Ромският крал на цигулката Венци Такев: Богородица ме спаси!

Блъсна ни камион, бяхме двамата с внука ми, но оцеляхме в страшната катастрофа, казва цигуларят на Лили Иванова

Цигуларят Венци Такев още не може да дойде на себе си след ужаса, който преживя наскоро. Преди няколко дни музикантът карал колата си по Околовръстното шосе и върху него връхлетял камион. Слава Богу, ударът не бил фатален и Венци се отървал със средно тежка контузия и шини на крайниците.

С него бил 15-годишният му внук, който има сериозни натъртвания по тялото. Двамата оцелели по чудо, но още се борят с уплахата. Такев, който е силно вярващ, сподели, че има кът с икона и кандило в дома си.

"Моята Богородица ни спаси", кръсти се циганският Паганини. И нали е с душа памук, добавя: "Няма го вече човешкото у хората, добрината я няма вече, жалко".

Преди няколко дни Венци Такев дойде в Дома на киното шиниран и с патерици. Той бе специален гост на прожекцията на филм, чийто герой е. "Кестени" събира в три късометражни филма три различни софийски лица - Айша - момиче, израснало в дом за деца, превърнало се в жената глас, кралица на фламенкото; виртуоза Венцислав Такев; Нено Илиев - слепия джазмен интерпретатор. Тримата герои са покорили европейска и световна публика.

"От цветовете на кестена - символ на София, събрах и свих един букет - споделя сценаристът Кремена Будинова - преплетох живота на тримата - родени в гета, израснали в крайна бедност, със страх да повярват в себе си, но без да спират да мечтаят, докато големият и непознат за тях град не занемява пред таланта им. Защото музиката е най-чистият и спонтанен начин за свързване на хората".

Дискусията води Влади Въргала, а Венци с цигулката и Нено на пианото вдигнаха публиката на крака.

"Аз съм роден на 24 декември в 0,00 часа. Често съм си мислил, че хората, родени навръх Бъдни вечер, са с по-специална мисия на Земята", казва виртуозният цигулар Венци Такев.

Според него тези люде сякаш са богоизбрани, затова и на него Всевишният му е дал таланта да радва хората с музиката си. Преди години тъкмо романсите и джазът го сближават с Йълдъз Ибрахимова, с която имат редица изяви у нас и в чужбина.

"С много от известните съм свирил на една сцена - с Лили Иванова, с почти всички всички естрадни певци, но мноого отдавна", казва той.

Венци пет години е бил в пети клас, но не се срамува от това. Всичките му братя минават през музикална школа, той, Мирослав, по-големият - към читалище "Аура", а другите - в Пионерския дворец. Докато усвоява тънкостите на цигулката, Венци оставя на заден план ученето.

"Ние сме шест деца. Бях пет години в пети клас - най-големият петокласник в училището. Накрая много ми се подиграваха и спрях да ходя на училище, но продължавах да посещавам редовно музикалната школа. Разбрах, че две дини под една мишница не мога да нося. Отдадох се само на музиката и сега не съжалявам. Денонощно свирех, затова сега искам да ми се заплаща за труда, защото денонощно съм работил. А цигулката не е прост инструмент, не е като акордеона - черни клавиши, бели клавиши...", категоричен е музикантът.

Бащата на Венци е бил акордеонист и наред с концертните си изяви е корепетитор към Централния съвет на профсъюзите.

"Един ден татко и колеги трябвало да правят записи в Радио София на циганска музика и му трябвали цигулари. Поканил колеги, но никой не отишъл и провалили записите. И тогава си казал, че ще направи децата си цигулари", разказва Венци. Така и става - трима от братята са цигулари, четвъртият е кларинетист, а най-малкият свири на китара и гъдулка. Още като малък Венци обещава на баща си, че ще стане един от най-добрите цигулари. В училището и на тримата братя им викали "цигу-мигу", но Венци си мислел: "Цигу-мигу, ама ще видите какво ще стане после".

Сега, като го срещат, съучениците му се радват. С течение на времето Венци се научава да свири всичко.

"Аз съм музикант, тръгнал на седемгодишна възраст да се уча и на 10 години започнах по кръчмите да свиря с баща ми, но и до днес ме влекат самите багри, характерни за дадена националност - румънската с цимбала, унгарските танци и чардаши, сръбската с балканската неповторима мелодичност", казва Венци. Хвали се, че е обиколил много страни с цигулката си. "През 1969 година тръгнах към Нюрнберг, бях на 23 години. Дотогава работех на "Щастливеца". Дойде веднъж един чужденец и си търсеше оркестър за българския си ресторант в Нюрнберг. Ние бяхме трио "Балкан" - цигулка, акордеон и китара. Хареса ни собственикът, каза, че на мен най-много ми харесал усмивката, че много хубави зъби съм имал", подхилква се Венци. Твърди, че автентичната циганска музика се посреща с възторг навсякъде по света. "В Япония свирехме руско-циганска музика - "Очи черные", казачок и романси, а публиката я приемаше с радост. Щом засвирех румънската "Чучулига", хората направо скачаха от столовете да ръкопляскат. Бил съм в Япония и японки съм разплаквал, какво знаеш ти!", спомня си цигуларят.

В чужбина се е чувствал като малко дете, което тепърва започва да учи, най-вече заради езиците. Сега от всички езици знае по малко.

"При мен има нещо друго. Когато съм в чужбина, представям цяла България, защото съм си българин. А когато съм в България, представям ромското население, нашите хорица", подчертава музикантът.

"Импровизацията е хубаво нещо, ала не е за всеки. Например с Йълдъз Ибрахимова, когато правихме албума й с цигански романси "Марджанджа", се получи перфектно - тя импровизира, аз импровизирам, пасваме си, защото усещаме музиката. Направихме заедно много концерти, после цяла Турция обиколихме. Навсякъде бяхме приети от публиката с бурни ръкопляскания - докосвахме се до струните на човешката душа, защото ние напълно се раздавахме! Като почна да свиря, имам три души - душата на цигулката, моята душа и душата на Господ", казва музикантът.

Венци е свирил и в Болшой театър в Москва за Дните на българската култура там. "Присъстваше и президентът Първанов и Путин беше там. Путин ме гледаше със зяпнала уста, толкова му харесах. Ние бяхме с оркестъра и Йълдъз Ибрахимова, с която направихме албума "Марджанджа", който има голям успех. Много хора бяха на концерта тогава - посланици, президенти, министри, генерали, шефове, началници, много... Сигурно няма да имам възможност да направя втори такъв концерт", споделя Венци и е категоричен: "Не свиря чалга. И едва ли някога ще го направя. Изпълнявам само автентична циганска и българска народна музика, но останаха много малко заведения с такива оркестри", завършва уникалният Венци Такев.