Татяна Лолова е половин век с мъжа си. Театърът ме събра със съпруга ми

Аз съм музата на Славе, никога не казвам никога

Една от най-усмихнатите и забавни актриси у нас Татяна Лолова трудно дава интервюта. Тя се съгласи да сподели своята усмивка с читателите на "България Днес" между два от най-чаканите празници в годината.

- Г-жо Лолова, вие сте една от най-чаровните ни актриси и винаги се усмихвате - лесно ли е винаги да си с усмивка на лицето?
- Моята усмивка е винаги в отговор на усмихналите ми се отсреща.
- Какво ви натъжава напоследък? Хората много ви обичат, но изморява ли славата?
- Не напоследък. Винаги са ме натъжавали мъката, болката, безнадеждността. Славата – ако така наричате радостта ми от срещите с публиката – когато са хубави и за мен, и за тях – никога не ме изморява. Изморяват ме тези, които искат да ме обсебят на всяка цена. Но с тях не се срещам.
- От над 50 години сте със съпруга си, който наскоро представи своите нови картини – как се влюбихте, какво ви вдъхновява да сте заедно?
- Влюбихме се в театъра, където ни събра животът. Обичаме да се обичаме и ни вдъхновява желанието за живот.

- Вие ли сте неговата муза за картините?
- Аз казвам, че съм неговата муза. Той не го отрича, но всъщност той рисува, отпреди да се видим за пръв път. Едва сега хората видяха цветните му творби след първата му самостоятелна изложба в Лондон, в Българския културен център, която организираха Георги Тошев и Светла Дионисиева преди три години. А после бяха и прекрасните преживявания в галерия „Финес“ в София. Уредничките признаха, че това е било най-прекрасното преживяване при откриване на изложба. Славе беше събрал Театъра, Музиката, Живописта и Любовта на тези, които дойдоха.
- На какво ви научиха най-ценните хора в живота ви, какво никога няма да забравите?
- Най-ценните хора в живота ми ме научиха на това, което и вас са ви научили – на търпение и на радост. Кое няма да забравя никога? Никога няма да забравя да не казвам „никога“.
- Написахте книга, тя бе наистина успешна, с шест издания. Бихте ли писали пак? Кое не се побра в книгата?
- С проф. д-р Георги Каприев написахме „1/2 живот“ през 1996 г. Тя до края на годината очаква седмото си издание в издателство „Изток- Запад“.
- В книгата споменавате Стоянка Мутафова, чиято жизненост е просто поразителна. Сякаш и двете сте с неизчерпаема енергия. Театърът ли ви зарежда така? Кой е най-пъстрият ви спомен с г-жа Мутафова?
- Стоянка Мутафова е уникална. Природата зарежда, стига да не й се противопоставяш. Най-пъстрият ми спомен с нея е, че тя е пъстра отвсякъде. При нея няма сиво, безцветно, скучно. Работим от 1957 година.

Деяна Павлова