Гоним геноцида над пъплещи твари Общинари учат какво са бълхите 1 млн. лв. за броене на комари, купиха джип за лалугери

Надя Панкова

Не е луд, който брои комарите, а този, който му дава милиони за това. По-точно - 1 милион лева. Това бе последният писък на екомодата. Но не и първият.

Обществената поръчка бе възложена още миналата година от Асоциацията на дунавските общини, като трябваше да се реализира в началото на тази година. От Брюксел обаче се оказаха не толкова задръстени и бързо-бързо дадоха гениалната поръчка на антикорупционното бюро ОЛАФ. Не за пръв път обаче преброяването на комарите по Дунав се оказва приоритет щ1 за общините край реката. Още през 2014 г. преброяването на кръвопиещите насекоми стана "хит" сред зевзеците, след като тогава гадинките бяха улавяни в специални капани, за да бъдат преброени. Причината тогава бяха поредицата от наводнения и заблатяването на Дунав откъм румънската страна. Зашеметителният резултат от преброяването тогава показа точно пет комара с няколко мушици в един от капаните, отворен пред местните медии. Това обаче не пречи няколко години по-късно един милион да бъде усвоен за преброяване на смучещите насекоми, като в крайна сметка не става ясно дали "броячите" регистрират само женските насекоми, които хапят, или броят и мъжките.

Докато комарите са "ниска топка", общинарите от Пловдив отдавна са се светнали как може да се заиграват със страховете на хората в по-голям мащаб. Мащаб - "безстопанствени котки". В далечната 2009 г. в специална Програма за овладяване на популацията им има 40 страници, посветени на броенето на котки във Филибето, но и се акцентира защо е добре писаните да бъдат "кастрирани и преброявани". Тъй като носят бълхи. А какво са бълхите, общинските съветници се запознават в подробно описание в програмата. Цели абзаци са посветени на геноцида, който чака пловдивчани при среща с бълха - коремен тиф, чума, антракс - все болести, които от години не са познати на родна територия. Това не пречи обаче експерти и чиновници да вземат едни нелоши пари за изготвянето на подобни доклади и програми. Три бона са платили общинарите в Пловдив да разяснят на местното население за опасността от бездомните котки и бълхите, докато за собствените си служители са дали по 150 лв. на човек да се обучи как да хваща уличните котаци, без да ги нарани. Това според програмата от парите на данъкоплатците в Пловдив.

Но комарите, бълхите и котките са нищо пред лалугерите и скачащата речна мида или преброяването и статистиката за смъртността на смока, краставата жаба и жълтокоремната бумка. Тези "герои" попадат не къде да е, а в доклад на Агенция "Пътна инфраструктура", тъй като животинките обитавали трасето на лот 3,2 на магистрала "Струма". И често падали в жертва на шофьори, които не виждали излегналия се на припек на асфалта "сив воден смок". Анализът е поръчан и платен, разбира се, за да установи, че строителството на последната отсечка на "Струма" около Кресненското дефиле нямало да попречи на популацията на влечуги и земноводни, а напротив - ще ограничи гибелта им. "Според използваните мониторингови данни от периода 2013-2016 г. на този път умират средно между 7,2 и 10,8 влечуги и 0,6 и 1,4 земноводни дневно", гласи докладът. Преброителите обаче отчели, че данните са занижени, тъй като част от животните били премахнати от работници по отсечката. Съкращението в доклада за погиналите на пътя животни и влечуги е УНП - умрели на пътя.

"Най-честите жертви в този участък са сивата водна змия и зеленият гущер, които имали нужда да се "темперират" и използвали пътната настилка за "терморегулация", показват проучванията. Ивичестият смок и шипоопашатата костенурка също са част от статистиката на "пострадалите", докато краставите жаби и бумката били сред по-редките потърпевши на пътникопотока, пишат още чиновниците. Докладът обаче не я кара на суха статистика, а напротив - като никога в България се предлагат "адекватни мерки" за справяне с този геноцид над пъплещите твари. "Трябва да се сформират полеви екипи, които да обхождат пеша цялото разстояние на дефилето. Отговорникът по смъртността трябва да протоколира всяко мъртво животно, а другите двама членове от полевия екип да записват всички "индивиди - влечуги и земноводни", които срещнат по пътя, за да има обществеността реална представа за разнообразието", пише в документа. Камери за засичане на движение пък е друга идея за контрол над пълзящите по асфалта животинки, а ползата от това дали някой ще наблюдава пъплеща змия не е описана.

И докато смоци и крастави жаби се движат пешком по магистралата, то лалугерите у нас получиха... джип. За преброяване на лалугери фирмата "Кале ауто", която осигури скандалните джипове за горските, също се писала бенефициент по програмата за защита на гризачите. Лалугерите донесоха на еколозите от центъра на зеления Тома Белев близо половин милион и проверка от главния прокурор Сотир Цацаров. Причината - на обвинението не му се понравила похарчената сума срещу отчета в сайта на НПО-то на Белев, че "60 лалугера са хванати от голф игрище и преместени в парк "Сините камъни", което осигурявало истинска защита за многобройната им популация. Главният прокурор се наложи да се намеси и в друга сага с родната фауна, отново заради усвояване със съмнителен резултат на европейски пари. Този път по проект на екоминистерството, община Сливница и Сдружение за дива природа "Балкани". Проектът се нарича "Възстановяване и опазване на благоприятното състояние на защитени видове в ЗМ Алдомировско блато и защитени зони в общините Сливница и Драгоман". Зад дългото изречение всъщност се крие закупуване на 9 декара ливади, в които да се изкопаят дупки за лалугери, поставяне на слънчеви панели за яйца на костенурки и преброяване на риби в Алдомировското блато. Всичко това за милион лева. Близо половин милион похарчени лева за "анализ" на глухари и белогърби кълвачи също попадна под полезрението на прокуратурата. Основният резултат от проекта било откритието на еколозите, че ски и туристическите зони пречат на интимния живот на глухарите.

Лалугерите може и да се броят с джипове, ала за скачащата речна мида си трябва моторница. Ако се вярва на икономиста и бивш депутат Владимир Каролев. "Само по този проект, свързан със скачащата речна мида и нейното преброяване - спасяване, щедро са били изсипани пари, дори за закупуването за моторна лодка", възмутено разказа Каролев. Дотогава малцина бяха чували за скачаща речна мида, но онези еколози, които са чували за нея, добре се облажили.

Най-колосалните суми обаче са поискани или усвоени за пернати. Цели осем милиона евро бяха изхарчени, за да влязат два лешояда у нас с надеждата да се размножат. Двойката наистина успя да се сдобие с малко лешоядче след седем години опити, ала се наложи да се дадат още няколко хиляди евро, за да може таткото лешояд да се върне обратно оттам, откъдето бил внесен у нас. Осемте милиона евро за лешоядите са капка в морето в сравнение с 350-те милиона лева, поискани от еколози да бранят сигурността и правата на червеногушите гъски. Сумата бе поискана от "Зелени Балкани", които дори внесли подробен план още през далечната 2003 г. за опазването на гъсоците. Редовите граждани, че и дори политиците още не бленуваха облагите на еврочленството, но председателят на "Зелени Балкани" Тома Белев закупува 1034 декара на брега на морето в Добруджа. За да може точно там да зимува популацията на червеногушите гъски. Само за земята са дадени над 1 милион лева, придобити с грантово финансиране. Гъшата сага продължава през 2010 година, като отново еколози от коалиция "За да остане природа в България" печелят 5,3 милиона лева по проекта "Безопасна земя за червеногушите гъски". Финансирането се осигурява по две линии - европейската програма LIFE и българския държавен бюджет. Планът на еколозите за добруването на гъските бе качен на сайта на екоминистерството, а чрез плана еколозите трябва да получат средства от него, от ведомството на земеделието и от БАН. До 2020 г. сумата, която еколозите предвиждали да се разходва за благото на гъските, е по 50 млн. лв. годишно.

На фона на тези усвоени, поискани и дадени суми един милион лева за някакво си преброяване на комари е точно като израза (а и съвсем на място) - бълха ни ухапала!