По-скоро се притеснявам за хаоса, който оставям след себе си, и безсилието да вкарам в някакъв порядък и себе си, и амбициите, с които обременявам живота си. Не знам кой ще се оправя с това, с което аз не успях да се справя“, сподели академикът. Напоследък той не спираше да работи. В средата на април се завърна от Москва, където изложи 50 свои картини в галерията на именития скулптор Зураб Церетели. Експозицията е част от културната програма в руската столица, съпътстваща българското председателство на Европейския съвет. „Последно включих портрет на Ванга, който много харесвах. Без нея не можех да мина. Показах картини и на майка ми, и баща ми. Това са ми най-близките хора, силно емоционално съм обвързан с тях. Платната с тях по закон Божи са важни за мен“, каза малко преди началото на събитието Светлин Русев. За него петричката пророчица винаги е била като втора майка.

Тя го наричаше „свят човек, с много малко грешки на тази земя и много изстрадал“, а той изрисува църквата й „Света Петка“ на Рупите. Когато изографиса храма на Ванга, църквата го анатемоса. Тръгнаха и твърдения, че е рисувал лицето на любимата си - треньорката по художествена гимнастика Нешка Робева. „Не ме притесни толкова това, което говореха хората. Само съжалявам, че вгорчиха последните години на Ванга. Разговорът й с Натанаил, документиран във филма на Тома Томов, е показателен колко далече е институцията от истинската вяра“, каза тогава Русев. Колкото до Нешка Робева, двамата винаги са били истински приятели. На духовно ниво според самата Ванга дори били свързани. И може би точно затова на рождения ден на треньорката си отиде големият художник. "С Нешка много често сме си говорили, че има отвъд, но истината за отвъд не е за любопитни, а за посветени! И двамата нямахме дори самочувствието на ученици, за познанието на пътя, но искрено вярвахме в него", казваше великият Маестро, който нито веднъж не си позволи да осветли отношенията си с треньорката. И не само с нея, а и с един от най-големите си сподвижници в живота - поетът Любомир Левчев. Само преди година на рождения си ден писателят сподели, че след повече от 20 лета двамата най-сетне си проговорили. Светлин Русев простил негова издънка и му се обадил да му честити празника. Причината за скандала между двамата творци, които дълги години са първи приятели, е картина, която Светлин Русев подарява на Левчев. Поетът, който няма къде да я сложи, я заложил и проиграл на карти. Като разбрал какво се е случило с творбата му, Светлин Русев много се обидил, скарал се с Левчев и преустановил всякакви контакти с него. Двамата не си говорят от 20 години, но най-накрая взаимно са си простили постъпки и обвинения. „Простихме си, макар да не останахме приятели“, каза ни Любо Левчев в едно от емоционалните си интервюта.

За случката с картината и последвалия скандал призна и съпругата на писателя - художничката Дора Бонева. „Така е, но това е много стара история, към която никой не иска днес да се връща, а и няма смисъл. Всичко вече е простено и забравено“, категорична бе тя. Именно Дора в младостта си запознава Светлин Русев с Левчев. Двамата творци били лудо влюбени в нея, но тя избира поета. „Чувах, че преди години и Светлин е бил влюбен в мен. Не знам дали това е така, винаги съм го приемала като приятел. В първи курс в академията много момчета ме харесваха. Но когато се запознах с Любо, веднага се влюбих в него. По-късно Светлин се ожени за друга жена, дълги години бяхме и семейни приятели. После спряхме да се виждаме“, обясни Дора, която изказа съболезнования на семейството на Светлин Русев.

„България загуби един голям автор и човек. И като художник, и като приятел беше велик, сърдечен, любезен, прекрасен", написа Марин Маринов от Съюза на българските художници в словото си за Светлин. "Осиротяхме без него!", сподели и директорът на художествената галерия в родния град на художника Плевен. През 1984 г. Светлин Русев подари на Плевен над 300 творби от личната си колекция, а след това продължи да я обогатява и днес броят им е над 400.

Сред произведенията на изкуството, дарени от академика на плевенчани, са творби от Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов, Владимир Димитров-Майстора, Илия Бешков, картини на известни чужди художници, сред които Пабло Пикасо, Франсиско Гоя, Марк Шагал, Реноар, Салвадор Дали, Йожен Дьолакроа, Огюст Роден и Едгар Дега и много други. „Светлин беше мотор. Мотор, който движеше държавата ни напред“, каза с болка в гласа по повод кончината му и Вежди Рашидов. „До вчера в 18,30 ч. бяхме заедно. Говорихме си дълго, чертахме планове за работа. Беше в настроение, усмихнат“, тъжно обясни във фейсбук и проф. Валери Стефанов, един от последните хора, които са се видели с великия Светлин Русев преди смъртта му.

Бившият културен министър Георги Йорданов също разказа, че двамата с Русев са се видели на 25 май и са обсъждали предстоящата изложба на живописеца. Съболезнователни адреси до семейството изпратиха президентът на Република България Румен Радев и премиерът Бойко Борисов. Редакцията изказва съболезнования на семейството на акад. Светлин Русев!

Русев казал след първия инфаркт: Не се радвайте, жив съм!

Акад. Русев е получил масивен инфаркт, твърдят докторите. Той е вторият, който получава. По този повод, след като се върнал от болницата първия път, споделил: „Не се радвайте, жив съм. Черен гологан не се губи“. С втория също имал болежки в ръката, но не им обърнал внимание. Според близките му можел да рисува денонощно. Никой от приятелите му приживе не го е виждал болнав или да се оплаква, че нещо го боли.

 

Светлин се гордеел с дъщерите си

Освен с учениците си акад. Светлин Русев се гордеел много и с дъщерите си - Ралица и Милкана. Те са плод от любовта му с покойната му съпруга Лиляна.

Ралица е доктор и старши научен сътрудник втора степен в НИМ и Института за изкуствознание при БАН. Има над 50 публикации в научни и популярни издания в България и чужбина върху проблемите на православието и културата. Куратор е на изложби в Брюксел, Москва и у нас. Бивша съпруга на медийния експерт Георги Лозанов.

Милкана Русева е по-голямата му дъщеря. Тя е най-добрата жена катерачка алпинист у нас. Съпругът й Петко Тотев е седмият българин стъпил на Еверест. Приживе Светлин Русев много се радвал и на внуците си.

Светлин Русев: Отношенията ми с Живков бяха сложни

- Акад. Русев, рисувате майка си и баща си винаги в тъжни пози, защо?

- Не бих обяснявал това, което правя, с някаква наследствена обремененост. Откъде тръгва душата, какво е преживяла и с какво е стигнала до тялото, което я носи, не ни е дадено да знаем. По-важно е искреността на това, което правиш, откъде идва и защо. Разбира се, задължително е и добре да го правиш, но това вече се оказа анахронизъм. За добро или за лошо съм преглъщал и преглъщам болката. Не очаквай да я споделя. Все пак си е моя болка. Защо да наранявам или да зарадвам други с моята споделена болка. Доколкото мога, избягвам да правя подобни „подаръци“.

- Страхувахте ли се от Тодор Живков?

- Отношенията ми с него бяха доста сложни и противоречиви. Сериозният сблъсък се получи, ако може да се нарече сблъсък, заради две мои положителни реплики - едната за филма на Христо Христов „Една жена на 33“ и другата - за паметника на Валентин Старчев. И при двете Живков избухна.

- Как стана това?

- Във Воден на традиционната сбирка на председателите на творческите съюзи и тъй наречена ловна дружинка на Първия. След подвикването на „ловците“ „колко е слаб филмът“ (с изключение на Людмил Стайков) си позволих да кажа, че филмът е добър, аз като първи зам.-председател на Комитета за култура съм го приемал и „самият факт, че Каракашев е написал отрицателна статия в „Работническо дело“ - това означава, че филмът е хубав“. Живков избухна грубо и напусна ядосан „седянката“. Изтеглих се настрана с кафето си и след малко дойдоха при мен двама известни писатели и един мастит критик и почти съучастнически ми казаха: „Русев, не трябваше да ядосваме др. Живков“. Какво можех да кажа, освен че аз не съм искал да го ядосам. А всъщност същото нещо предишния ден му го е казал Александър Лилов и моята реплика е преляла чашата. Подобна беше и реакцията му в Шумен, когато възкликна одобрително за паметника на Крум Дамянов: „Е, това е паметник, а не като онова бесило пред НДК“.

- Живков още тогава не е харесвал паметника на НДК ли?

- Да. А аз си позволих само да кажа: „На Старчев паметникът не е по-лош, но е по-различен“. За миг цялата официална група се изниза, за щастие само Жоржета Чакърова се завъртя до мен. В автобуса положението беше още по-комично - всеки гледаше навън през прозореца нещо „много важно“ и никой не смееше да ме заговори. Но реалният директен сблъсък беше през 1987 г. - поводът бе изказването ми в Народното събрание срещу законопроекта за териториалното делене, който беше внесен от Тодор Живков. Тогава беше страшно, но аз нямаше от какво да се страхувам. Нямаше какво да загубя

- А кога станахте вегетарианец?

- Вегетарианец бях решил да ставам по идейни съображения, но решението взех, когато след някакъв лов Любо Левчев ме извика да се снимаме. Цялата група се беше наредила пред камара убити сърни, елени, диви прасета. Излязох от вилата само по поло - изненадата ми беше истински шок. Само си обърнах настрани главата да не гледам и от тогава приключих с месото. Всъщност снимката е публикувана няколко пъти - с цялата група, и поне за мен е ясен и доста ценен документ.