"168 часа": Нестинарството вече е менте

В нощта на 3 срещу 4 юни, деня на светците Константин и Елена по стар стил, традиционно се развихря огненият танц на нестинарския събор в странджанското село Българи. То официално е единственото място у нас, в което се е запазила автентичната традиция. Дали обаче това не е само на книга?
До края на 40-те г. на ХХ век тя наистина е жива тук и в близките села Кости, Граматиково и Бродилово, на народната власт я подгонва.
Нестинарството (на гръцки - авастенария) е елински и български обичай, чийто корени се губят в мъглата на хилядолетията. Най-вероятно е свързано с мистериите в чест на бога на виното и оргиите Дионисий, почитан и от траките.
Тук някъде, вероятно в Родопите, е било прочутото му в древността прорицалище, където жреците гадаели с огън.
Както свидетелстват Херодот и Светоний в него е предречено с издигане на огромни пламъци, че Александър Велики и Октавиан Август ще завладеят света.
Обичаят група посветени да танцуват боси върху жарава и да изпадат в мистичен транс наподобява по много неща дионисиевите мистерии. Доста е нелепо, че те са се затрили.
Колко тематично е, че Музеят на нестинарството в с. Българи е изгорял при пожар. Или това е просто знак от боговете?
Днес “нестинарството” е комерсиален продукт за туристическа употреба. В механи и заведения сексапилни моми и напети юнаци в носии се разхождат по жаравата като атракция за чужденците. Те умират да ги снимат и после се хвалят на какъв странен ритуал са попаднали. Най-пияните сами се втурват боси в огъня.
За съжаление автентичното нестинарство в България най-вероятно е изчезнало завинаги.
Убито е безмилостно от комунистическата власт през 60 те-години, когато нестинарите са заплашвани да не се отдават на мистицизъм и преследвани.
После обаче, с разрастването на туризма по Черноморието то уж е възстановено по разказите на една близо 100-годишна баба, която обаче е починала през 1970 г.
Православната църква го определя като бесовско тайнство, преклонение пред демони, езическа ритуалност и болна мистика. Но тя така и не е успяла да го унищожи за над 1000 години. А социалистическата държава го довършва само за няколко.
Официалната версия е, че последната истинска нестинарка, както я наричат на сайта на община Царево, баба Злата успява само часове преди да умре.