Проф. Рангел Гюров: Навсякъде има радиация край урановите мини

Софийското поле и водоизточниците са силно застрашени

Кой е той

Проф. Рангел Гюров е автор на над 55 научни публикации, 10 учебника, 4 монографии. Участвал e в множество международни конгреси. Академичната му кариера преминава през Минно-геоложкия университет, Медицинска академия - Национален онкологичен център в София, Университета на Луанда, Ангола.
Неговата "теория за тирбушона", публикувана в монографията "Ротационни процеси в геологията и физиката" на Руската академия на науките, е една от най-дълго дискутираните теми относно природните катаклизми. С нея той придобива научната степен "доктор на науките" през 2012 г. Понастоящем е преподавател към департамент "Природни науки" в Нов български университет.

Любен ДИМИТРОВ

- Проф. Гюров, случаят с открития уран във водоизточниците край Хасково и Първомай отново разбуни духовете в държавата и за пореден път доказа, че има сериозен проблем със затворените рудници в страната. Какво поражда проблема?
- Правителството на Филип Димитров през 1992 година решава да прекрати уранодобива като нерентабилен. Дотогава от всичките 48 рудници добитият уран е около 650 т годишно. Истинският аргумент за прекратяване на уранодобива всъщност беше политически и се потърсиха нови партньори от САЩ и Канада, включително за поддръжката на АЕЦ „Козлодуй“ и евентуалното строителство на нови атомни централи. Прекратяването на уранодобива се схвана като процес на освобождаване на работещите в рудниците и слагане на вериги с катинари на вратите им.
Всяко едно спиране на икономическа дейност изисква поредица от задължителни действия, за да се гарантира минимален риск от бъдещи вредни действия, особено за урановите мини. Политическата действия по това време бяха свързани с други проблеми и затворените рудници останаха отворени за всякакви кражби на имущество и нарушаване на радиоктавната безопасност.
- Какви се реалните рискове за здравето на хората от подобен тип радиация, как тя им влияе и какви радиоактивни елементи е възможно да се разнасят из природата?
- Всякакъв тип радиация е опасна. Може да се съди за това дори в ежедневието. Навсякъде, където има рентгени в болнични заведения или аерогари има указания за внимание. Най-опасно е гама-лъчението, защото е най-проникващо. Не по-малко опасни са бета- и алфа-лъчите, макар че последните не могат да преминат през лист хартия. Попаднали обаче в организма, имат силно опасен йонизиращ ефект. Така на пръв поглед при спазени всички норми за пределна концентрация на опасни елементи, комбинацията им може да има пагубен ефект върху организмите. Има примери за многобройни многократни превишавания на пределни дози от вредни, радиоактивни и токсични елементи почти в цялата страна. При наши проучвания в Софийско преди години гама-фонът в някои райони надвишаваше 30 пъти допустимото и това е било дълго. Става дума за мутации на организмите, появата на ракови заболявания и сериозни проблеми с щитовидната жлеза.
- Защо, след като са затворени, мините продължават да излъчват и изпускат по един или друг начин радиация?
- Защото рудниците наистина са били затворени, но не и ликвидирани и рекултивирани засегнатите при добива площи. Има наредби и инструкции. При ликвидирането им се цели чрез подходящи действия да се гарантира да не се превиши естественият гама-фон в бъдещето и там да се води нормална селскостопанска дейност. На много малко места рекултивацията, най-често изразяваща се в премахване на радиоктивната почва и замяна й и с нова, е направена. Обикновено са изсипани 2-3 камиона пръст пред входовете на галериите, която бързо е смита от валежите във времето, а бетоновите тапи на галериите са разбити за кражба на метали, останали вътре.
- Властите успокояват жителите на засегнатите райони, че става въпрос за т.нар. природен уран, който не бил опасен. Вярно ли е това?
- Има понятия природен уран, обогатен и обеднен. Приема се за безопасен природният и най-малко вреден обедненият уран. С обеднен уран бяха ракетите, използвани от американците в югославската криза. Част от постефектите му бяха усетени и в Западните покрайнини на България - почти ликвидирани зеленчукови насаждения и агнета мутанти в Сливнишко. Нека хората да си направят сами изводите.
- Кой прави необходимите изследвания и замервания и защо въпреки предупрежденията се вземат "някакви" мерки едва след като положението излезе извън контрол?
- Най-общо държавните органи, т.е замерванията и контролът се извършват от тези, които са отговорни именно за това да не се допускат рискове. На територията на страната има мрежа от станции, които трябва да следят радиацията. Те трябва да са разположени близко до потенциални замърсители. Преди години деликатно бяха извадени от мрежата някои от тях, които можеха да засичат от време на време обезпокояващи нива. Освен това никой няма право да има мнение по въпроса, ако не е упълномощен под претекст, че може да посее паника.
- Колко са опасните рудници в страната, кои други градове според вас са застрашени и трябва да се направят спешни изследвания на водата? Софийска област влиза ли в това число?
- Опасни са всички до един, включително и районите около обогатителните съоръжения. Софийска област на първо място. Бухово, Сеславци, Нови хан, Габра, Крушовица и др. крият сериозен риск.
- Вие правихте замервания край Нови хан и открихте огромно количество радиация там. Направи ли се нещо по въпроса от страна на държавата?
- Имаше положителна реакция и отново се обезопасиха галериите около селата Габра и Крушовица, а с членовете на моя научен екип давахме обяснения пред Икономическа полиция за всяване на страх в населението. Но в интерес на истината следователите бяха много коректни и именно те помогнаха най-много за решаване на проблема, откривайки чия е вината.
- Как и какво трябва да се стори, за да се предотврати този дългогодишен проблем?
- Извършване на мониторинг със задължителното участие и присъствие на представители на неправителствени институции и организации и местни жители.