Край Пловдив лежи невиждано имане

Съкровища за милиони откриха през 2017-а

Започват разкопките, очакват сензация

Безценни съкровища на над 2000 години продължават да извират от недрата на страната ни. За изминалата 2017 г. археолози, граждани и дори престъпници обогатиха националната ни история и съкровищница с имане за милиони левове.

Безспорно една от най-значимите от културно-историческа гледна точка находки е невижданата досега колекция от сребърни римски монети, която изникна в двор в центъра на Мездра. Съкровището бе открито случайно в керамичен съд при изкореняване на старо дърво в частен имот.

Директорът на Регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски с възторг заяви пред "България Днес", че находката е епохална. След обработка на сребърните монети в лабораторията на музея и след първоначалното проучване от археолога Йоана Нанкова данните сочат за събирано в продължение на 200 години имане - от средата на I век до средата на III век.

Най-ранните монети - римски денари и антониани, са от времето на императорите Нерон, Галва, Витерий, Веспасиан и т.н., които управляват през втората половина на I век. Подобна нумизматична ценност е изключителна рядкост, като това е една от най-големите находки в Европа. Установена е интересна последователност в императорските емисии на събираните звонкове, както и много монети, посветени на императорски съпруги, обяснява Ганецовски. Според археолозите най-вероятно съкровището е било скрито в средата на 3 III век, тъй като последните монети в него са от времето на император Север Александър и на първото голямо готско нашествие. Това се потвърждава и от находките при археологическите проучвания на крепостта "Калето" до Мездра. Мистерия обаче остава изчезването на близо 800 монети от откритото имане, тъй като от думите на Георги Ганецовски става ясно, че съкровището е съдържало около 1100, а до музея във Враца достигнаха едва 200.

Друга уникална за Балканите находка бе открита не в недрата на земята, а на задната седалка на колата на иманяри. Полицаи от Казанлък се натъкват на златното съкровище при случайна проверка. В багажника на автомобила те с изумление намират десетки накити и монети от периода на ранното Средновековие. В добре скътана кутия блестели огърлици от полускъпоценни камъни, златни наушници, колиета, обеци и 7 монети. "Най-вероятно става дума за съкровище на една принцеса, на високопоставена дама, така да го наречем, от XIII-XIV век, сиреч Второто българско царство", коментира археологът проф. Николай Овчаров. Престъпниците все още мълчат за това къде са открили безценните накити, но учените предполагат, че те са от района на Крън - някога един от най-големите средновековни градове в България.

Археолози обявиха, че започват разкопки край Пловдив през тази година, като очакват да се натъкнат на невиждано съкровище. Откритието ще е невероятна сензация, обяви доц. Костадин Кисьов.

"2018 г. ще мине под знака на невиждано досега откритие. Това, което ще разкопаем, е огромно", заяви археологът и отказа всякакви подробности, за да не плъзнат иманяри. Екипът на Кисьов е попаднал на мащабно антично съоръжение от римската епоха, непознато досега. Предварителните проучвания сочат, че размерите му са 20 на 8 метра. Изградено е от масивни изсечени каменни блокове, всеки от които тежи по половин тон. За сравнение - вътрешното помещение на гробницата в Старосел, открита от покойния д-р Георги Китов, е с диаметър 4 метра. Учените засега не се наемат да кажат какво е точно античното съоръжение, докато не го разкрият. Възможно е да е фамилна гробница на тракийски аристократи. Не е изключено там да е погребан Тит Флавий Котис, първожрец и архонт на провинция Тракия. Надпис за него беше открит м.г. на Античния театър в Пловдив. Той е бил три мандата главен жрец на провинцията, а също така архонт, съдебен представител и наследник на тракийски царе. Издигнал е най-внушителните сгради във Филипопол със собствени средства. Бил е много богат, придобил голямо състояние от своите предци. Само човек от неговия ранг може да си позволи подобно погребално съоръжение. Кисьов на този етап отхвърля всякакви догадки и не желае да идентифицира мястото на очакваната археологическа сензация.

Макар и не от злато или сребро, едно от най-важните открития през изминалата година е намирането на ръкописа на възрожденеца Петър Богдан, написан век преди Паисиевата история и определен като първия трактат върху българската история въобще.

"За древността на бащината земя и за българските дела". Така е озаглавена историята на Петър Богдан, открита от проф. д-р Лилия Илиева. Текстът е написан на латински.

"Едната причина е, че авторът е търсил своята европейска аудитория", посочва тя. Проф. Илиева описа Петър Богдан като изключителен патриот, който е оставил много ценни сведения за българската история, написал е и авторско съчинение през XVII век, занимавал се е и с преводи. Неговото дело изтегля началото на модерното време по-далеч. За този труд се знае отдавна. Много усилия имаше за неговото търсене, като навремето проф. Божидар Димитров откри опростена редакция на началото на текста в архивите на Ватикана, разказва проф. Илиева. Ръкописът се състои от 200 страници и 70 глави. По думите й е по-обемен, отколкото се предполагаше. Авторът се е стремил към една научна достоверност и добросъвестно е използвал достъпните му източници. Ръкописът е подвързан заедно с други и се пази в университетската библиотека в град Модена, Италия. В края на XIX век е постъпил там от един голям колекционер на книги. Проф. Илиева добавя, че е открила текста, търсейки из каталозите на частни колекции.

"Това не е исторически труд в съвременния смисъл на думата. Него го интересува християнството в българските земи и че е по-старо и от българската държава", посочва ученият и цитира началото на текста: "А защитата на честта, още повече тази на родината, надминава всичко, защото животът и честта са равнопоставeни."

 Изравят статуя на Изида

С не по-малко значение за националната ни култура и богатство е откритата в края на 2017 г. уникална статуя на богинята Изида и мраморна глава на сатир в Светилището на Нимфите и Афродита край димитровградското село Каснаково.

Ценните находки са изключително добре запазени и според специалисти стойността им може да надхвърли и 1,5 млн. лв. Те датират от втората половина на II век. Статуята на Изида е висока 80 см и е единствената скулптура на богинята в цял ръст, откривана по нашите земи.

Христо ГЕНАДИЕВ