Как да се предпазим от ебола

Бисерка БОРИСОВА

"Провалихме се тотално! Късно е, твърде късно."

Това ужасяващо признание направи президентът на Световната банка Джим Ким - по повод превантивните мерки, които международната общност е взела, за да предотврати разпространението на ебола. До момента вирусът покоси над 4000 души в Западна Африка, плъзна и в САЩ и Европа.

След тази думи на Джим Ким не е чудно, че обикновеният европеец е на крачка от паника. Еболата е вирус от най-висока степен на опасност и на практика превантивно предпазване от нея е невъзможно - освен ако човек не реши да ходи постоянно облечен със защитен костюм. Затова, когато говорят за предпазване, лекарите имат предвид най-вече мерки, ако трябва да бъдем в контакт със заразен или болен от ебола.

Успокоителното е, че вирусът не се предава по въздух и чрез храна. Засега - въпреки че мутира, не се разпространява и от комари. При допир обаче инфекцията се предава много лесно. При секс спермата запазва вируса до три седмици след излекуването.
Инкубационният период на еболата е между 2 и 21 дни. Добрата новина е, че докато не се появят първите симптоми, заразеният е само носител на инфекцията, но не може да я предаде на друг човек.

Макар че е толкова опасен и лесно разпространим, вирусът на ебола е лесно унищожим. Когато замърсени със заразена течност дрехи се изперат при високи градуси в перална машина, вирусът се ликвидира. Структурата му се уврежда от сапун и вода, от алкохол и от разредена белина. Те обаче трябва да се използват моментално след попадане на течност на заразен - слюнка, кръв, пот и т.н., върху кожата! Всяко забавяне причинява проникването на вируса чрез кожата в организма. И още нещо много важно - алкохолът е ефикасен, когато се ползва за почистване на заразеното място, а не за пиене!

Досега се смяташе, че е трудно обикновен човек да разпознае симптомите на ебола, тъй като те наподобяват обикновен грип. Свързани са с висока температура, главоболие и болки в мускулите, гадене и повръщане. Но лекарите вече посочват и нещо специфично, по което бдителните граждани да се ориентират - натъртвания по тялото, които показват кръвоизливи.

"За опитния лекар не е проблем да разпознае инфекцията", категоричен бе шефът на инфекциозното отделение във ВМА доц. Плочев.

Ако трябва да се грижите за болен от ебола, то вирусът не може да премине през защитни ръкавици, маски, очила, защитни гащеризони и гумени ботуши. Лекарите обръщат сериозно внимание и на очите. Ако инфектирана капчица попадне върху кожата, тя може да бъде отмита веднага със сапун, вода или алкохолен дезинфектант. Попадне ли в очите обаче, става доста по-сложно. Капчиците слюнка нерядко влязат направо в очите и така въвеждат вируса в организма. Опасни зони са и лигавицата на устата, вътрешната част на носа, както и разкъсаната кожа. Те също трябва да са старателно покрити. Риск носят и миниатюрните капчици, които могат да попаднат върху повърхността на мебелите, затова почистването на дома също е много важно.

Предпазните костюми - от 300 до 1000 лв.

Българските сайтове вече предлагат защитни облекла с висока степен на защита, които са руско или индийско производство. Цените варират от 300 до малко над 1000 лв. - в зависимост от производителя, използваните материали, степента на защита.
Специалните дрехи, които покриват тялото от главата до петите, отнемат около 5-10 минути за обличане и около 15 минути при събличане с чужда помощ. Смяната на екипа е много рискова, затова тялото задължително трябва да се дезинфекцира с хлор. Във Великобритания пък вече изобретиха защитен костюм с четвърта степен на защита. Той изглежда като хартиена дреха, но всеки шев е покрит с предпазна лента. Облеклото покрива цялото тяло - от главата до пръстите на краката, и ще бъде унищожавано след употреба.

Хит за Хелоуин

Темата "ебола" стана свръхпопулярна сред производителите на карнавални костюми в САЩ. С наближаването на празника Хелоуин се оказва, че най-популярните маскировки тази година са именно предпазните костюми, респираторни маски и противогази. В Далас обаче, където вече има жертви на коварния вирус, не смятат, че отношението към болестта е лекомислено.